Придобиване и повишаване на ПК. Преквалификация

Основната особеност, която характеризира действащата правна уредба на

ПК, е нейното изграждане върху договорна основа. Страните, между които

се развиват тези договорни отношения, са РД и отделният – настоящ или

бъдещ, Р/С. По своята правна същност тези договори са граждански

договори, уредени и използвани за целите на трудовото право. Можем

условно да ги наречем договори на трудовото право, доколкото са уредени

в него и се прилагат в рамките на ТПО, за да ги отграничим от широката

категория на останалите граждански договори и да подчертаем специфичната

правна среда, в която възникват, действат и се прекратяват. Но тези не

са трудови договори! Действащото право урежда два основни договора за

придобиване на ПК:

Договор за първоначално придобиване на ПК по чл.229;

Договор за повишаване на придобитата или промяна на съществуващата и

придобиване на нова ПК – т.н. Преквалификация по чл.234-235.

ДОГОВОР ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНА  ПК :

Това е договор по чл.229. Страни по договора. Едната страна по договора

е лице, което постъпва или е постъпило в учебно заведение. То е сегашен

учащ се и бъдещ Р/С. Другата страна по договора е РД. Това е лице, което

има качеството на РД поради трудовите ПО, в които участва с Р/С, а не

поради отношенията с лицето, с което сключва разглеждания тук договор.

Това му качество може да се изяви и е твърде вероятно да се изяви в едно

бъдещо ТПО със сегашния обучаващ се. Но това е едната бъдеща възможност.

Предметът на този договор е придобиването на ПК от лицето, т.е. на

професия или специалност по Националната класификация на професиите.

Този договор може да се сключи от РД с лице, което ще кандидатства в УЗ

или пък вече се обучава в такова – СОУ или ВУЗ, или пък кара курс! Но

тук още нямаме ТД, а се предвижда сключването на такъв в по-късен етап –

сед придобиване на ПК. В чл.229 се говори за “квалификация”, а не за ПК,

но с оглед наименованието на Глава 11 – ПК, следва да се подразбира, че

квалификацията е професионална!

От договорът за придобиване на ПК трябва да се различава друг вид

договор – Договор за ученичество (по чл.230)! Този обаче вече е

ТДоговор. РД поема задължението да обуче ученика. Става въпрос най-вече

за занаят. Такъв договор може да сключи само лице, което няма ПК. Следва

в него да се уреди отговорността на страните при виновно неизпълнение на

задълженията. Обучението следва да се извърши в границите на седалището

на РД. Работата, която ще върши Р/С по време на обучението следва да е

свързана с х-ра на обучението (пр.ученик-фрезист, като длъжност по ТД).

След изтичане на договора за ученичество, обучаемият полага

теор.-практичен изпит!

Съдържанието на договора за придобиване на ПК - се изразява в

задълженията на страните. Поради естеството на тези задължения, всяко от

тях представлява и право на другата страна. Страните са свободни да

уговарят и други задължения помежду си вън от примерно изброените в

закона, като се опират на свободата на договаряне по чл.9 ЗЗД, но те са

длъжни преди това да предвидят в договора задълженията си, които

установява за тях чл.229. Това са минимално необходимите за съдържанието

на договора задължения. Основните и минимални задължения на РД по този

договор са две:

Първото е да осигури на обучаващия се издръжка и други условия във

връзка с обучението. Издръжката се изразява в плащане на определена

уговорена между страните парична сума – обикновено стипендия, от която

той осигурява издръжката си. Другите условия във връзка с обучението

могат да бъдат осигуряване на място и условия за провеждане на стаж,

производствено или практическо обучение в предприятието на РД или на

друго подходящо място;

Второто основно задължение на РД е да приеме обучаващия се на работа по

придобитата от него професия или специалност.

Основните и минимални задължения на обучаващия се също така са две:

Едното е обучаващият се да завърши в срок обучението си по уговорената

професия или специалност. Това означава да завърши обучението си, като

положи с успех предвидените в учебния план изпити, проведе необходимия

стаж и други подобни свързани с обучението изисквания;

Второто задължение е след завършване на обучението да работи при РД за

уговорения в договора срок. Този срок не може да бъде повече от 6

години. Разбира се, няма пречка след изтичането на този срок да бъде

сключен ТД за неопределено време или срочният ТД да се превърне в ТД за

неопределено време при условията на чл.69 КТ.

Законът предвижда и отговорност при виновно неизпълнение на задълженията

на страните. Примерно пропуснати ползи на обучавания – неполучени ср/ва

за обучение и неполучено ТВ; или пропуснати ползи за РД – разноските и

пропуснатата Пч от незапочването на работа от Р/С. Тази отговорност се

носи за причинени вреди от неизправната към изправната страна. По

естеството си това е гражданска отговорност по чл.82 ЗЗД.

