РАБОТОДАТЕЛЯТ като субект на ИТПО

Понятието “работодател” е легално определено в § 1, т.1 КТ. То има два

основни белега.

Работодателят е ФЛ или ЮЛ. Когато е ФЛ, то трябва да е граждански

правоспособно. А когато е ЮЛ – това му качество трябва да е придобито по

установения в действащото законодателство ред. Качеството на работодател

може да има и поделението на ЮЛ. Но тогава то трябва да отговаря на три

допълнителни изисквания:

а) да е организирано обособено, т.е. да има своя самостоятелна структура

или свързани звена, от които се състои;

б) да бъде икономически обособено, т.е. да има своя самостоятелна

разплащателна сметка;

в) да наема самостоятелно работници и служители по трудово

правоотношение.

Тези три признака трябва да бъдат заедно (кумулативно) налице, за да се

признае съответното поделение за работодател. В основата на понятието

работодател стои собственикът на оръдията и предметите на труда, който

наема чужда работна сила, за да я прилага към тях. Но възможно е

работодател да не е собственик, а арендатор, наемател или концесионер.

Изобщо това е лицето, на което се престира работната сила и което

разполага и стопанисва веществените условия на труда, за прилагането към

които му се престира работната сила.

Работодателят наема по трудово ПО чужда работна сила,  за да я използва

за осъществяване на своя предмет на дейност. Той е “наемодателят” и

лицето, което “дава” работа. Това е неговата работодателска

правоспособност. Тя включва признатата му от закона правна възможност да

учредява трудови правоотношения, за да използва труда на наемните

работници и служители.

Работодателската правоспособност се изразява и в работодателската власт,

която включва следните основни права на работодателя:

да управлява трудовия процес;

да определя вътрешния ред за осъществяване на трудовия процес;

да упражнява спрямо наетите работници и служители дисциплинарни

правомощия.

Работодателската правоспособност възниква в различен момент при

различните видове работодатели. При работодател – ФЛ, работодателската

правоспособност възниква в момента, в който възниква неговата гражданска

дееспособност, т.е. с навършване на 18-годишна възраст. При

работодателите-ЮЛ, работодателската правоспособност настъпва в различни

моменти. За търговските дружества – от деня на вписване на търговското

дружество в търговския регистър. За организациите на бюджетна издръжка –

от утвърждаване на техния фонд работна заплата и щат.

При съвременните условия работодателят има и определена социална функция

и роля. Тя се изразява в задълженията по трудовото правоотношение, които

законът му възлага, към наемните работници и служители: справедливи

заплащане на работната сила, създаване на безопасни и здравословни

условия на труда; социално-битово обслужване на работниците и

служителите в предприятието и др. Колкото по-последователно той я

изпълнява, толкова по-ефективно работят за него работниците и

служителите.

Кръгът от лицата, които могат да бъдат работодатели, е широк. Това е

последица от прилагането на провъзгласения с Конституцията принцип на

свободната стопанска инициатива – чл. 19(2). При съвременните условия

най-често трудът по трудовите правоотношения се прилага като съвместен

труд на множество работници и служители, които работят заедно и

едновременно при един и същ работодател. Този съвместен труд изисква да

бъде организиран, координиран и управляван от работодателя в рамките на

неговата работодателска власт. В съвременните условия управлението на

съвместния труд на стотици и хиляди работници и служители се осъществява

от екип от ръководни служители – мениджъри, които управляват съвместния

труд. Това е неговата “администрация”. Преди всичко това е екипът, с

който работодателят ръководи трудовия процес и с който осъществява

работодателската власт.

Най-често употребяваното понятие в действащото трудово право, което

визира ръководството на предприятието, е “длъжностно лице”. То е легално

определено в § 1, т. 5 КТ и обхваща две категории служители:

лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес в

предприятието, в неговите поделения и низови звена;

специалисти във функционални и обслужващи звена на предприятието. Това

са лица с висше, средно специално образование, които притежават

специални знания в определена област на производствената и служебната

дейност на предприятието. Тези служители работят във функционални и

обслужващи отдели или звена на предприятието.