Ред за сключване, действие и гаранции за изпълнение на КТД
Ред за сключване, действие и гаранции за изпълнение на КТД
Колективното преговаряне започва със заявление на синдикалната
организация за откриване на колективните преговори. Чрез заявлението
синдикалната организация упражнява правото си да води колективни
преговори и да сключва КТД. Това право е предвидено в чл.4, ал.2 и е
потвърдено чрез задължението на работодателската страна за колективно
преговаряне по чл.52, ал.1, т.1 във връзка с чл.5, ал.2.
Този факт заслужава специално да се подчертае, защото колективното
преговаряне не е юридическо задължение за синдикалните организации, а е
ТЯХНО ПРАВО !
Веднъж получил заявлението, РД има две задължения:
да преговаря за сключването на КТД. Това значи съвместно с ръководството
на съответната синдикална организация да определи времето – датата, часа
и мястото на колективните преговори;
да предостави на ръководството на съответната синдикална организация,
при поискване от негова страна, необходимата информация. Тази информация
се отнася до два основни въпроса, които са изрично посочени в закона:
Първият от тях е да предостави на ръководството екземпляри от сключените
други КТД на отраслово или териториално равнище или на равнище професии,
които са свързани с ТОПО на Р/С в съответното предприятие. Смисълът на
това задължение е подготвяният проект за КТД и воденето на колективни
преговори да се съпоставя и съобразява с вече постигнати договорености
със същия РД, за направените вече от него отстъпки при аналогични
ситуации и т.н.;
Вторият кръг от въпроси се отнася до информация за икономическото
състояние на РД. Исканата информация трябва да се отнася до въпроси,
които са “от значение за сключването на КТД”.
Ако разпространяването на информацията би могло да нанесе вреди на РД,
той има на разположение две възможности:
а) да откаже предоставянето й, като се позове на нейната търговска,
фирмена и служебна поверителност;
б) да я предостави, като постави изискване за запазването й в тайна.
Разглежданите задължения са юридически задължения на РД. Санкция за
тяхното неизпълнение е имуществената отговорност на РД за виновно
причинените от неизпълнението вреди на Р/С (чл.52, ал.2). Неизпълнение
на тези задължения ще бъде налице, когато РД
изобщо отказва да води колективни преговори;
не предоставя необходимата информация;
предоставената информация е непълна, неточна или невярна и т.н.,
и това се отразява отрицателно върху колективните преговори и
формулирането на исканията на синдикалната организация в хода на
колективното договаряне.
Забавата, т.е. несвоевременното изпълнение на тези задължения от РД, е
форма на тяхното неизпълнение, за която той носи на общо основание
имуществена отговорност за причинените вреди(чл.52, ал.3).
Същинската част на колективните преговори са обсъжданията за определяне
на съдържанието на КТД. Те се провеждат на заседания по работни групи за
съставяне на проекта за целия КТД или за отделни негови части. Това се
постига чрез подготовката на един общ съгласуван помежду им проект за
КТД – от обща работна група, съставена от представители на всички
синдикални организации. Този общ и съгласуван между всички синдикални
организации проект следва да бъде обсъден на ОС на Р/С или на ОС на
всички синдикални организации в предприятието.
Независимо от броя на синдикалните организации, чийто проект за КТД се
представя, те са една страна по КТД, макар че договорът се подписва от
името на всички участвали в изработването и приемането му синдикални
организации (чл.57). Когато синдикалните организации не могат да
постигнат съгласие и да съгласуват помежду си общ проект за КТД, всяка
от синдикалните организации може да подготви свой проект за КТД и да го
предложи за обсъждане и приемане от ОС на Р/С.
За приет се смята този ПРОЕКТ, който е приет от ОС на Р/С с обикновено
мнозинство от всички Р/С. Този проект се предоставя на РД за обсъждане и
водене на колективни преговори за сключване на КТД. Ако ОС приеме с
мнозинство повече от един проект, на РД би следвало да се предостави
проектът, който е приет с по-голямо мнозинство.
