ПРЕКРАТЯВАНЕ на ТД от Р/С С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

 

ПРЕКРАТЯВАНЕ на ТД  от Р/С  С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

 

Прекратяването на ТД от Р/С е негово субективно преобразуващо трудово

право. Характерът му на преобразуващо право се изразява в промяната, до

която води неговото упражняване – прекратяване на ТД.  Това материалното

субективно преобразуващо трудово право на Р/С да прекрати едностранно ТД

е легално закрепено в чл.326, ал.1, когато предвижда, че “Р/С може да

прекрати ТД…” .  Субект на това право е Р/С като страна по ИТПО. То е

лично и може да бъде упражнено само от него.

 

Р/С може да прекрати ТД, това значи, че от неговата свободна преценка

зависи дали и кога да го стори. Тази преценка той върши, като отчита

своите лични интереси. Р/С не е длъжен да мотивира волеизявлението си за

едностранно прекратяване на ТД. Достатъчно е само изразената от него

воля да съдържа ясно и безусловно решение за прекратяване на ТД.

 

Това право се прилага както за прекратяване на срочните, така и на

безсрочните ТД.

 

Правото на Р/С за едностранно прекратяване на ТД се упражнява чрез

“отправяне на до РД”. Предизвестието означава предварително известяване

на РД за решението на Р/С да прекрати едностранно ТД. ПРЕДИЗВЕСТИЕТО :

 

Предизвестието трябва да бъде писмено. Писмената форма е необходима за

действителността на волеизявлението и известяването на РД за него. Това

е обикновената писмена форма, без други допълнителни изисквания за нея:

нотариална заверка на подписа например;

 

Писменото предизвестие се отправя до РД. Той е насрещната страна по ТД и

затова за неговото едностранно прекратяване той трябва да бъде уведомен.

 

 

Прекратяването на ТД с предизвестие от Р/С настъпва с изтичане на срока

на предизвестието, освен ако той или РД пожелаят да го прекратят и преди

да изтече този срок. Работодателят не може да се противопостави на

желанието на Р/С да прекрати трудовия договор, нито да изразява своето

съгласие или несъгласие с прекратяването на договора. Подобни действия

от негова страна са неправомерни.

 

Предизвестието включва и определен срок, след изтичането на който ТД се

прекратява. Продължителността на този срок е различна за срочните и за

безсрочните ТД :

 

при безсрочните ТД срокът на предизвестие е 30 дни, доколкото страните

не са уговорили по-дълъг срок. Законът установява задължителен минимален

срок от 30 дни за продължителността на предизвестието. Той се изчислява

в календарни дни. Страните могат да уговорят в индивидуалния или КТД и

срок, който е по-дълъг от 30 дни, но не повече от 3 календарни месеца;

 

при срочните ТД продължителността на срока за предизвестието е 3

календ.месеца. Следователно при него не е възможно уговарянето му в

индивидуалния или в КТД. Този срок обаче не може да бъде по-дълъг от

остатъка на срока на договора, защото само тогава е оправдано

“предсрочното” му прекратяване с предизвестие. Срокът на предизвестието

не спира да тече и през времето, през което Р/С, който го е отправил, е

в отпуск, независимо от неговия вид – платен или неплатен годишен

отпуск, отпуск поради временна неработоспособност и т.н.

 

Една специална хипотеза представлява продължителността на срока на

предизвестието на Р/С, които заемат материалноотчетнически длъжности –

чл.326, ал.3. Срокът на предизвестието  за прекратяване на ТД за тези

длъжности трябва да се използва за предаване на повереното имущество.

Когато поради големия обем и сложност на материалните ценности то не

може да се извърши в 30-дневен срок, времето за предаването му може да

се удължава, но не с повече от 1 месец, за да стане общо 2 мес. Това

разрешение ще се прилага в случаите, когато страните не се уговорили в

индивидуалния или в КТД по-дълъг от 30-дневния срок на предизвестието.

Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на

получаването му.

 

Изрична уредба е установена и за оттеглянето на даденото предизвестие от

Р/С (чл.326, ал.4, изр.2 и 3). Основното разрешение, което законът

възприема, е: Р/С може да оттегли предизвестието най-късно до

получаването му от РД. След като то вече е получено от него, той не може

да го оттегля, защото го обвързва с РД. От този момент насетне – до

изтичане на срока на предизвестието, той може да направи това само със

съгласието на РД. Оттеглянето на предизвестието в допустимите от закона

граници означава, че от момента на оттеглянето му не е налице

предизвестие и ТД продължава да съществува. Обратно, ако Р/С поиска да

оттегли предизвестието, след като то е получено от РД, но той не даде

съгласието си за това, предизвестието произвежда своето действие и след

изтичане на неговия срок ТД се прекратява.