РАБОТНО ВРЕМЕ – понятие, правна х-ка и видове
Правната уредба на работното време изпълнява две основни обществени
функции:
Икономическа – РВ е екстензивна мярка на количеството на труда, което
Р/С дължи на работодателя по ТПО;
Закрилна – тя се изразява в опазването на здравето и работоспособността
на Р/С чрез ограничаване на максималната продължителност на РВ.
Правната уредба на РВ се съдържа в КТ (чл.136–150) и в подзаконовите
нормативни актове:
Наредба за работното време, почивките и отпуските от 1986г.;
Наредба за намаленото работно време от 1993г.
Продължителността и разпределението на РВ сега могат да се уреждат и в
КТД. Това следва от диспозитивния характер на законовите норми, които ги
уреждат.
О. РВ – времето, през което Р/С е длъжен да работи в изпълнение на
задълженията си по ИТПО. От това определение се извличат и неговите
основни правни белези:
а) Работното време е част от жизненото време.
б) Работно е времето, през което Р/С работи, изразходва психическа и
физическа енергия като извършва полезна трудова дейност, която създава
материални и духовни блага, върши услуги и т.н.
в) Работно е времето, през което Р/С работи и полага труд по ТПО и
изпълнява задълженията си по него.
В ТП РВ има трояк смисъл :
1) Работното време като мярка на труда се характеризира с:
* измерването му с единици време. Използват се единици за измерване на
астрономическото или календарното време – час, ден, седмица, месец,
година;
* работното време е нормативно установена мярка на труда. Тя се съдържа
в нормативните актове;
* работното време е мярка за дължимия труд, който Р/С трябва да престира
на работодателя по ТПО. То е мярка за количеството на дължимия труд. Но
то е екстензивна мярка за количеството труд и изразява неговата
разтегнатост във времето;
* работното време е всеобща мярка на труда. Тя е с равно съдържание за
всички Р/С;
* правната уредба на работното време нормира човешкото поведение в ТПО.
Тя изисква от Р/С да работи във времето, определено като работно, и от
работодателя – да разпределя и организира неговия труд;
* работното време е променлива величина. Тенденцията за неговото
намаляване е израз на закрилната му функция.
2) Работното време като елемент на ТПО се изразява в следното:
* то създава задължения за Р/С, което се състои от редица конкретни
изяви, които включват задълженията му за спазване на: общата установена
по ИТПО продължителност на работното време; разпределението на работното
време – начало, прекъсване, край и др.;
* задължението на Р/С за работното време е лично. Друг, освен Р/С като
страна по ИТПО, не може да го изпълнява;
* спазването на работното време е важна част от задълженията на Р/С по
ТПО към работодателя. То е посочено между основните му задължения в чл.
126, т. 1 и 3 КТ. Оттук следва, че изпълнението на това задължение е
съществена част от трудовата дисциплина на Р/С като съвкупност от
неговите трудови задължения и, че виновното му неизпълнение е нарушение
на трудовата дисциплина с всички произтичащи от това последици за
дисциплинарното наказване на Р/С с наказанията по чл. 188 КТ.
* права и задължения по работното време има и работодателят. Негово
задължение е да създаде нормални условия за производителното му
използване и негово право е да установи организацията, разпределението,
условията за уплътняването му и др.;
* продължителността на работното време е елемент от договорното
съдържание на ТПО;
* работното време е време, през което Р/С е подчинен на работата. Вън от
него, той възвръща свободата си.
3) Работното време като правен институт е съвкупността от правни норми,
които уреждат работното време.
Правното значение на работното време се очертава в две насоки:
Първо, собственото значение на работното време – като елемент от
съдържанието на ТПО, мярка за дължимия труд и др.
Второ, значение за други правни институти:
а) Работното време и неговата продължителност е в основата на
определянето на основното трудово възнаграждение при повременната
система на заплащане на труда, при непълното работно време, заплащане на
извънредния труд и т.н.
б) Голямо е неговото значение за спазване на трудовата дисциплина, а
неговото неспазване – за дисциплинарната отговорност.
в) Работното време е в основата на трудовия стаж.