СКЛЮЧВАНЕ на КТД – сключва се в писмена форма. Това е обикновена
писмена форма. Тя създава яснота и сигурност в отношенията между
страните. Писмената форма на КТД съгласно чл.53, ал.2 е форма за
неговата действителност, а не само за неговото доказване. Това значи, че
КТД, който не е сключен в писмена форма и не е подписан от страните, е
недействителен.
КТД се подписва от страните:
Първа страна - за синдикалната организация или за синдикалните
организации, от името на която се сключва договорът – от синдикалния
комитет или от друг орган на синдикалната организация; и
Втора страна – за РД – от името на групата РД-и или от ръководителя на
съответната работодателска организация.
КТД се сключва в 3 екземпляра: по един за всяка от двете страни, които
са го подписали и третият – за ИТ. С един и същ РД (работодателска
организация) може да се сключва само един КТД (чл.51, ал.2).
Вписване, влизане в сила и изменение на КТД :
Сключеният КТД подлежи на вписване. Вписването е задължително. То има
оповестително значение. С вписването се създава обществено доверие в
съдържанието на КТД. Но с него законът не свързва конститутивното
действие на договора: той се смята за сключен в момента на неговото
подписване от страните и произвежда действието си от определената в него
дата, а не от датата на вписване. Вписването се извършва в специален
официален държавен регистър за КТД, находящ се в ИТ !
Вписването на КТД е разпределено между различни по степен ИТруда в
зависимост от обсега на действие на КТД. КТД, които имат действие само в
едно или група предприятия, се вписват в съответната областна инспекция
по труда. А отрасловите и КТД с национално значение се вписват в
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” при МТСП.
ДЕЙСТВИЕ на КТД – действие на КТД спрямо лицата. КТ създава в тази
насока специална правна уредба в три насоки: а) действие спрямо РД; б)
действие спрямо синдикалната организация – страна по договора; в)
действие спрямо Р/С.
КТД обвързва РД и работодателската организация – страна по КТД. Това
означава, че задълженията и правата, които са установени в него, важат и
се прилагат за работодателската организация – страна по КТД, за времето,
през което и докато той действа.
Спрямо синдикалната организация КТД действа преди всичко с онези свои
клаузи, които уреждат права на синдикалната организация, като например:
отпуски на синдикалните дейци (чл.159), предварителна закрила при
уволнение (чл.333, ал.3 и 4), съдействие при осъществяване на дейността
на синдикалните организации в предприятието (чл.46).
Действие спрямо Р/С – означава, че неговите клаузи и предвидените с тях
права и задължения се прилагат в ИТПО на Р/С с РД и стават част от
тяхното съдържание. Те могат да бъдат разделени на две групи в
зависимост от основанието, на което се отнасят към кръга на лицата, към
които КТД има действие.
1) Първата група обхваща Р/С – членове на синдикалната организация –
страна по договора (чл.57, ал.1). КТД се прилага към тях на основание на
членуването им в тази организация и от момента на влизането в сила на
договора;
2) Втората група са всички останали Р/С (чл.57, ал.2). Това са както
Р/С, които изобщо не членуват в синдикална организация, така и тези,
които членуват в синдикална организация, но това не е синдикалната
организация – страна по договора. Действието на КТД спрямо тези Р/С
настъпва чрез тяхното присъединяване към КТД, по който страна е техният
РД.
Присъединяването към КТД е субективно право на всеки отделен Р/С от така
очертаната група. Това ще рече: от преценката на всеки отделен Р/С
зависи дали и кога да се присъедини към сключения КТД. Присъединяването
се извършва чрез лично волеизявление на всеки отделен Р/С. То се
извършва индивидуално, а не колективно – например от синдикална
организация. Това е писмено заявление на отделния Р/С, в което той
изразява волята си за присъединяване и упражняване на субективното
преобразуващо право на присъединяване. Заявлението се отправя до РД и до
ръководството на синдикалната организация – страна по договора. Неговото
предназначение е да доведе до знанието им, че Р/С иска сключеният КТД да
действа и спрямо него. Заявлението за присъединяване може да се подаде
до която и да е от двете страни или и до двете заедно, по преценка на
Р/С. Ако заявлението е подадено само до ръководството на синдикалната
организация – страна по договора, то би следвало незабавно да уведоми за
това РД, за да могат неговите служби да извършват действия, следващи от
присъединяването: начисляване на платен годишен отпуск, на ТВ и т.н.,
според предвиденото в КТД.
