Ред за разглеждане на ИТСпорове

Ред за разглеждане на ИТСпорове

Основната промяна в правната уредба на ИТС, извършена с измененията на

КТ през 1992г., се свежда до оправосъдяването на тяхното разглеждане. Тя

се изразява в две основни насоки:

а) В тяхната подведомственост. Трудовите спорове, като граждански дела,

са отнесени за разглеждане в компетентността на съдилищата (чл.360,

ал.1). съдилищата, на които са подведомствени тези дела, са общите

граждански съдилища в страната.

б) Тр.спорове се разглеждат по реда н ГПК, доколкото в КТ не е

предвидено друго (чл.360, ал.1, изр.2).

Важна новост, въведена с измененията на КТ от 2001г., е отнасянето на

една значителна част от делата за разглеждане по правилата на “бързото

производство”, установени в ГПК. Това производство предвижда съкратени

процесуални срокове, което дава възможност за ускорено разглеждане на

граждански дела. По този ред се разглеждат следните групи трудови

спорове:

а) Исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ (чл.126а, ал.1, б.”м” ГПК).

Това са трите основни иска за защита срещу незаконно уволнение: за

признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване

на предишната работа и обезщетение за времето, през което лицето е

останало без работа поради уволнението.

б) Искове за парични вземания по ТПО (чл.126а, ал.1, б.”н” ГПК). Това са

исковете за основно и допълнителни ТВ, за обезщетения по ТПО по глава X,

раздел III КТ, за имуществената отговорност на работодателя по

чл.200-202, за имуществената отговорност на Р/С по чл.203-212 и др.

Бързото производство по ГПК може да се провежда само по искане на ищеца,

когато прецени това за подходящо. То се прилага само за

първоинстанционното и въззивното производство, а не и за касационното

производство.

Изключване на някои тр.спорове от подведомствеността на съдилищата

(чл.360, ал.2). От подведомствеността на съдилищата са изключени

споровете относно освобождаването на някои категории Р/С. Понятието

“освобождаване” означава прекратяване на ТПО. Кръгът от Р/С, чиито

спорове относно освобождаването са изключени от подведомствеността на

съдилищата са изчерпателно изброени в чл.360, ал.2 :

а) Изборни служители в органите на изпълнителната власт – например:

председателят, заместник-председателя и членовете на МС, кметове и др. 

б) Изборните служители в обществените организации, политическите партии

и движения са платените ръководни служители в тях.

в) Служителите по чл.28, ал.2 ЗАдминистрацията – това са членовете на

политическите кабинети на министър-председателя, министрите (пр.

началника на кабинета, парламентарният секретар) и др.

Като изключва от съдебния контрол разглеждането на споровете относно

освобождаването на посочените служители, КТ не предвижда друг ред за

тяхното разглеждане. Такъв ред за изборните служители в обществените

организации, политическите партии и движения могат да предвиждат техните

устави, но това не правен ред за разглеждане на правни спорове, а част

от вътрешния организационен живот  на тези обществени и политически

образувания.

ОСОБЕНОСТИ В ПОДСЪДНОСТТА НА ТРУДОВИ СПОРОВЕ (чл.361 и 362) :

Като следва поначало общите правила на чл.80-81 ГПК за родовата и

местната подсъдност на гражданските спорове, чл.361-362 въвежда и някои

особености, които засягат само местната подсъдност. Те са две:

а) Местна подсъдност на тр.спорове с чуждестранни лица (чл.361). Това са

споровете между Р/С – чужди граждани и РД – чуждестранни лица или

смесени, без да определя техния дял на участие, които имат седалище в РД

и когато работата се извършва в страната. В тези случаи местната

подсъдност по трудовите спорове може да се уговаря между страните. Ако

те не определят компетентния местен съд, тогава местно компетентен ще

бъде българският съд според седалището на РД. Само че в случаите, когато

страните изрично не уговорят в трудовия договор местната подсъдност на

трудовите спорове между тях, съгласно общото правило на чл.361 КТ те ще

се разглеждат от българския съд.

