ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ на ТД

 

ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ на ТД

 

Общи основания за прекратяване на ТД

 

ПРЕКРАТИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ – обща х-ка :

 

Тук от значение е п-па за свобода на волята на страните при прекратяване

на ТД. Прекратяването на ТПО е обратен акт на неговото възникване. То се

извършва при наличието на определени основания. Това са ЮФ, които водят

до прекратяване на ТПО. Те са нови ЮФ в смисъл, че настъпват след

учредяването на ТПО. Голяма част от тези юридически факти са от

категорията н юридическите действия, защото съдържат в себе си волята на

едната или на двете страни по ТПО. Друга по-малка част от тях са от

категорията на юридическите събития, които настъпват независимо от

волята на страните. Това са случаите на смърт на Р/С или на

работодателя, на болест и др.

 

Една голяма група основания за прекратяване на ТПО се състоят в

наличието на предварително  определени и формулирани в закона ЮФ и

техните състави (чл.325, 327, 328, 330). В друга група от случаи такива

основания не са предварително установени. При тях е необходимо и

достатъчно само волеизявлението на съответната страна, за да се

предизвика прекратяването на ТПО (чл.325, 326, 331, 334, 337).

 

Правната уредба на прекратяване на ТПО е законова. Тя се съдържа в КТ –

глава XVI, чл.325-340. В частта си относно прекратяването на трудовия

договор тя е изчерпателна.

 

ОБЩИ ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ на ТД :

 

Общите основания за прекратяване на трудовия договор са установени в

чл.325-331. При тях прекратяването на трудовия договор не се извършва по

едностранната воля само на една от страните. То е резултат на

съгласуваната им воля или изразява юридически събития или други

обстоятелства, които правят неизбежно и за двете страни прекрятването на

ТД. Страните не си дължат предизвестие било защото знаят за

прекратяването на ТД (чл.325, т.1, 3-5 КТ), било защото причината за

прекратяването стои вън от тяхната воля и желание и прави прекратяването

на ТД неизбежно и за двете страни (чл.325, т.2, 6, 8, 11 КТ).

 

ЛЕКЦИИ на проф.Мингов :

 

При общите основания – ПТД е резултат или на взаимно обусловена воля на

РД и Р/С, или тази воля е игнорирана от от обстоятелства правят

прекратяването на ТД неизбежно и за двете страни. Изцяло е отнета

възможността за едностранна преценка на Р/С или на РД за прекратяването

на ТД. Общите основания са закрепени в чл.325, а от 2002г. и в чл.331,

където се установи особена норма на взаим.съгласие – по предложение на

РД с/у определено възнаграждение, т.е. отново имаме съгласуване волята

на страните. Неоснователно е извадена от общите основания разпоредбата

на чл.328,ал.1,т.12 – ПТД поради обективна невъзможност за изпълн.ТД

(неработосп.). Обективна невъзможност е обстоят.,което прави прави

по-нататъшното изпълнение на ТД невъзможно (пр.не е подновен срокът за

носене на оръжие на охранител). Това обстоятелство не зависи от волята

на страните, а обективната действителност го налага на страните! Затова

това основание е в групата на общите, а не в основанията за уволнение!

 

Общите основания за ПТД могат да се открият  и сред основанията за

уволнение без предизвестие (чл.330,ал.2,т.1- РД може да прекрати ТПО…),

защото съгласно КТ РД може да прекрати ТД без предизвестие, когато Р/С

бъде лишен с присъда или по админстр.ред да упражнява определена

професия, или да заема определена длъжност, на която е назначен. Но

възможно е да не се прекрати ТД, а само да се изм.ТПО по взаимно

съгласие на страните за определено или неопределено време, като не се

препятства наложеното наказание (пр.на друга длъжност временно).

 

Общи основания налагащи ПТД могат да се открият и в случаите на

едностранно ПТД от Р/С – чл.327,т.4 (пр.преминаване на на платена

изборна длъжност или постъпване на научна работа въз основа на конкурс).

Р/С придобива ново трудово качество на основание възникнало ново ТПО!

Така изпълнението на старата заемана длъжност става невъзможно!

 

От казаното до тук можем да разделим общите основания за ПТД в 2 групи:

 

Основания за ПТД по взаимно съгласие;

 

Основания за ПТД при игнорирана воля на страните – тук ЮФ пораждащ

невъзможността за продължаване на ТД е юр.действие или юр.събитие!

 

      Групата от прекратителните ЮФ които представляват ЮДействие могат

да се разделят на действия представляващи:

 

Действия представл.обективна невъзможност за изпълн.ТД;

 

Действия при които прекрат.на ТД е толерирано от законодателя в интерес

на Р/С, тъй като е налице несъвместимост със запазване на съддадената

трудово-правна връзка и налагаща ПТД.

 

Предвид горното, ОСНОВАНИЯТА ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТД могат да се изобразят

схематично :

 

1) ПТД по взаимно съгласие         2) ПТД поради неизбеж.необходимост

 

     по чл.325,т.1 и чл.331,ал.1                      (игнорирана е волята на

страните)

 

ПТД поради ЮСъбития:

 

По чл.325, т.3-5, 8, 10-11

 

изтичане на уговорения срок;

 

завърш.на опред.работа;

 

завръщане на заместв.;

 

постъпване на спечелил конкурс;

 

смърт на Р/С, който е назначен с оглед личните му;

 

смърт на Р/С.