ВИДОВЕ РАБОТНО ВРЕМЕ :
Според продължителността си работното време се дели на 4 вида: нормално,
удължено, намалено и непълно:
Нормално е работното време, чиято продължителност е обикновено
установена. То е предвидено с оглед на нормалните и обичайно срещаните
условия на труда, които не вредят на здравето и работоспособността на
Р/С и изискват от него здравословно поносима интензивност на труда.
Нормалното работно време е най-масово разпространеното и най-широко
прилаганото работно време. То е установено за работния ден и за
работната седмица – чл.136(1 –3) КТ. За работния ден то е
продължителността му в рамките на едно денонощие – 8 часа, а за
работната седмица, която е 5-дневна – 40 часа. Нормалното работно време
е поначало и максимално допустимото по действащото право. Това означава,
че то не може да бъде удължавано чрез установяване на по-голяма
продължителност.
Удължено работно време. То има по-голяма продължителност от
законоустановената. Това значи: повече от нормалната 8-часова
продължителност на работния ден и 40-часовата продължителност на
работната седмица. Основанието за въвеждане на удължено работно време е
наличието на “производствени причини” (чл. 136а, ал.1 КТ). Това са
причини, свързани с основния предмет на дейност на работодателя. Те се
изразяват в увеличения обем на работата: големи поръчки за срочно
изпълнение, доставка на бързо развалящи се суровини за преработка и др.
Ако тези “производствени причини” не могат да бъдат посрещнати с
наемането на допълнителна работна сила със сключването на срочни ТД по
чл. 68, ал.1, т.2 и ал. 2 – 4 КТ, или ако работодателят не желае да
прибегне до тях, той може да използва удължаването на работното време на
Р/С, с които вече е в ТПО.
Преценката за наличието на производствени причини се извършва от РД. Но
въвеждането на удължено работно време е подложено на едно ограничение.
То се състои в провеждане на предварителни консултации с представителите
на Р/С по чл.7 (2) КТ, доколкото друго не е предвидено в колективния ТД.
А това “друго” може да бъде например: провеждане на предварителни
консултации с представителите на синдикалните организации,
предварителното им уведомяване от работодателя и т.н. От друга страна,
работодателят трябва да уведоми съответната областна инспекция по труда
за преминаване на работа на удължено работно време – уведомяването
трябва да включва данни за продължителността на периода, през който се
преминава на удължено работно време, броя на работниците, които
преминават на удължено работно време и т.н.
Преминаването на удължено работно време се извършва с писмена заповед на
РД. В нея се посочва периодът, през който се преминава на удължено
работно време, работниците, които преминават на удължено работно време,
каква е точната продължителност на преминаването на удължено работно
време и др. Законът установява граници, в които се осъществява всяко
отделно преминаване към удължено работно време. С това се цели да не се
допусне прекомерно натоварване на Р/С, които работят при удължено
работно време и да закрилят техния труд (чл.1, ал.3 КТ). Ограниченията
са в три насоки:
удълженото работно време не може да надвишава 10 часа за Р/С, които
работят при условията на нормално работно време (8 часа на ден), а за
Р/С, които работят при условията на намалено работно време (7 часа и
по-малко на ден), удълженото работно време не може да бъде с повече от 1
час;
второто ограничение е с оглед на броя на работните дни, през които може
да се работи на удължено работно време. То не може да продължава повече
от 60 работни дни през една календарна година;
третото ограничение е: удължаването на работния ден през една календарна
година е с обща продължителност 60 работни дни. Но то не може да
продължи непрекъснато и наведнъж 60 работни дни в календарната година,
защото това би било голямо физическо и психическо натоварване за Р/С. И
затова законът ограничава на не повече от 20 работни дни непрекъснато
работа при удължено работно време. След това то се прекъсва с известен
интервал на нормално работно време и ако производствените причини
продължават да съществуват – отново се преминава на удължено работно
време, но пак не повече от 20 работни дни непрекъснато.
РД е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно
компенсирането на работното време. Въведеното удължено работно време от
работодателя по реда на чл. 136а КТ е задължително за Р/С. Изключение:
то не е задължително за Р/С, за които не е допустимо да полагат
извънреден труд (бременни, майки на деца до 3-годишна възраст и др. –
вж. чл. 147 КТ).
