ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД

Понятието за извънреден труд е легално определено в чл.143, ал.1:

О. Извънреден труд – който се полага по разпореждане или със знанието и

без противопоставянето на  РД или на съответния ръководител от Р/С извън

установеното за него РВ.

 От това определение следват основните белези на правното понятие за ИТ.

 Те са:

*  Извънреден е трудът, който се полага от Р/С в повече от установеното

за него РВ. Установеното за Р/С е работното време по неговото ТПО с

работодателя.

*  Извънредният труд се полага от Р/С по волята на работодателя. Преди

всичко това става с разпореждане на работодателя. То е едностранно

негово волеизявление, адресирано към съответния Р/С. Волеизявлението на

работодателя може да бъде направено както писмено, така и устно. Законът

не предвижда изрично формата.

* Може да се извършва и със “знанието и без противопоставянето на

работодателя или на съответния ръководител” това е друга форма на

работодателско поведение. Тя се състои от два елемента:

а) знанието на работодателя или съответния ръководител. Това значи той

да знае, че Р/С работи повече от установеното за него работно време;

б) след като е узнал това, работодателят или съответният ръководител да

не се е противопоставил на полагането на извънреден труд. Т.е. той не е

отдал устно или писмено заповед за преустановяването на полагането на

извънреден труд, а е отминал този факт без изява на воля за неговото

прекратяване.

Чл.143 (2) КТ гласи: “Извънредният труд е забранен”. Изключенията от

това правило са изчерпателно изброени:

работи по отбраната на страната;

предотвратяване, овладяване и преодоляване на кризи;

неотложни общественонеобх.работи по възстанов.на ВиК, ел.,канализ/я,

съобщения и др.;

за аварийно-възстан.работи и поправка на помещения, машини или

съоражения;

извършване на усилена сезонна работа.

довършване на започната работа, ако прекъсването може да доведе до

опасност за живота, здравето, повреждане на машини или материали.

В случаите и за категориите Р/С, за които ИТ е по изключение допустим, е

установена неговата максимална продължителност. Тя е разпределена в

периоди от календарно време. Идеята е: да не се позволи прекомерно

натрупване на извънреден труд през определени календарни периоди, което

би имало засилено вредно въздействие.

Нормите на максимална продължителност на ИТ са установени в чл.146 :

150 часа – в рамките на една календарна година;

30 часа дневен и 20 часа нощен извънреден труд – през един календарен

месец;

6 часа дневен и 4 часа нощен – през една календарна седмица;

3 часа дневен и 2 часа нощен извънреден труд през два последователни

работни дни.

Поради особената важност на случаите на някои от основанията, при

наличието на които се допуска полагането на извънреден труд (например

работи във връзка с отбраната на страната), посочените ограничения за

максималната продължителност на ИТ, както и на общата продължителност на

ИТ не е ограничена и тя може да бъде толкова, колкото се налага от

действието на съответните основания за полагането му.

Полагането на ИТ по разпореждане на работодателя съгласно чл.143 (1) КТ

е задължително за Р/С. За положения извънреден труд се води отчетност.

Това е задължение на работодателя. Тя се изразява в:

а) воденето и поддържането на специална книга за извънреден труд;

б) редовно вписване в нея на ИТ по дни и часове, когато е положен, както

и Р/С, от които е положен;

в) отчитане на общата сума на положения ИТ по часове пред Инспекция по

труда.