СТАЧКА – понятие, правна характеристика, видове

СТАЧКА – понятие, правна характеристика, видове

ПРАВО НА СТАЧКА – субекти, съдържание и правна същност :

Субекти на правото на стачка са Р/С. Без значение е основанието, от

което е възникнало ТПО: ТД, конкурс или избор, както и видът на ТД:

срочен, безсрочен и т.н. Следователно това право не принадлежи на други

граждани, които макар и да работят, не са Р/С – например членове на

производствени кооперации, лица, които упражняват свободна професия,

работещи по граждански договор и др.

Съдържание на правото на стачка – това право представлява предвидената и

гарантирана от закона възможност на Р/С да преустанови изпълнението на

трудовите си задължения, за да защити своите колективни икономически и

социални интереси. Това значи: да престане да изпълнява трудовата

функция, която му е възложена по ИТПО, да спре да работи през работното

време, което му е определено според режима на работното време в

предприятието при РД. През времето, когато правото на стачка се

упражнява, ТПО продължава да съществува. Но неговото действие е спряно,

т.е. временно преустановено. След приключване на стачката Р/С, участвал

в нея, продължава да изпълнява нормално и пълноценно трудовите си

задължения. Временното преустановяване на изпълнението на трудовата

функция при упражняването на правото на стачка се прави с особено

намерение и цел – за защита на колективни икономически и социални

интереси (чл.50 КРБ), за да се предявят искания за решаване на въпроси

на трудовите и осигурителните отношения  и на жизненото равнище на Р/С,

да се изрази протест срещу съществуващите условия на труда и да се

упражни натиск върху РД и компетентните органи, за тяхното изменение към

по-добро.

О. Право на стачка –  организирано временно преустановяване на

изпълнението на трудовите задължения от Р/С за защита на техните

икономически и социални интереси.

Новата обстановка, създадена от стачката, води до промени. Те се свеждат

до установяване на нови задължения на стачкуващия Р/С, които имат своя

корен в неговите задължения по ТПО от времето преди стачката, когато то

нормално и пълноценно е функционирало. Тези задължения са:

задължение на стачкуващия Р/С да бъде в предприятието през установеното

за него РВ;

задължение през времето, докато трае стачката, да не предприема

действия, с които пречи или създава затруднения за нормалното протичане

на дейности извън трудовите му задължения;

забраната да не създава пречки или трудности на нестачкуващите Р/С да

продължат да работят. 

Част от трудовите задължения на Р/С по ТПО, които не са свързани с

непосредственото изпълнение на трудовата му функция, продължават да

съществуват и през време на стачката, в която участва. Това са

задълженията му:

да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява

възложените задачи;

да пази грижливо имуществото, което му е поверено;

да не злоупотребява с доверието на РД; и

да не разпространява поверителни за него сведения и др. (чл.126, т.1, 8

и 9 КТ).

СЪПОСТАВЯНЕ НА  СТАЧКА  с  ПРЕСТОЙ :

Общото между престоя и стачката е, че и в двата случая Р/С не изпълнява

трудовата си функция и свързаните с нея други трудови задължения. И в

двата случая сме изправени пред бездействие по ТПО.  Различия -

престоят е наложен от организационни и технически причини. Те са

попречили на нормалното протичане на трудовия процес и са довели до

спиране на работата. С оглед на субективното отношение на Р/С към

причините, довели до престоя, бива: престой по вина на Р/С и престой не

по негова вина (чл.267 КТ). При стачката сме изправени пред съвършено

друго поведение на Р/С: той бездейства, за да протестира срещу условията

на труда, за да упражнява натиск и да иска тяхното изменение и

подобряване и защитава заедно с други Р/С исканията си. От друга страна,

престоят по вина на Р/С е дисциплинарно нарушение с всички произтичащи

от това правни последици за неговото дисциплинарно наказване. А стачката

– има се предвид законната стачка, е правомерно поведение, с което се

упражнява едно основно право на Р/С, поради което неговото упражняване

поначало изключва правонарушение, а от там – и виновно поведение.

КТ, като урежда престоя, предвижда редица правни възможности за

противодействие на РД, но нито една от тях не може да бъде приложена в

обстановката на стачка.