 

      ПТД поради ЮДействия:

 

      Обективна невъзможност за изпълнение на ТД:

 

чл.325,т.2,6, 8 пр.1, 9,12

 

Чл.328,ал.1,т.1-2, 5-9, 11-12

 

Чл.330,ал.2, т.2-3, 5, 7-8

 

когато уволнен.бъде приз. за незаконно и не се яви да заеме предишната

работа чл.345,ал.1;

 

когато длъжност. е определена за бременна/ трудоустроен и се яви

кандидат за заемане;

 

с постъпване на Р/С по избор;

 

при невъзм.Р/С да изпълнява възложената му работа  поради болест –

трайна нераб. (ТЕЛК);

 

поради определяне заемането на длъжност.  от

държ.служител;_____________________

 

закриване на предприятие или съкращаване на щата;

 

липса на качества у Р/С да изпълнява ефективно длъжността;

 

Р/С не притежава необх. образование;

 

Когато откаже да последва предпр.,когато се мести в др.нас.място или

местност;

 

Заеманата длъжност трябва да е освободена за възстанов.на незаконно

уволнен Р/С, заемал тази длъжонст преди това;

 

При промяна изискв.за заемане на длъжността, ако не отговаря на тях;

 

При обективна невъзм.за изпълн.на ТД

(правоспос);_________________________

 

Отнемане на научно звание/степен, ако тД е с оглед тяхното наличие;

 

Служителя е заличен от регистъра на съслов.организации;

 

Когато откаже да приеме предложена работа при тдрудоустрояване;

 

Когато не уведоми РД за несъвмес/ст при изпъл.на тр.зад. (за работа в

държ.адм.);

 

Когато не яви несъвмест/ст по чл.107а,ал.1.    Несъвместимост за задов. на

определени интереси на Р/С с възможност да се запази ТД:

 

Чл.327, т.4, 7 и 9

 

Преминаване на платена изборна работа или на научна работа въз основа на

конкурс;

 

Работи като заместник на отсъстващ Р/С и премине на др.работа за

неопределено време;

 

Постъпи на държ.служба.

 

 

 

 

 

ОБЩИ ОСНОВАНИЯ за ПТД по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ :

 

Взаимно съгласие (чл.325, т.1). Това основание най-ярко изразява

договорната същност на ТД: възникнал по общата воля на страните, които

са пожелали да го сключат, най-естественият начин за неговото

прекратяване е наличието на тяхната съгласувана воля за това. Взаимното

съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между тях ТД да

престане да съществува в бъдеще. Те изразяват волята си чрез едностранни

волеизявления. Предложението за постигане на взаимното съгласие може да

бъде направено от всяка от страните – от Р/С или от РД. Не е необходимо

неговото мотивиране. Волеизявленията на страните се правят в писмена

форма. Тя е необходима за тяхната действителност. Не може да има устно

прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Взаимното съгласие

е постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за

прекратяване на трудовия договор.

 

Страната, към която е отправено предложението за прекратяване на ТД по

взаимно съгласие, има 2 задължения:

 

а) да се произнесе по него, като заяви дали го приема или отхвърля;

 

б) да уведоми страната, която е направила предложението, за своето

становище.

 

Вземането на отношение към направеното предложение трябва да бъде

извършено в 7-дневен срок от получаването на предложението. Този срок

включва и задължението за уведомяване по взетото становище. Срокът се

брои в календарни дни и започва да тече от деня, който следва деня на

получаване на предложението, и изтича в края на седмия ден. Поначало

другата страна е длъжна да се произнесе изрично по направеното

предложение в 7-дневен срок. Ако тя не направи това, смята се, че

предложението не е прието и трудовият договор не се прекратява. Тук

законът придава на мълчанието значението на отказ и създава необорима

презумпция за това. ТД по взаимно съгласие се прекратява в момента, в

който страната, която е направила предложението, узнае за приемането му.

 

 

2. Прекратяване на ТД срещу уговорено обезщетение, по иницианива на РД –

чл.331.

 

Основанието по чл.331 КТ се състои от следните елементи:

 

а) Писмено предложение от РД, отправено до Р/С. На работодателя “по

закон” е предоставена инициативата за прекратяване на ТД на това

основание. Това означава, че само той може пръв да постави въпроса и да

сложи началото на прекратяването на трудовия договор на това основание.

Работодателят не е длъжен да мотивира предложението си;

 

б) Предложението за това прекратяване на ТД се съпровожда с предложение

за обезщетение в посочен от РД размер, срещу което той очаква да получи

съгласието на Р/С. То не може да бъде по-малко от 4-кратния размер на

последното получено месечно брутно трудово възнаграждение от Р/С;

 

в) Съгласие на Р/С, изразено писмено в 7-днев срок от получаване на

предложението, че приема предложението. Съгласието включва и размера на

обезщетението. Изплащането му е задължение на РД, което той трябва да

изпълни в 1-месечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор.

 

Ако РД не изпълни това свое задължение в 1-месечния срок, “основанието

за прекратяване се смята за отпаднало”. И от този момент насетне Р/С има

право да се яви при работодателя и да продължи изпълнението на ТПО,

защото се оказва, че то не е прекратено поради отпадналото основание за

това. Ако  РД не го допусне на работа, дължи обезщетение по чл.213,

ал.2. Явяването на работа би трябвало да стане след изтичане на

1-месечния срок, в който работодателят е трябвало да изплати уговореното

обезщетение.