УВОЛНЕНИЕ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ по причини у РД
УВОЛНЕНИЕ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ по причини у РД
1) Закриване на предприятието – чл.328, ал.1, т.1. Това основание
означава пълно преустановяване на неговата цялостна производствена и
служебна дейност. Закриването на предприятието се извършва по решение,
по реда и от органа или лицето, което го е създало и чиято собственост е
то. В случая е без значение причината, поради която се закрива
съответното предприятие. Необходимо и достатъчно е наличието на прието
по съответния ред от оправомощен орган валидно решение за
преустановяване за в бъдеще на дейността ма предприятието. В това
решение трябва да се посочва и датата, от която се извършва закриването
на предприятието, защото от тази дата ще бъдат прекратени и ТПО с Р/С.
Закриването на предприятието е основание за прекратяване на ТД с всички
Р/С в предприятието. Уволнените на това основание имат някои специфични
права: обезщетение по реда на чл.222, ал.1, права на обезщетения и
помощи при безработица по чл.67-71 ЗНЗ и др.
Проблеми по прилагането на чл.328,ал.1,т.1 има с производствата по
несъстоятелност по ТЗ. През времето, докато фазите на производсттвото по
Нс (попълване на масата на несъстоятелността, предявяване на вземанията
от кредиторите, оздравяване на предприятието) продължават, не е налице
основанието за уволнение по т.1. то настъпва едва когато в рамките на
производството по Нс съдът обяви предприятието-длъжник – РД по ТПО, в
Нс. Едва в този момент възниква основанието за уволнение по т.1 и
синдикът като работодателя може да пристъпи към уволнение поради
закриване на предприятието. Извършените уволнения по т.1 преди това и
още с откриването на производството по несъстоятелност са
незаконосъобразни.
2) Закриване на част от предприятието – чл.328, ал.1, т.2, предл.1. Това
основание се прилага при преустановяване на дейността на едно обособено
звено от предприятието. Със закриване на съответната част от
предприятието отпада необходимостта от извършване на съответната
дейност, което налага и освобождаването от работа на Р/С, заети в
осъществяването на закриваната част от дейността. Закриването на част от
предприятието трябва да се различава от случаите на вътрешно
организационно преустройство на предприятието. При него дейността на
съответното поделение или звено продължава да съществува, но се
разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена. В
тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото
дейността продължава да се осъществява, макар и под други организационни
форми.
Редът, по който се извършва закриването на част от предприятието, се
определя от неговото устройство и управление. Във всеки случай то трябва
да бъде направено от РД или от органа, който е компетентен да стори
това. Закриването на определени структурни звена и поделения на
предприятието е въпрос на преценка по целесъобразност на РД. То стои
вън от трудовото право и не подлежи на съдебен контрол. Въпрос на
трудовото право и на законността на уволнението е дали след като е
извършено закриването на част от предприятието, правилно са премахнати
съответните длъжности и видове работи, дали законосъобразно са
прекратени ТД със съответните Р/С.
3) Съкращаване в щата – чл.328, ал.1,т.2, предл.2. “Щатът” представлява
общият брой на наетите Р/С и тяхното разпределение в отделните звена –
цехове, отдели и т.н. Това е персоналът, с който РД осъществява предмета
на дейност на предприятието. “Съкращаването в щата” означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ
брой на Р/С. При съкращаването на щата винаги се посочват наименованието
и броят на съкратените длъжности, кои и колко от съществуващите
длъжности се премахват. Причините за това могат да бъдат най-различни:
отпадане на необходимостта от съответните щатни бройки, рационализиране
на работата и т.н. Наличието на тези причини се преценява от РД или от
компетентния за утвърждаването на щатното разписание орган.
Решението, с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на
съдебен контрол, защото е въпрос на стопанска и управленска
целесъобразност. На такъв контрол подлежи само уволнението, което е
извършено въз основа на съкращението в щата. От друга страна, необходимо
е съкращаването в щата да е реално и да е извършено по установения ред –
от лицето или от органа, който има право да извършва такива промени в
щатното разписание.
4) Намаляване обема на работата – чл.328, ал.1 т.3. Това означава
намаляване на производствената програма, на количеството на
произвежданата и отчетна продукция, спадналия обем на стокооборота и
т.н. Може да се дължи на различни причини: недостиг на суровини и
материали, намаляване на търсенето и др. Когато е налице намаляване
обема на работата, РД преценява с каква част, в цялото предприятие или
само в отделни негови звена и в кои от тях да намали персонала съобразно
намаления обем на работата. Решението за това трябва да бъде прието от
компетентния орган. Тези действия на РД не подлежат на съдебен контрол.