СЪПОСТАВЯНЕ с ОТКАЗ НА Р/С да ИЗПЪЛНЯВА ВЪЗЛОЖЕНАТА РАБОТА – тогава при

сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му показва

известни прилики, но и съществени различия с правото на стачка. Общото

между тях е, че и в двата случая е налице временно преустановяване на

изпълнението на работата от Р/С по негова воля, защото условията, при

които той работи, не го удовлетворяват. Различия: правото на стачка е

право на защита на колективните интереси на Р/С, които произтичат от

трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище, в обстановката

на един възникнал, продължаващ и изострен КТС. Правото на стачка се

упражнява колективно от Р/С и е израз на тяхната съвместна акция за

удовлетворяване на исканията им. Правото на отказ на Р/С да изпълни

възложената му работа по чл.283, се упражнява при точно определени в

закона предпоставки: наличие на сериозна  и непосредствена опасност за

живота и здравето на Р/С. Този отказ е израз на индивидуална самозащита

на Р/С срещу неговото накърнено право на ЗБУТ по ТПО (чл.127, т.5 и

чл.275).

Упражняването на двете права поставя Р/С в различно правно положение.

При правото на стачка Р/С очаква удовлетворяване на предявените

колективни искания за подобряване на условията на труд и през времето,

докато той участва в стачката, не получава трудово възнаграждение. При

отказа по чл.283, Р/С очаква да се отстрани сериозната и непосредствена

опасност за живота и здравето му, след което той продължава да изпълнява

отново работата си. Но през време на законния си отказ да продължи да

работи той получава обезщетение в размер на брутното си трудово

възнаграждение (чл.219).

ПРОЦЕДУРА ЗА СТАЧКА – правото на стачка се упражнява, като се следва

нарочна процедура, предвидена в ЗУКТС.

ПРАВНА ПРИРОДА на правото на стачка – тя се характеризира с :

а) Правото на стачка е основно право на Р/С. То е признато за основно и

е включено в КРБ (чл.50). Признаването на правото на стачка като основно

право прибавя към неговата юридическа характеристика и качеството на

неотменимост (чл.57, ал.1 КРБ). Това означава, че текущото

законодателство не може в бъдеще да отменя това право. То може само чрез

закон да установява условията и реда за неговото осъществяване, но не и

да изключва съществуването му.

б) Правото на стачка е субективно право на Р/С. То е предвидена и

гарантирана от закона мяра на социална свобода.

в) Правото на стачка е субективно трудово право. То е продължение на

започнал и нерешен чрез доброволно  уреждане колективен трудов спор. От

друга страна, правото на стачка има за свой обект защитата на

икономическите и социалните интереси на Р/С.

г) Правото на стачка е субективно преобразуващо трудово право. Неговото

реализиране внася съществени промени в съдържанието на ТПО: временно

преустановяване на изпълнението на трудовата функция  непосредствено

свързаните с нея трудови задължения на Р/С и др.  

д) Правото на стачка е право на организирана самозащита на правата на

Р/С.

е) Правото на стачка е индивидуално и колективно трудово право. То е

индивидуално, защото принадлежи на всеки Р/С поотделно. Той участва

лично и сам за себе си е със своята воля във вземането на решението за

обявяване на стачка и в нейното провеждане. Но правото на стачка е и

колективно, защото се упражнява заедно с другите Р/С.

ж) Правото на стачка е право с голям социален заряд. То е право за

изразяване на открит и съгласуван с другите Р/С протест от

съществуващите условия на труда, общественото осигуряване и жизненото

равнище.

з) Правото на стачка има важно социално-психологическо значение. То

повдига и укрепва съзнанието и самочувствието на трудещите се и т.н.

и) Правото на стачка е част от законовото съдържание на ТПО. То не се

уговаря между страните при сключване на ТД, а съществува по силата на

КРБ, възниква с учредяването на ТПО и придобиването на правното качество

Р/С.

ВИДОВЕ  СТАЧКИ :

Според характера на предявените искания:

1) Икономически – това са стачките, в които се предявяват искания за

защита на икономическите и социалните интереси на Р/С. Това са искания

по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото

равнище. Тези стачки има предвид чл..50 КРБ, а и само тях урежда ЗУКТС.

2) Политически – стачки, с които се предявяват политически искания.

Например: стачка за сваляне на правителството, за произвеждане на

предсрочни парламентарни избори и др.

Според непосредственото им предназначение:

1) Основна стачка – това е стачка, която се организира, обявява и

провежда от Р/С за защита на техните собствени интереси.

2) Стачка от солидарност – това е стачка за подкрепа на основна стачка

на други Р/С.

3) Предупредителна стачка – тя предупреждава РД, че ако не бъдат

удовлетворени исканията им, Р/С ще преминат към основна стачка.

Предупредителната стачка има фиксирана в закона максимална

продължителност – до 1 час. Предупредителната стачка не е еднократна

стачка. Тя може да бъде неколкократно и периодично провеждана –

например: всяка седмица в продължение на месец и т.н.

По своя обхват на действие стачките се делят на стачки в поделение,

предприятие, отрасъл, бранш, национална стачка. ЗУКТС урежда само

стачките в предприятието или в отделно негово поделение, в които

участват Р/С, заети в тях.