Договорът за придобиване на ПК се сключва обикновено при обучение във

висше училище, но няма пречка да бъде сключен с лице, което се обучава в

средно училище, в колеж или обучение в редовна докторантура. След

завършване на обучението се сключва нов ТД м/у страните, ако няма такъв

!

ДОГОВОР ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА И ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ :

Това е договор по чл.234. Страни по договора са поначало страните по

ТПО: Р/С и РД. Тук има фактическо суспендиране на ТПО. Това е първа

хипотеза - договорът съществува и се изпълнява паралелно със

съществуващия между тях ТД. Но това не е допълнителен договор по чл.110,

защото той не е трудов и няма за предмет полагането на наемен труд, а

самостоятелен и различен вид договор на трудовото право!

Но не е задължително лицето което се обучава да работи – по чл.235 е

визирана втора хипотеза, когато се сключва договор за повишаване на ПК

или за преквалификация с лице, което не работи при РД !

Предметът на този договор е придобиване на нови професионални знания и

умения в две основни форми:

повишаване на ПК; или

придобиване на нова квалификация по друга професия, различна от

притежаваната досега от Р/С (преквалификация).

Разликата между договора по чл.234 и договора по чл.229 е, че при

последният лицето, с което РД сключва договора трябва да е постъпило или

да постъпва на обучение в УЗ, а при договора по чл.234-235 такива

изисквания не са предвидени.

Съдържанието на този договор се определя от неговия предмет. То може да

бъде разделено на две части:

Първата част от договора обхваща неговото необходимо договорно

съдържание:

- професията и специалността, по която Р/С ще се обучава – дали се

отнася за повишаване на квалификацията или за преквалификация;

- мястото, формата и времето за обучението – “Мястото” на обучението

означава да се посочи учебното заведение, курса или школата, и нейният

вид и степен, и населеното място в което се намира.  “Формата” се отнася

до начина на осъществяване на обучението: редовно, задочно, вечерно и

т.н. “Времето” на обучението обхваща календарното време, в което то се

разполага, както и неговата продължителност;

- условията на обучението – това са преди всичко финансовите, битовите и

други подобни условия: изплащането на такси за обучение, поемане на

други допълнителни разходи за неговото осъществяване.

Втората част от договора е факултативна. Тя обхваща други П и З на

страните, вън от посочените в необходимата част от съдържанието на

договора. И без нея договорът е сключен, ако страните постигнат съгласие

по необходимото съдържание на договора. Но и тази част е важна, защото

осмисля договора и определя важни интереси на страните. В тази част се

уреждат два основни въпроса:

относно задължението на Р/С да работи при РД. Срокът за работа по този

договор се определя в договора. Неговата продължителност не може да бъде

повече от 5 години;

отговорността при незавършване на обучението. Нейният обем и

предпоставки се определят в договора. И тук става дума за договорна

отговорност за вреди, причинени от неизправната страна при виновно

неизпълнение не нейни задължения спрямо другата страна по договора

съгласно чл.82 ЗЗД.

Законът не предписва изрично форма, в която се сключват договорите по

чл.229 и чл.234-235. При липса на изрична уредба следва да се приеме, че

за тези договори писмената форма не е форма за тяхната действителност и

тяхното доказване. Все пак, като се имат предвид предметът и

съдържанието на тези договори, наличието на множество задължения на

страните по тях и модалитети, препоръчително е те да се сключват в

писмена форма.

Прекратяването на договорите за ПК е уредено по един общ за тези

договори начин. Основания

Виновно неизпълнение на задълженията по договора. Правото за това

принадлежи на изправната страна. Ако упражни това право съгласно чл.236

т.1 КТ, тя е длъжна да даде на неизправна страна “подходящ срок за

изпълнение”. “Подходящ” е срокът с такава продължителност, която

съобразно естеството на договора и на неизпълнените задължения по него

позволява на неизправната страна да предприеме налагащите се необходими

мерки и да започне да изпълнява в бъдеще своите задължения, така че

договорът като цяло да бъде реално и напълно изпълнен. Определянето на

този срок трябва да съдържа и предупреждението, че ако неизправната

страна не направи необходимото за изпълнението на задълженията си, след

неговото изтичане договорът ще бъде прекратен. Съдържанието и броят на

тези основания се установяват в договора;

Обективни причини, които лежат в едната или в другата страна, като

например: закриване на производството, за което се е обучавал Р/С,

заболяване на Р/С и т.н. Ако такива основания на са предвидени, остава

да важи само правото на прекратяване на договора от изправната страна

при виновно неизпълнение на договора от неизправната страна.

Разгледаните договори за ПК се сключват, за да се подготви възникването

на ТПО между РД и лицето, което е обучено и придобило нови професионални

знания и умения или нова професия или пък доведат до изменения в

съществуващите между страните трудови ПО. Тук говорим за всички видове

договори за професионална квалификация !