Особеното при удълженото РВ по чл. 136а КТ е предвиденото в закона
негово компенсиране чрез съответното му намаляване. “Компенсиране”
означава изравняване на удължената част от работното време със съответно
намаляване на работното време през други работни дни. За периода, през
който Р/С работи по-малко часове на ден, за да “компенсира” изработените
в повече часове през удълженото работно време, той получава трудово
възнаграждение и ползва другите трудови права в пълен размер като при
“пълно” работно време със законоустановената му продължителност.
Компенсирането трябва да бъде направено “за всеки удължен работен ден в
срок” до 4 месеца от полагането на труда – за всеки удължен работен ден!
(чл.136а, ал.4 КТ). Когато РД не компенсира в срок, то Р/С има право сам
да определи времето през което ще се компенсира удължаването на РВ, чрез
съответното намаляване, като уведоми за това РД писмено, поне 2 седмици
предварително!
3. Намалено работно време – чл.137 КТ. Неговите белези са:
То е по-кратка продължителност от нормалното работно време;
Въвежда се с оглед на два основни критерия:
а) Наличието на особени условия на труд. Той се отнася до Р/С, които
работят при специфични условия и рискове за живота и здравето им, които
не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите
мерки, но самото намаляване продължителността на РВ води до ограничаване
на рисковете за тяхното здраве! – чл.137, т.1 КТ. “Вредни” са условията
на работа, при които е засилено неблагоприятното въздействие на
работната среда върху здравето и работоспособността на Р/С (например
условията с концентрация на вредни вещества във въздуха над допустимата
норма, работа под земята и др.). Право на намалено РВ имат Р/С, които
работят в съответните условия не по-малко от половината от
законноустановеното РВ! Редът за определяне на вредните и специфичните
условия на труда и на Р/С, които работят при тях и се ползват от
намалено работно време, е установен в ННРВ и ПМС № 322 от 24.12.1994г.;
б) Личността на Р/С – Р/С ненавършили 18 год. Този критерий обхваща Р/С,
чието възрастово, здравно или друго подобно състояние ги прави
по-уязвими и по-малко физически и психически издръжливи на трудово
напрежение, поради което се въвежда по-кратко работно време, за да се
ограничи върху тях неблагоприятното въздействие на трудовото
натоварване. Тези категории Р/С са пряко указани в закона. Това са Р/С
от 15 до 18 г. Продължителността на работното време за тях е 35 часа
седмично и 7 часа дневно – при 5-дневна работна седмица, и 36 часа
седмично и 6 часа дневно – при 6-дневна работна седмица.
За Р/С, за които е въведено намаленото работно време, то е пълно работно
време – то е цялото редовно работно време за тях. С него са свързани и
от него възникват в пълен обем всички трудови права на Р/С – трудово
възнаграждение, почивки, отпуск и т.н. (чл.137, ал.3 КТ). ТВ не се
намалява при намаленото РВ, а също и другите права!
4. Непълно работно време. По своята същност непълното работно време е РВ
с по-кратка продължителност от законоустановената продължителност на
нормалното и намаленото работно време. Според начина на установяването
му и източника на волята за неговото въвеждане непълното работно време
бива два вида: договорно установено непълно работно време (чл.138, ал.1
КТ); едностранно въведено от работодателя непълно работно време (чл.138,
ал.2 и 3 КТ):
Договорното непълно РВ - установява се по взаимната воля на страните. Те
определят неговата продължителност в рамките на законоустановената
продължителност на нормалното и на намаленото работно време. Недопустимо
е едностранно – от работодателя, въвеждане на намалено РВ;
Едностранно въведено от РД. Икономическото основание за неговото
въвеждане е изрично посочено в чл.138, ал.2 КТ – намаляване обема на
работата, т.е. намаляване, свиване на производствената програма, на
количеството на произвежданата продукция, на извършваните услуги и т.н.
Преценката за въвеждане на непълно работно време се прави от
работодателя. И въвеждането му, според закона, се извършва едностранно
от него по негова заповед. За да може работодателят да обяви
преминаването към непълно РВ, трябва предварително да съгласува това с
представителите на Р/С. В зависимост от обхвата на намаляването на обема
на работата, преминаването на непълно работно време може да се отнася до
всички Р/С или само до заетите в определено звено – цех, отдел или
служба. Непълното работно време се въвежда за срок не по-дълъг от 3
месеца в една година.
