КТД – понятие, правна х-ка, съдържание, страни
КТД – понятие, правна х-ка, съдържание, страни
Правната уредба на колективния трудов договор (КТД) се съдържа в
чл.50-60 КТ.
КТД е юридически акт, в който се изразява постигнатото между страните
споразумение. То е резултатът от водените и приключили колективни
преговори. Колективното преговаряне е процесът на водене на преговори
между страните, който предшества сключването на КТД. Той обхваща
преддоговорните отношения между тях.
Правната същност на КТД е двояка :
? има договорен характер. Тази му правна природа се отнася до неговото
сключване като резултат от постигнатото съгласие на правни субекти на
частното право – между страните, чиято воля определя неговото съдържание
по въпроси на ТПО и ОПО – предмет на договора;
? е нормативно съглашение, с оглед ПП които поражда. Това значи, че
установените с него П и З се прилагат не към поименно посочени и точно
определени лица, както е при договорните правни сделки, а спрямо
персонално неопределен кръг от Р/С в предприятието, отрасъла и т.н. Това
са както лицата, които са Р/С в момента на неговото сключване, така и
тези, които постъпват след това на работа при съответния РД, стават Р/С
в предприятието или отрасъла, в който се прилага КТД и които заварват
неговото действие. Уговореното с КТД се включва в съдържанието на ИТПО
между Р/С и РД, спрямо който се прилага.
ПРЕДМЕТ на КТД – това е кръгът от въпроси, които могат да се уреждат с
КТД. Те се определят от два основни критерия, които се извличат от
чл.50.
а) Първият е: характерът на въпросите, които могат да бъдат предмет на
КТД. Това са въпроси на ТПО и ОПО на Р/С. Трябва да се подчертае, че
въпросите на жизненото равнище са изключени от колективното договаряне,
защото те са включени в обхвата на ТС. Следва да се уточни, че става
дума за трудовите и осигурителните отношения на Р/С, от името на които
съответната синдикална организация сключва КТД съгласно чл.51, ал.1.
б) Вторият критерий е: въпросите на трудовите и осигурителните
отношения, които могат да бъдат предмет на КТД, трябва да “не са уредени
с повелителни разпоредби на закона”. Под “закон” тук се разбира не само
нормативен акт, приет от НС по установения за това специален ред в КРБ,
но и подзаконови нормативни актове, издадени от МС или от отделни
министри. Този критерий включва две групи от случаи:
? въпроси на ТОПО, които изобщо не са уредени в закона. Тяхното
“идентифициране” е свързано с установяване на непълноти в законовата
уредба. Те може да се дължат както на пропуск в законодателството, така
и на съзнателно въздържане от законодателя да уреди определени въпроси.
Това могат да бъдат въпроси на ПК и преквалификация, на
социално-битовото обслужване, които са по-общо уредени в КТ, въпроси на
отношенията при структурни промени в производството и т.н.;
? въпроси на ТОПО, които са уредени в закона, но не с повелителни, а с
диспозитивни разпоредби, т.е. даващи възможност на страните да се
отклоняват от тях. В трудовото законодателство това са най-често норми,
които установяват само минималния стандарт на П и З и дават възможност
да се предвидят и други по-благоприятни разрешения. Такива са например
нормите относно основния платен годишен отпуск – “не по-малко от
определен размер” (чл.155 и 156).
КТД е правно средство за подобряване условията на труда. Това е и
неговата социална същност и предназначение. Ето защо е недопустимо в КТД
да се включват клаузи, които са по-неблагоприятни за Р/С от установените
в закона (чл.50,ал.2). Така законът определя равнището, на което могат
да се уреждат въпросите на ТОПО в КТД. Тази разпоредба визира случаите.
При които законът установява минималните норми за права на Р/С по ТОПО.
