Предмет и система на ТП – като правен отрасъл и като наука. Функции на ТП

Предмет на ТП – ТП е нов правен отрасъл. До началото на 19в. е част от

ГП и неговата уредба е била следствие на римското разбиране за тези

отношения, които възникват при отдаване на работната сила. Римското

право е познавало 2 вида договора за наем: на вещи и на труд.

Следователно обществените отношения (ОО), които са били използвани от

правото са ползвали тези 2 вида договори. С развитието на индустриалните

форми на производството уредбата на ГП не може да обслужи ОО, свързани с

отдаването на работната сила и се привнасят нови елементи. Така се

получава една обособена уредба. Спецификата е в носителя на работната

сила – ЧОВЕКЪТ. Това налага и уредбата на работното време и почивките.

Възнаграждението е съобразено с човешката личност – цял институт;

безопасни и здравословни условия на труда.

В периода между 2-те световни войни се вижда, че е необходима

самостоятелна правна уредба, която се отделя от ГП. Но то остава своите

следи – ТП използва понятията “субективно право”, “договор”,

“недействителност” и т.н. Кой е специфичният предмет на правно

регулиране? – Онези ОО, които се поддават на трайно регулиране.

Центърът, около който те се създават и възникват, това е ТРУДЪТ. Затова

и тези отношения се наричат трудови отношения (ТО). Трудът е

целесъобразна човешка дейност, при която човек, използвайки своята

физическа и психическа енергия, създава блага, които имат потребителска

стойност. Трудовата дейност може да бъде само човешка.

В хода на трудовата дейност хората влизат в отношения помежду си. ТО

подлежат на правно регулиране и те са в основата на ТО, предмет на КТ –

чл. 1(1).

      1. Същински ТО – създават се от контакта на хората и машините. Те се

свързват с начина, по който носителят на работната сила се свързва с

този, който има нужда от използване на работна сила. Условията, при

които се отдава работна сила (почивка, освобождаване от работа – болест,

майчинство, заплащане, начинът, по който може да се защити носителя на

работната сила) това са ТО според чл. 1(1) на КТ.

      2. Отношения, непосредствено свързани с трудовите. Те не са трудови, но

влизат в правното регулиране. Те са такива, които непосредствено

предхождат или следват ТО. Те са пряка последица от тях. Такива са:

Отношения, свързани с професионалното сдружаване;

Отношения, свързани с тристранното сътрудничество – чл. 3 до чл. 3е КТ.

Държавата трябва да вземе мнението на работодателите и синдикалните

организации – Национален съвет по тристранно сътрудничество (НСТС);

Трудови спорове – глава 18 от КТ. Те са свързани със спорове или относно

възникването, или относно преустановяването на работната сила;

Глава 14 КТ – Социално-битово и културно обслужване, бази за отдих и

колективно хранене;

Контрол за спазването на трудовото законодателство и отговорността.

Между двете групи отношения съществува генетична връзка. Наличието на

същинските ТО предхожда и е условие на пораждане на втората група.

Втората група оказват влияние върху същинските ТО и при определени

случаи могат да ги променят. Двете групи отношения се пораждат в

различен темпорален момент – първи са същинските ТО, но и двете групи са

с еднакво значение.

Промените са свързани със субектния обхват на лицата, за които се

отнасят: отношения, свързани с търговията, занаятите, земеделски стопани

– работейки за своя сметка – тук не може да се говори за ТО, защото не

отдават никому работна сила.

Обособяват се държавни служители, които упражняват властнически

правомощия и те са отделени от ТП – техните отношения са

административни. Непрекъснато се разширява предметният обхват на ТП,

създават се нови правни институти – избор и конкурс, имуществена

отговорност на работодателя при увреждане живота и здравето на

работниците; колективното ТП включва Колективни трудови договори.

Място на ТП в системата на правните отрасли – ТП се отграничава по своя

предмет и способи, но неговата връзка с останалите правни отрасли се

базира било на генетичния произход, било на способите на правно

регулиране:

Най-близка е връзката му с ГП и тя личи от използваните понятия. В ТП

субсидиарно се прилагат нормите на ГП, когато работникът или служителят

са причинили вреда. В ТП не се отговаря за неимуществени вреди и

пропуснати ползи, когато вредата не е причинена умишлено – чл. 203(2)

КТ. Борави се общото понятие недействителност, а не с нищожност и

унищожаемост. Чл. 13 и 14 от ЗЗД – за момента на съвпадане на волите на

двете страни.

ТП се отличава от Осигурителното право (ОП) – ОП произлиза от ТП. Имат

различен субектен и предметен обхват – лицата осигуряват не само себе

си, а военни и др. Субекти са осигурител - осигурено лице – осигурителен

орган. Следователно ОП се занимава с отношения, които следват или

предхождат ТО. Те възникват при определени рискове – болест, майчинство,

смърт и т.н. При задължителното обществени осигуряване методът е на

власт и подчинение. При доброволното обществено осигуряване –

равнопоставеност. ОП има общи черти с ТП – голяма част от осигурените

лица имат качеството на работник или служител; част от осигурителните

права възникват от наличието на трудов стаж; размерът на осигуряването е

процент от брутното трудово възнаграждение.

Самият отрасъл ТП е специфичен и отделен, което дава отделна система:

има се предвид групирането на правните норми. Системата се състои от две

части:

      1. Обща част – занимава се с въпросите на предмета, основните принципи,

методът и общото понятие “Трудово правоотношение” (ТПО). Тези правни

норми се съдържат в Конституцията, общите положения на КТ, ЗУКТС (Закон

за уреждане на колективните трудови спорове), ЗЗБУТ (Закон за

здравословни и безопасни условия на труда);

      2. Специална част – включва изучаването на отделните правни институти –

два големи дяла: индивидуално и колективно ТП. Индивидуалното ТП урежда

отношенията между Р/С и РД и включва възникването и прекратяването на

ТПО, работно време и почивки, професионална квалификация, дисциплинарна

отговорност на Р/С, отговорност на РД при увреждане живота или здравето

на Р/С, трудова книжка и стаж, индивидуални трудови спорове.

Колективното ТП се занимава със защитата на колективния интерес. То

включва институти, които обуславят необходимостта от сдружаване на Р/С и

РД, тристранно сътрудничество, колективно преговаряне, КТД, колективни

трудови спорове и начини за разрешаването им.  В специалната част на ТП

има част за контрол и спазване на трудовото законодателство.

Функции на ТП – основни насоки.

Функциите се извличат от правната уредба. Те се делят на две:

      1. Закрилна функция – тя е иманентно присъща на ТП. Тя е производна на

цялата трудово-правна уредба и започва от възникването на ТПО –

минимална възраст (16г.), минимален размер на отпуската, минимален

размер на заплащането.

      2. Производствена функция – тя е контрапункт на закрилната функция. Тя

е установена, защото е необходимо координиране на действията на

участниците в ТПО. РД установява задълженията за Р/С.