Редовен платен годишен отпуск
Платени годишни О. Това е основната група от О. Те са най-масово
разпространените и прилагани в практиката. Характеризират се със своята
“всеобщност”. Това ще рече, че се предоставят на всички Р/С при
нормалното и обичайно протичане на ТПО.
Общите черти на платените годишни О са:
а) Те имат едно и също предназначение. А то е осигурят непрекъснато и
сравнително продължително време на Р/С, за да си отпочинат и възстановят
своите сили и работоспособност, за да продължат да работят и през
следващата година.
б) Всички платени годишни О се предоставят за календарна година. Затова
и се наричат годишни О.
в) Размерите на платените годишни О се определят в работни дни – чл.155
и 156 КТ.
г) В действащото законодателство са установени само минималните размери
на платените годишни О. Това дава възможност да се уговорят в
колективните и индивидуалните трудови договори и по-високи размери от
установените минимални.
д) Правото на платени годишни О възниква при една обща за всички видове
платени годишни О предпоставка: наличието на “най-малко 8-месечен трудов
стаж” – чл.155, ал.1 КТ. Този 8-месечен трудов стаж се смята, че е
налице, щом като той веднъж е придобит преди това, макар и по предходни
ТПО.
ВИДОВЕ ПЛАТЕН ГО :
* Редовни: основни (чл.155, ал.2 КТ) и удължени (чл.155, ал.3 КТ);
* Допълнителни (чл.156 КТ).
РЕДОВЕН ПЛАТЕН ОТПУСК:
Основен платен годишен О (чл.155, ал.2 КТ). Наименованието му “основен”,
което сега се употребява в закона (чл.155 КТ), подсказва, че това е
обикновеният О, прилаган за най-широк кръг от Р/С. Централно място тук
заема размерът на О. Той се определя в закона като минимален размер,
който на общо основание може да бъде увеличаван в колективния и
индивидуалния трудов договор. Критерий за определяне на размера на
платения годишен О – това е едногодишната работа по ТПО, за натрупаната
умора от която се предоставя компактно време за отдих, какъвто е
основният платен годишен О. А тя е равна величина и еднакъв измерител
за всички Р/С. Размерът на основния платен годишен О е най-малко 20 дни
(чл.155, ал.2 КТ).
Удължен платен годишен О (чл.155, ал.3 КТ). Този О се предоставя само на
“някои категории Р/С в зависимост от особения характер на работата”. Те
се определят от МС. Оттук следват няколко извода: този О се предоставя
само на определени категории Р/С, които са изчерпателно изброени в
чл.24–31 НРВПО: учители, научни работници и др. Изброяването е направено
въз основа на критерия: “особеният характер на работата” (чл.155, ал.3,
изр.1 КТ). “Особеният характер на работата” се изразява в по-голямо
умствено напрежение при нейното изпълнение, което води до увеличаване на
остатъчната умора и изисква и по-продължителен О. Принадлежността на Р/С
към някоя от изчерпателно изброените категории е специфична
предпоставка, която се прибавя към общата предпоставка – за наличието на
най-малко 8-месечен трудов стаж, и заедно с нея образуват основанието,
от което се поражда правото на удължен платен годишен О.
Минималният размер на удължения платен годишен О на тези категории лица
е диференциран според степента на интензивност на умственото напрежение,
което характеризира работата. Този размер е 48 работни дни за учителите
и преподавателите във ВУЗ и т.н. О е удължен, защото е в по-голям размер
от основния О. Удълженият платен годишен О по чл.155, ал.3 КТ е
алтернативен на основния платен годишен О. За Р/С, принадлежащи към
категориите, изброени в НРВПО, той е това, което представлява основният
платен годишен О за всички Р/С (чл.155, ал.2 КТ).
Действащото право предвижда още два случая на редовен платен годишен О в
по-големи размери от основния платен годишен О. по чл.155, ал.2:
За Р/С със загубена работоспособност 50 и над 50 % (чл. 319 КТ).
Достатъчно е инвалидността на съответния Р/С да е определена от ТЕЛК по
реда, предвиден за установяване на трайна неработоспособност. О е не
по-малко от 26 работни дни;
За непълнолетните Р/С до навършване на 18-годишна възраст (чл.305,ал.4).
Минималният размер на техния платен годишен О е 26 работни дни. Размерът
на О. по чл. 305(4) се прилага и за календарната година, през която
непълнолетният Р/С навършва 18 години.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН ПЛАТЕН ОТПУСК :
Допълнителен платен годишен е отпускът, който се прибавя към редовния
платен годишен О. Действащото право урежда два вида допълнителни платени
годишни О:
1) ДПГО за Р/С, които работят при специфични условия и рискове за
живота и здравето – чл.156, т.1 :
Особеното тук е, че става въпрос за предприемане на мерки от страна на
РД, но тези мерки не са достатъчни за да се отстранят , ограничат или
намалеят рисковете за живота и здравето на Р/С. “Вредни за здравето и
специфични” са условията, които съдържат: а) йонизиращи лъчения, тежки
метали и канцерогенни вещества и др.; б) шум на 85 децибела. Право на О.
имат Р/С, които работят не по-малко от половината от установената с КТ
нормална продължителност на РВ по чл.136 или от установеното със закона
или по решение на МС намалено работно време по чл.137. КТ определя само
минималния размер – най-малко 5 работни дни. По-голям от минималния
размер допълнителен О може да се уговаря в колективния или в
индивидуалния трудов договор. Видовете работи, за които се установява
ДПГО, се определят с Наредба на МС!
Правото на допълнителен ПГО за вредности възниква при наличието на
най-малко 8 месеца трудов стаж. ДПГО се прибавя към основния платен
годишен О. Когато сборът от основния и допълнителния О е различен от
размера на удължения платен годишен О, ползва се размерът на по-големия
О – само на удължения О или сбора от основния и допълнителните О –
чл.35(2) НРВПО.
2) ДПГО за ненормиран работен ден – чл.156, т.2. Той се предоставя само
на Р/С, които работят при ненормиран работен ден по чл.139 (4) КТ. Той е
“компенсация” за това, че поради естеството на работата на тези Р/С се
налага да остават на работа извън установеното нормално работно време по
чл.136 КТ. Кръгът на Р/С, които имат право на този О, се определя от
работодателя по реда на чл.139(4) КТ. Размерът на този О е определен в
КТ в минимален размер – най-малко 5 работни дни. По-големи размери на
тези О могат да се уговарят в КТД или ИТД. Правото на този отпуск
възниква при наличието на най-малко 8-месечен трудов стаж.
Допълнителният платен годишен О по чл.156, т.2 КТ се прибавя към
основния платен годишен О по чл.155(2) КТ, както и към О. по чл.305(4) –
непълнолтни ползващи основен ПГО в по-голяв р-р, и по 319 – както и Р/С
със загубена работоспособ. 50 и повече %!
ВАЖНО: Отпускът не се погасява по давност, а се прибавя към всяка
следваща година ! Компенсирането с пари на неизползван ПГО е специфично
“плащане вместо изпълнение”!