Присъединяването се извършва “при условия и по ред, определени от
страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го
заобикалят, или да накърняват добрите нрави” (чл.57, ал.2). С тези
условия не трябва да се допуска установяването на различия в третирането
на Р/С и да се нарушават дискриминационните критерии по чл.8, ал.3 КТ
или други императивни норми на закона.
Практически възниква следния въпрос: Може ли като условие за
присъединяване да се предвиди ново изискване, като например заплащане на
вноска за присъединяване? – НЕ !!!
Уредбата за присъединяването, установена в чл.57, ал.2 действа за в
бъдеще. Следователно присъединилите се Р/С по чл.57, ал.2 КТ към
заварени и действащи КТД запазват правата си по тях. Новият режим на
присъединяване ще започне да действа, след като се сключат КТД по новата
уредба.
Искова защита срещу НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на КТД :
Срещу неизпълнението на КТД от РД действащото право установява искова
защита (чл.59). неизпълнението се отнася до конкретни и точно определени
задължения на РД. То може да има различни форми: неточно или частично
неизпълнение, забавено изпълнение и т.н., и да се изразява в неизплащане
на определени възнаграждения или обезщетения по ТПО, неосъществяването
на определени мероприятия по ЗБУТ и т.н. От друга страна, неизпъл.
трябва да бъде виновно – умишлено или по небрежност.
С Исковата молба по чл.59 се иска реалното изпълнение на поетите от РД
задължения по КТД и се търси отговорност за причинените от него вреди.
Правото на иск принадлежи на:
Синдикалната организация – страна по договора. Тя може да предяви иска,
когато неизпълнението на КТД е по отношение на всички или на голяма
група Р/С – както нейни членове, така и тези, които са се присъединили
към договора по чл.57, ал.2;
Всеки Р/С при РД, към когото КТД се прилага съгласно чл.57 КТ. Отделният
Р/С може да предяви иска по чл.59, когато неизпълнението на КТД е само
спрямо него или отделни Р/С, а също така и когато, макар и да се отнася
до по-големи групи от тях, синдикалната организация бездейства и не
предявява иска.
Искът се предявява срещу РД – страна по договора. Тези искове са
подсъдни на съдилищата. Тяхната местна подсъдност се определя от
местожителството (седалището) на ответника. А родовата им подсъдност се
определя по общите правила на ГПК: исковете за трудови спорове по КТ се
предявяват пред районен съд – чл.80(2) ГПК.
По правната си природа тези искове са осъдителни: чрез тях ищецът, който
ги предявява, иска да бъде осъден съответният РД да изпълни своите
задължения по КТД: да изплати съответните суми – ТВ, обезщетения и др.
на Р/С и т.н. Исковете по чл.59 КТ са осъдителни искове за реално
изпълнение.
По правната си природа споровете за неизпълнение на КТД са трудови
правни спорове. Тях визира изрично чл. 357 КТ, когато определя понятието
за трудови спорове. Тези спорове са на общо основание граждански дела по
смисъла на чл.6, ал.1 ГПК.
Недействителност на КТД :
Обявяването на недействителността на КТД може да се иска на две
основания: противоречие със закона и заобикаляна на закона :
“Противоречие със закона” означава противоречие с императивни разпоредби
както на закон в точния юридически смисъл на това понятие, като
нормативен акт, приет от НС, така и при противоречие с императивни
разпоредби на законосъобразен подзаконов нормативен акт, издаден от
компетентен държавен орган (например: постановление на МС);
“Заобикаляне на закона” е налице, когато КТД не пряко, а по околен път,
без изрично да се нарушава законът, се постига противозаконен резултат.
Например: с КТД се определят за временни или сезонни работи, които имат
постоянен характер, за да се заобиколи забраната за сключване на срочни
трудови договори, които имат постоянен характер по чл. 68, ал.2 КТ.