ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО в регулиране на ТПО

ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО в регулиране на ТПО

Тристранното сътрудничество /ТС/ навлезе в нашата правна и социална

действителност след демократичните промени в началото на 1990г.

Действащото право съдържа значителна правна уредба на ТС. Тя е предимно

законова.

Основно място заема КТ – чл.3-3е КТ. Сред източниците на правната уредба

на ТС е и Закона за икономически и социален съвет от 2001г. и др.

Подзаконови нормативни актове – Правилник за организацията и дейността

на съветите за ТС, издаден от НСТС в изпълнение за законовата делегация

по чл.3е, ал.1 КТ (2001г.) и т.н.

Същност на ТС –  то е общо и съвместно участие чрез диалог, дискусии,

взаимно отстъпки и компромиси на трите най-заинтересувани страни –

държавата, работодателите и синдикатите, в решаването на трудовите и

социални проблеми.

Провеждането на ТС е задължително. Тази идея следва от чл.3, ал.1 КТ -

“Държавата осъществява регулирането … в сътрудничество и след

консултации с …”. Ал.2 на чл.3 потвърждава задължителното провеждане на

3-странното сътрудничество: “ Процедурата по ал.1 задължително се

осъществява при приемането на нормативните актове в областта на

трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните

отношения и  по въпросите на жизненото равнище”.

Законът не прави разлика в ранга на подготвяните проекти за НА. В чл.3

той изисква само това да са актове за регулиране на трудовите и

непосредствено свързаните с тях отношения, на осигурителните отношения и

въпросите на жизненото равнище.

Какви са последиците за съответния подзаконов нормативен акт, ако

процедурата по ал.1 не бъде спазена? Законът не предвижда изричен

отговор на този въпрос. Все пак, като се имат предвид категоричните

императивни разпоредби н ал.1 и 2, следва, че тяхното неспазване при

приемането на съответния нормативен акт води до неговата

незаконосъобразност. А законността на актовете на МС и на министрите,

включително и на техните подзаконови нормативни актове подлежи на

контрол от ВАС, а незаконосъобразните от тях – и на отмяна.

ПРЕДМЕТ на ТС – обхваща ТПО и ОПО и въпросите на жизненото равнище.

Трудови са отношенията по предоставянето на работна сила и полагането на

наемен труд по ТПО, правата, интересите и задълженията на Р/С, от една

страна, и на РД-те, от друга. Това са въпроси относно заплащането на

труда, работното време, почивките, отпуските и т.н. Непосредствено

свързаните с тях отношения са отношенията, които произтичат от

трудовите, подпомагат тяхното съществуване. Такива спрямо трудовите са

отношенията по професионалната квалификация, социално-битовото

обслужване и т.н. Осигурителните отношения се отнасят до

категоризирането на труда при пенсиониране, кръга на осигурените лица,

осигурените социални рискове и т.н. Жизненото равнище е широко понятие.

С него се изразява степента на задоволяване на основните жизнени

потребности на Р/С с техните трудови доходи.

СУБЕКТИ на ТС – то се осъществява между държавата, РД-те и синдикатите.

От страна на държавата участват преди всичко органите на ИВл, а от

страна на Р/С и на РД-те – представителните синдикални и работодателски

организации. По своето съдържание ТС е участие при регулирането на:

1. Тудовите ПО;

2. Осигурителните ПО; и

3. Жизненото равнище.

ТС  се състои в обсъждането на подзаконови  НА от правителството и

неговите членове или от местните органи на власт в рамките на тяхната

компетентност, или на законопроекти по трудовите и осигурителните

отношения и жизненото равнище преди внасянето им в НС, с участието на

синдикални и работодателски организации. Това предопределя и ФОРМИ НА

УЧАСТИЕ на представителните синдикални и работодателски организации в

осъществяването на ТС. Те са “сътрудничество и консултации”. Това значи,

че съответните нормативни актове или законопроекти се обсъждат

предварително с представителните синдикални и работодателски

организации.

