ПОЧИВКИ – понятия и същност и видове

О. ПОЧИВКА –  време, през което Р/С е свободен от задължението да

предоставя работната си сила  на РД и да изпълнява трудовите си

задължения по ТПО.

П. е производна от РВ в двоякия смисъл на това понятие. От една страна,

житейски и логически за П. може да се говори само при работа, след

работа и от работа, т.е. след като вече е имало работно време. От друга

страна, по действащото право, П почивката е относима към РВ. Тя винаги е

почивка след определена продължителност на РВ. П не се включва в

работното време – чл. 151(2) КТ. Но има кратки физиологични почивки,

които на практика се вкл.в РВ!

Социална значимост на П е да се възстанови работоспособността на Р/С.

Правото на П е едно потестативно право, защото в този интервал от време,

работникът не е длъжен да работи. Основното предназначение на П е да

осигури време за краткотраен отдих на Р/С в интервала между периоди от

време, наситени с изпълнение на трудови задължения.

Правото на П е въздигнато в конституционно право на Р/С – чл. 48,ал.5

КРБ. В текущото законодателство неговата правна уредба се съдържа в КТ

(чл.151–154). Правото на П е субективно трудово право на Р/С.

Задълженият правен субект по него, който трябва да осигури реализирането

му, е РД по съответното ИТПО. Правото на П и насрещното задължение

следва пряко от закона.

РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ПОЧИВКАТА от други труд.институти:

от отпуската – П не е отпуск, тъй като при отпуск Р/С не е длъжен да

работи;

от престой – П не е престой, макар Р/С също да не работи, но е длъжен да

е на раб.място;

от стачка – П не е стачка, защото също не работи по време на стачка.

ВИДОВЕ П. - Действащото право установява три вида П:

П в работни дни – чл. 151 - Те представляват прекъсване на работния ден,

неговото разделяне на работни части с време за кратка почивка. Правните

въпроси, които поставят тези П, са относно техния брой и

продължителност.

При определяне броя на П действащата правна уредба не е последователна.

Съгласно чл. 139(3) КТ работният ден “може да бъде разделен на две или

три части”. Това значи, че може да бъде прекъснат с една или две П,

защото така се получават две или три части. А според чл. 151(1) КТ

работният ден “се прекъсва с една или няколко П”. Различието е очевидно.

Все пак, би могло да се приеме de lege lata, че “няколко почивки” в

рамките на работния ден означават не повече от две почивки в един

работен ден.

Правната уредба не определя и продължителността на П в работния ден.

Този въпрос следва да бъде решен в Правилника за вътрешния трудов ред.

Все пак и тук са необходими две уточнения. Първото е, че една от тези

почивки трябва да бъде за хранене и тя не може да бъде по-кратка от 30

минути (чл. 151, ал.1, изр.2 КТ).  Другата почивка, която не е за

хранене, може да бъде и с по-малка или по-голяма продължителност.

Второто уточнение е с оглед на общата продължителност и разположение на

тези почивки: те трябва да бъдат така разположени, че да не нарушават

12-часовата непрекъсната междудневна почивка.

Допустимо е и работният ден да не бъде прекъснат с П. Това може да стане

в два случая:

при производства с непрекъсваем процес на работа; и

в предприятията, в които се работи непрекъснато. В тези случаи

работодателят е длъжен да осигури само време за хранене на Р/С, заети в

тези производства. Неговата продължителност се определя в Правилника  за

вътрешния трудов ред. То се включва в работното време и е част от него

(чл.151, ал.3 КТ).

Междудневна П. Това е П между два последователни работни дни. Тя обхваща

времето от края на  РВ на предходния ден до началото на работното време

на следващия ден. Тази П осигурява време за възстановяване на силите и

работоспособността на Р/С през всяко денонощие, за да може на следващия

ден да продължи пълноценно работата си.

     Минималната продължителност на междудневната почивка е 12 часа

(чл.152 КТ). Тя трябва да бъде осигурена и при работа на смени – след

всяка смяна. Законовото изискване е тя да бъде непрекъсната.

Седмична П. Това е П между 2 последователни работни седмици. Тя обхваща

времето от края на последния работен ден от предходната седмица до

началото на работното време на първия работен ден от следващата работна

седмица. Тази почивка има за предназначение да осигури по-продължително

време за П от натрупаната през работните дни умора и за задоволяване на

личните и семейни интереси и занимания на Р/С.

По своята продължителност тя обхваща часовете и дните, които включва.

Установени са като минимални изисквания при единствено съществуващата

5-дневна работна седмица. Седмичната П включва два последователни

календарни дни. Но продължителността на седмичната почивка се измерва и

в часове. Минималната продължителност на седмичната П е най-малко 48

часа.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Минималната седмична почивка от най-малко 24 часа се прилага

в някои изключителни случаи. Те са предвидени в чл.153(2)  :

а) сумирано изчисляване на РВ – в тези случаи е възможно и допустимо

през последния работен ден от работната седмица Р/С да работи повече от

нормално установеното работно време, което може да доведе до намаляване

на реалната седмична П, но тя в никой случай не може да слезе под

минимума от 24 часа;

б) при работа в производства с непрекъсваем процес на работа, когато Р/С

не може да преустанови работата си, докато не дойде и постъпи на работа

сменящият го Р/С;

в) при промяна на смените по установения график в случаите на

преминаване от една смяна в друга.

Според социалното предназначение, П биват:

П за хранене;

П за възстановяване на раб.сила.

ПРАЗНИЧНИ ДНИ – чл.154. Те са особен вид П. Те са П, защото през тези

дни Р/С е освободен от задължението  да предостави работната си сила по

ТПО и да изпълнява трудовите си задължения по  него. Но се различават от

разгледаните дотук П по предназначението си. Празничните дни са дни за

отдаване на признателност, уважение и почит към определени важни

исторически, културни и други събития.

Празничните дни се делят на няколко вида:

Постоянните официални празници - установени са в закона – чл.154(1) КТ.

Те са национални празници, които се всяка година се честват и празнуват

от всички Р/С. Те обхващат 10 празника с 13 дни и са изброени в

чл.154(1) КТ. Според събитието, на което са посветени те могат да бъдат

разделени на три групи: а) универсални – общочовешки празници: 1 януари

– Нова година и 1 май – Ден на труда; б) български национални празници:

3 март – Ден на освобождението на България от турско робство (в КТ е

визирано “османско иго”); 6 май – Ден на храбростта и българската армия;

24 май; 6 септември; 22 септември; 1 ноември – Ден на народните будители

(само за учебните заведения; в) религиозни празници – 24, 25, 26

декември и Великден – два дни – неделя и понеделник, които в съответната

година са определени в календара за празнуването.

МС може еднократно да обяви и други дни за официални празници – за

ознаменуване на важни исторически, културни и политически събития. Те се

празнуват за годината и датата, за която са обявени.

Дни за честване на отделните професии. Те се определят от МС – чл.154(2)

КТ. Тяхното значение се свежда до отдаване на признателност към

съответната професия. Например 16 април – денят на приемането на

търновската конституция през 1879г. – Ден на Конституцията и на юриста.

Правните последици от празничните дни  варират според вида на

празниците.

За постоянните и еднократно обявените официални празници тези последици

са:

а) те са почивни дни, т.е. през тези дни не се работи;

б) положеният по изключение труд през дните на официалните празници се

заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на

трудовото възнаграждение (чл.264 КТ); в) положеният извънреден труд през

тези дни се заплаща с увеличение 100 % (чл.262, ал.1 КТ).

За празниците за честване на определени професии не се предвижда

специални ПП.