ТД за ИЗПИТВАНЕ

Договорът за изпитване (ДИ) се сключва преди сключването на окончателен

ТД. неговото основно предназначение е страната, в чиято полза е

уговорено изпитването, предварително да провери дали замисленият от нея

ТД ще удовлетвори интересите, които влага в един окончателен ТД.

ДИ може да предшества сключването на:

окончателен ТД за неопределено време; и на

срочен ТД.

Необходимо е обаче това изрично да бъде указано в договора по чл. 70 КТ,

за да знаят страните за какъв окончателен ТД се извършва изпитването.

Основната особеност на този договор е уговорката за изпитване. Тя

представлява модалитет на ТД – част от неговото допълнително и

факултативно съдържание. Уговаря се между страните, когато те намерят

това за необходимо и постигнат съгласие. Тя поставя няколко въпроса:

      Първият въпрос е: страните уговарят в чия полза е установена уговорката

за изпитване – чл. 70 (2) КТ. Най-често уговорката е в полза на

работодателя. Т.е. работодателят ще преценява дали и кога да прибегне до

този договор и когато реши това, да поеме инициативата и да предложи на

Р/С неговото сключване. Изискването на закона е към този договор да се

прибягва, “когато работата изисква да се провери годността на Р/С да я

изпълнява”. Това означава, че ДИ е допустим за всички видове работи и

дейности. Необходимо е, в тези случаи, в ДИ да бъде изрично посочено, че

уговорката за изпитване е в полза на работодателя, защото от това

следват важни  правни последици. ДИ може да се сключи и когато Р/С желае

да провери дали работата е подходяща за него, ще може ли да я върши, ще

му бъде ли интересна като професионална дейност и квалификация, поносима

ли е работната среда, в която ще работи и т.н. Тогава уговорката за

изпитване е в негова полза. Няма пречка ДИ да бъде сключен с уговорка за

изпитване в полза и на двете страни. Необходимо е в тези случаи в

договора това да бъде изрично посочено. Ако страните са пропуснали да се

уговорят или изрично да посочат в договора в чия полза е уговорката за

изпитване, законът установява необоримата презумпция, че уговорката за

изпитване е установена в полза и на двете страни – чл. 70, ал. 2, изр. 2

КТ. 

Вторият въпрос е относно продължителността на времето за изпитване.

Законът определя максимална продължителност за изпитване – “до 6

месеца”. Във всеки отделен случай страните могат да определят и по-малка

продължителност – месец, два,  три и т.н.

През време на изпитването между страните съществува нормално и перфектно

ТПО. Всяка от страните по договора има същите П и З, както при

окончателен ТД – Р/С има право на общо основание на трудово

възнаграждение, на уговорено работно време, почивки отпуски; той е

длъжен да изпълнява трудовите си задължения, да се подчинява на

разпорежданията на работодателя си и т.н.

ПРЕКРАТЯВАНЕ на ТД  ЗА ИЗПИТВАНЕ :

Особености съществуват и при прекратяването на ДИ – чл. 71 (1) КТ. В

основата им стои уговорката за изпитване и в чия полза тя е уговорена.

Страната, в полза на която е уговорено изпитването, може да прекрати

трудовия договор едностранно, без предизвестие във всеки момент до

изтичане на уговорения срок за изпитване, в който има достатъчно

наблюдения, за да направи преценката си: работодателят – че изпитваният

Р/С е негоден за съответната работа, и работникът – че работата не е

подходяща за него. Волеизявлението трябва да бъде ясно и безусловно

изразено и не е необходимо да бъде мотивирано. Не е предвидена специална

форма за това волеизявление, но след като договорът е сключен в писмена

форма, и волеизявлението за прекратяването му трябва да бъде писмено.

Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е

уговорено, не подлежи на обжалване и на разглеждане по реда на трудовите

спорове. Ако в рамките на уговорения срок за изпитване страната, в чиято

полза той е уговорен, не направи заявление за прекратяване на ТД, той се

смята за окончателно сключен. От мълчанието на тази страна законът прави

предположението, че резултатът от изпитването е положителен и волята на

страната е за сключване на окончателен ТД. Тази презумпция е необорима.

Окончателният ТД, който е сключен, е договорът, към който страните са се

стремели. Ако те са предвиждали, че това ще бъде някой от видовете

срочни ТД, окончателният ТД ще бъде този вид срочен ТД.

               Страните могат да сключат окончателен ТД и през времето,

докато продължава изпитването, ако страната, в чиято полза то е

уговорено, сметне, че е преминало успешно и не е необходимо да се изчака

протичането на целия срок. В тези случаи сключването  трябва да стане

изрично и да се извърши в писмена форма.