б) Местна подсъдност на тр.спорове между Р/С – български граждани,

работещи в чужбина, и български РД в чужбина (чл.362 КТ). Когато Р/С е

ищец, трудовият спор е местно подсъден на СГС. А когато Р/С е ответник,

спорът е местно подсъден на надлежния съд по неговото местожителство в

страната.

ДАВНОСТ за предявяване на исковете по тр.спорове :

Правната й уредба се съдържа в чл.358. Общата уредба на давността по

чл.110-120 ЗЗД се прилага субсидиарно и за сроковете по чл.358. Съдът не

следи служебно за спазването на тези срокове, а се произнася по тях само

при възражение на страните. При възражение за изтекла давност съдът

отхвърля иска по същество като неоснователен, а не прекратява делото

поради недопустимост на иска. Чл.358, ал.1 установява специална уредба

на давността на тр.спорове. Тя съдържа особености в 3 насоки:

1) С оглед на продължителността. По правило тя е по-кратка от давността

за граждански вземания по ЗЗД, за да се стимулират страните по-бързо да

уреждат вземанията и правата си по ТПО. Сроковете са разпределени според

предмета на спора в три групи и диференцирани:

 а) по спорове за ограничена имуществена отговорност на Р/С и за отмяна

на дисципл. наказание “забележка” – 1 месец;

б) по спорове за отмяна на дисципл.наказание “предупреждение за

уволнение”, изменение на мястото и характера на работата и за

прекратяване на ТПО – 2 месеца;

в) за всичко останали трудови спорове – 3 години.

2) Давностните срокове започват да текат от деня, в който на Р/С е

връчена съответната заповед за основанието и размера на отговорността на

Р/С, а при исковете за прекратяване на ТПО – от деня на неговото

прекратяване. Що се отнася до другите искове – давностният срок започва

да тече от деня, в който правото – предмет на иска, е станало изискуемо.

3) Давностните срокове по тр.спорове не се смята за пропуснати, ако в

рамките на срока ищецът е подал исковата си молба до некомпетентен орган

(чл.358, ал.3). В този случай некомпетентният орган, до който неправилно

е била отправена молбата, е длъжен да я препрати служебно до съда.

Важна особеност на трудовото правосъдие е безплатността на

производството). Чл.359 КТ разширява безплатността, като предвижда, че

производството по трудови дела е безплатно за Р/С не само когато са

ищци, но и когато участват като ответници. Безплатността на

производството означава освобождаване на Р/С от всички държавни такси и

разноски за съдебното производство, независимо дали е ищец или ответник,

дали е искът е уважен или отхвърлен! Когато искът на Р/С бъде уважен,

разноските са за сметка на РД-ответник. За сметка на РД са и разноските,

когато предявеният от него иск срещу Р/С бъде отхвърлен. Когато искът на

Р/С бъде отхвърлен, таксите и разноските по производството се понасят от

държавния бюджет. ОБАЧЕ - Р/С обаче не е освободен от отговорността за

разноските, направени от насрещната страна по делото, когато тя е

спечелила делото и е била представлявана от адвокат, юрисконсулт и др.

Р/С дължи на общо основание заплащането на тези разноски на РД, защото

това са разходи, направени от другата страна, които не са към съда, и

Р/С, който е загубил делото, дължи тези разходи на РД.

Ускоряване разглеждането на тр.спорове за незаконно уволнение - съгласно

чл.344, ал.4 трудовите спорове за незаконно уволнение се разглеждат от

РС:

?     в 3-месечен срок от постъпването на исковата молба в съда; и

?     в 1-месечен срок от постъпването на жалбата.

Под “разглеждане на делото” в 3-месечен срок следва да се разбира не

само изясняване на делото от фактическа и правна страна, но и

постановяване на решението по него и обявяването му от съда заедно с

мотивите към него.