ТС е установено като съвкупност от органи, които са свързани помежду си,

действат по определен ред и дейността на които е насочена към

постигането на общи цели.  Органите за ТС са: НСТС, отраслови, браншови

и общински съвети за ТС.

Общото в техния състав е:

а) всички те имат 3-странен състав. Те се състоят от представители на

изпълнителната власт, синдикалните и работодателските организации;

б) в тях се включват синдикалните и работодателски организации, които са

признати за представителни;

в) съотношението между представителите на участващите в него 3 страни е

1:1:1.

Органите за  ТС се изграждат на:

а) Национално ниво. На национално равнище е учреден НСТС. Той се състои

от заместник-председател на МС и още един член на правителството и от

двама представители на всяка представителна и синдикална организация.

Основните функции на НСТС се състоят в обсъждане на законопроекти,

проекти за подзаконови нормативни актове и решения на МС. Тези

обсъждания приключват с изразяване на мнение, становище и предложения за

изменение и подобряване на съответните проекти – чл.3в, ал.1 КТ. На НСТС

е възложено и едно важно нормотворческо правомощие: да приеме Правилник

за организацията и дейността на съветите за ТС  (чл.3е, ал.1 КТ). Този

правилник е приет през 2001г.  С измененията на КТ от 2001г. на НСТС

бяха възложени и други нови задължения. Те се състоят в предоставяне на

мнения по искане на висши ДО:  президента на РБ, председателя на НС и

т.н. – чл.3в, ал.1 КТ. Смисълът на исканите мнения е да се подпомогне

изработването на по-добри закони и  подзаконови нормативни актове по

трудовите и осигурителните отношения. НСТС е длъжен да изрази и

предостави исканото му мнение.

б) Отраслово ниво. На отраслово ниво се изграждат отраслови съвети. Те

се състоят от представители на министерства, държавни агенции и др., на

националните отраслови синдикални и работодателски организации. Такива

съвети са създадени в транспорта, съобщенията и т.н.

в) Браншово ниво. В КТ браншът се схваща като по-малко поделение, като

деление и част, клон от отрасъла. Органите на браншово сътрудничество се

изграждат по подотрасли и производства, обособени по основни насоки на

производствената дейност. На браншово ниво се изграждат браншови съвети

за ТС, в които участват представители на съответните министерства,

държавни агенции и др. и представители на представителните синдикални и

работодателски организации.

г) Общинско ниво. ОбС се изграждат в общините като основни

административно-териториални единици в страната. В общинските тристранни

съвети участват представители на общинската администрация и на

общинските представителни синдикални и работодателски организации.

Отрасловите, браншовите и общински съвети за ТС обсъждат и дават мнения

по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото

равнище, които са специфични за съответния отрасъл, бранш или община и

засягат интересите на заетите в тях Р/С.

Общото в дейността на всички органи за ТС е, че те обсъждат въпроси на

трудовите и осигурителните отношения и въпроси на жизненото равнище.

Всяка от представените страни в тези дискусии изхожда от интересите,

които представлява и защитава.

Заседанията на съветите са редовни, когато присъстват представители и на

трите участващи в тях страни (чл.3д, ал.2 КТ). Решенията се приемат с

общо съгласие (чл.3д, ал4). Това високо изискване за мнозинство може в

даден момент да блокира работата на съветите.

Правната природа на решенията на съветите за ТС е двояка. От една

страна, те са окончателни юридически актове от гледна точка на вътрешния

живот и дейност на съветите за ТС и изразяват общата воля на неговите

членове. От друга страна, те имат характер на предложение за

окончателното приемане на съответния юридически акт по въпросите,

предмет на ТС по чл.3, ал.1 КТ. в този смисъл те имат “подпомагащ”

характер при създаването на съответните юридически актове.  В  ТС

особено важно е умението и способността да се навеждат съображения, да

се убеждават партньорите в правомерността и справедливостта на

предявените искания и да се правят взаимни отстъпки и компромиси, за да

се стигне до общоприемливи решения.