На съдебен контрол подлежи обаче следното: доколко обективно и реално е
налице намаляване на обема на работата, дали е взето решение по
надлежния ред и от компетентния орган и дали извършените уволнения са
обусловени от настъпилото намаление в обема на работата.
5) Спиране на работата за повече от 15 р.д. – чл.328, ал.1, т.4. Това
означава временно преустановяване на дейността на предприятието. То може
да засяга както цялото предприятие, така и отделно негово поделение.
Причините за спирането на работата са организационно-технически. Без
значение е тяхната конкретна проява: недостиг на материали, суровини и
т.н.
Необходимо е спирането на работата да е продължило повече от 15 р.д.
Разлика с престоя: при “престоя” ударението се поставя върху състоянието
на неактивност, на неизпълнение на трудовите задължения, в което се
намира Р/С, т.е. това понятие определя липса на трудова активност на Р/С
– резултата от спиране на работата! Докато при “спиране на работата”
ударението се поставя върху отсъствието на необходимите
организационно-технически условия за извършването на работата, поради
което тя спира и като резултата има престой (бездействие).
При спирането на работата РД има на разположение няколко възможности:
да промени едностранно мястото и характера на работата на Р/С за
времето, докато трае престоят (чл.120);
да даде на Р/С при продължителен престой платения им годишен отпуск без
тяхно съгласие (чл.173);
да предложи на Р/С да ползват неплатен годишен отпуск по чл.160;
да уволни Р/С, с предизвестие когато престоят е продължил повече от 15
работни дни.
От преценката на РД зависи коя от тези възможности да използва. Но той
има право да уволни Р/С само когато спирането на работата е за повече от
15 р.д.
Поставя се въпросът: включва ли се в периода на престой от повече от 15
работни дни като основание за уволнение и времето, през което Р/С е бил
преместен по чл.120, ако на Р/С е бил даден едностранно от РД платен
годишен отпуск по чл.155 и 156 (чл.173, ал.4), или е необходимо през
това време той да е бил изцяло в престой поради спирането на работата? –
Отговорът е НЕ, защото при условията на чл.120, 173 и 160 Р/С се е
намирал в друго правно положение. А идеята за спиране на работата като
основание за уволнение е Р/С да е бездействал, което създава несигурност
в ТПО.
6) Промяна в изискванията за изпълнение на длъжността – чл.328, ал.1,
т.11. Това основание се състои от два елемента, които трябва да са
налице кумулативно:
а) Да е извършена промяна в изискванията за заемане на длъжността. Тези
изисквания могат да бъдат: за по-продължителен трудов стаж, за владеене
на чужд език и др. Промяната трябва да се отнася до изискванията на
съответната длъжност, а не до произволни – само за да се “създаде” това
основание и да се уволни Р/С. Промяната не трябва да се отнася до
изискванията за образование и ПК, защото тези изисквания и тяхната
промяна се включват в състава на друго основание за уволнение (чл.328,
ал.1,т.6). Промяната трябва да бъде извършена от органа и в акта, който
установява тези изисквания и да предшества уволнението.
б) Р/С да не отговаря на променените изисквания. Само тогава той може да
бъде уволнен.
7) Сключен договор за управление – чл.328, ал.2. Тук става въпрос за
уволнение на служители от ръководството на предприятието! Съдържанието
на това основание е: сключването на договор за управление на държавни
или общински предприятия, които са преобразувани в ЕТД с държавно
имущество по чл.62 ТЗ, като способ за приватизация на държавната
собственост. Този договор е гражданскоправен, защото с него се уговаря
постигането на определен резултат. Управителят организира, ръководи и
насочва дейността на тър.д-во на свой риск и отговорност. Той заема
положението на РД в търговското дружество. Именно това “предоставено му
право за управление” за постигане на резултатите, с оглед на които е
сключен договорът, му дава основание да предлага и промени в неговия
ръководен персонален състав. За тази цел му е предоставено правото на
уволнение по чл.328, ал.2.
Правото на уволнение по чл.328, ал.2 може да се упражнява само спрямо
ограничен кръг лица – служителите от ръководството на предприятието
(досегашният ръководител и неговите заместници, ръководителите на
цехове, производства, филиали и др.). Това са лицата, от които зависи
успехът на управлението и постигането на исканите резултати. Уволнението
на това основание може да бъде извършено до 9 месеца от началото на
изпълнение на договора за управление.