Ако въпреки забраната, установена в чл.50, ал.2, КТД съдържа
по-неблагоприятни разрешения от установените минимални норми в закона,
те ще бъдат недействителни поради противоречието им със закона и вместо
тях ще се прилагат и действат съответните императивни законови
разпоредби. От друга страна, КТД не може да съдържа клаузи, които са
по-неблагоприятни за Р/С от установените в “КТД, с който РД е обвързан
“(чл.50, ал.2 in fine).
С КТД не може да се предвижда клауза, която забранява на РД да включва в
ИТД с Р/С, които не членуват в синдикална организация – страна по КТД,
по-благоприятни условия от предвидените в КТД.
Според нивата, на които могат да се сключват, КТД биват четири вида:
1. КТД на равнище предприятие;
2. на равнище отрасъл;
3. на равнище бранш; и
4. на равнище община (чл.51, ал.1).
а) Основното ниво е предприятието - на него се извършва колективното
преговаряне и на което могат да се сключват КТД (чл.51а). Предприятието
е мястото, където Р/С и РД осъществяват дейността си, там, където
синдикалните организации провеждат своята ежедневна дейност. Ето защо е
естествено, че на равнище предприятие КТД е най-често използван и
прилаган, защото предприятието е “родното място”, където изначало се
пораждат и живеят делничните трудови и социални проблеми.
б) Другите нива, на които се провежда колективното договаряне и могат да
се сключват КТД, са: отраслово, браншово и по общини. Отрасловото,
браншовото и общинското равнище са същите, на които се осъществява и ТС
по чл.3б КТ (вж. въпрос № 59).
СТРАНИ по КТД – съобразно нивото на което се сключва :
Страни по КТД в предприятието са:
1) Отделният РД – това е РД в съответното предприятие, ТД, фирма,
организация и т.н. по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ.
2) Синдикалната организация в предприятието на РД – това е синдикалната
организация на Р/С, които работят по ИТПО с и при РД, с който е сключен
КТД. По нашето право само синдикалната организация може да бъде страна
по КТД, а не някое друго образувание – например ОС на Р/С, събрание на
пълномощниците и др.
На равнище предприятие страна по КТД може да бъде всяка синдикална
организация, независимо от това дали е представителна или не. Но се
поставя въпросът: а когато в предприятието няма никаква синдикална
организация? В тези случаи КТД не може да се сключи, защото колективното
договаряне по нашето законодателство е запазена и неприкосновена
територия на синдикалната дейност. Изходът от това положение е или Р/С
да си създадат синдикална организация като правоспособен субект на
колективното договаряне или въпросите, които са предмет на колективното
договаряне, да се уговарят с ИТД-ри в преговорите за тяхното сключване
между отделния Р/С и РД.
Страни по КТД на отраслово и браншово равнище (чл.51б).
1) Съответните представителни работодателски организации. Това са
представителните работодателски организации за дадения отрасъл или
бранш. Страна по КТД може да бъде една, повече или всички представителни
работодателски организации в съответния бранш или отрасъл.
2) Съответните представителни синдикални организации. Това са
организациите на Р/С от дадения отрасъл или бранш. Страна по отрасловия
или браншовия КТД може да бъде едната или и двете признати за
представителни синдикални организации (КНСБ, КТ”Подкрепа”), в зависимост
от наличието на отраслова синдикална организация на съответния
синдикален съюз в дадения отрасъл или бранш и постигнатото споразумение
за съвместно участие в колективното преговаряне.
Страни по КТД по общини (чл.51в) за дейности, финансирани от общинските
бюджети (образование, култура, здравеопазване) са:
1) Представителните работодателски организации в съответните дейности. В
тези случаи КТД от името на РД ще се сключва от кмета на съответната
община.
2) Представителни синдикални организации. Тяхното наличие по-лесно може
да бъде идентифицирано в лицето на представителните синдикални
организации на Р/С, заети в осъществяването на съответните дейности –
организации на съюза на учителите, на Р/С от здравеопазването, на
служителите от културните учреждения и т.н.
Като определи синдикалните и работодателските организации, които могат
да сключват КТД, законът им предоставя колективно-договорна
правоспособност.