Втора класификация на РВ :
Според установената продължителност в ТПО от страните, се дели на
редовно или извънредно:
Редовно е РВ, чиято продължителност е определена между страните –
обикновено при възникването на ТПО или макар и впоследствие, но все по
тяхно съгласие;
Извънредното РВ (извънредният труд) е работно време извън рамките на
установеното работно време.
Трета класификация на РВ е според това, в коя част от денонощието се
осъществява труда – дневно и нощно работно време:
Дневно е РВ, при което трудът се полага през денната част на
денонощието;
Нощно е РВ, при което трудът се полага през нощната част на денонощието
(от 22.00 до 6.00 часа, а за непълнолетните – от 20.00 до 6.00 часа).
Нощното РВ е по-кратко от дневното. Нормалната продължителност на
седмичното РВ през нощта е до 35 часа, а за едно денонощие – до 7 часа.
Нощният труд, поради повишената му вредност, е забранен за някои
категории Р/С. Те са изчерпателно изброени в чл.140,ал.4. С оглед на
правната сила на забраната тези категории Р/С могат да бъдат разделени
на две групи:
а) Първата обхваща Р/С, за които забраната има абсолютен характер –
непълнолетни Р/С, бременни, майки с деца до 3-годишна възраст;
б) Втората група обхваща – майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, Р/С,
които продължават образованието си и т.н. Забраната за тях е
относителна, което ще рече: със съгласието на закриляния Р/С той може да
полага нощен труд.
Работодателят е длъжен да осигури на Р/С, които работят нощно време:
топла храна;
ободряващи напитки; и
краткотрайни паузи за почивка – чл.140, ал.3 КТ.
Положеният нощен труд се заплаща увеличено в сравнение с дневния (чл.261
КТ). Увеличеното заплащане се изразява в плащането на допълнително ТВ
към основното трудово възнаграждение за дневния труд със същата
продължителност.
Класификация на работния ден: според това дали РВ в работния ден протича
непрекъснато или се разделя на части, работният ден се дели на:
непрекъснат и прекъснат – чл.139 (3) КТ:
Непрекъснат раб.ден, при който работното време протича непрекъснато, без
да бъде разделян на отделни части. Особеното при него е, че в рамките на
работния ден няма паузи и почивки;
Прекъснато РВ. Това е времето, което е прекъснато в рамките на работния
ден с една или повече почивки. Най-разпространен е работният ден, в
който работното време е прекъснато с една почивка. Това е обедната
почивка за хранене.
Пета класификация на РВ - Според организацията си РВ се дели на:
фиксирано и променливо (чл.139, ал.2 КТ):
Фиксирано е РВ, чието протичане е определено в своите граници – начало,
прекъсване или без прекъсване и край;
Променливо е РВ, при което в една точно фиксирана част от него Р/С е
длъжен да бъде на работното си място и да изпълнява трудовите си
задължения в рамките на общоустановеното РВ за съответното предприятие,
учреждение или организация. То се определя от работодателя. Другата част
от него – до запълване на установената продължителност на РВ, се
определя от самия Р/С. Това са неговите променливи граници.
Шесто деление на РВ е на: същинско и време на разположение:
Същинско е РВ, което е предвидено за пряко и непосредствено изпълнение
на трудовите задължения на Р/С по ТПО;
Време на разположение – чл.139 (5) КТ. Това е времето, през което Р/С е
длъжен да бъде на разположение на РД и в готовност да пристъпи към
непосредствено изпълнение на трудовите си задължения. То е време на
изчакване за работа, а не време на фактическа работа. Мястото, където се
намира Р/С на разположение на работодателя, може да бъде извън
предприятието и се уговаря между страните. Категориите Р/С, за които се
прилага това време, се определят в колективния или ИТД. Това са: лекари,
инженери в производството и др. Времето на разположение вън от
територията на предприятието не се включва в РВ и не се отчита като
работно време. Това време се заплаща в намален размер, защото все пак
Р/С е длъжен да бъде на разположение на работодателя. Ако през времето
на разположение Р/С бъде повикан да изпълнява реално трудовите си
задължения, положеният от него труд в тези случаи е извънреден, с всички
произтичащи от това последици за неговото заплащане и отчитане като
реално работно време.