ИНДИВИДУАЛНИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ – понятие, правна х-ка, видове

ИНДИВИДУАЛНИ ТРУДОВИ СПОРОВЕ – понятие, правна х-ка, видове

Правна уредба. Тя се съдържа в глава XVIII от КТ (чл.357-362). Тя е

изцяло законова уредба. За нейното прилагане не се предвиждат и няма

издадени подзаконови нормативни актове. Понятие за индивидуални трудови

спорове (ИТС) – то се извежда от чл.357. То се характеризира със своите

страни и предмет.

а) Страни – ИТС са спорове между отделния Р/С и РД като страни по ИТПО.

б) Предмет на спора – това са спорове относно възникването,

съществуването, изпълнението и прекратяването на ТПО.

Тези спорове обхващат цялото динамично развитие на ИТПО, като се започне

от неговото начало – възникването му, мине се през неговото съществуване

и изпълнението на задълженията и упражняване на правата по него и се

стигне до неговия край – прекратяването му.

Основната характеристика на трудовите спорове по чл.357 е, че те са

спорове за субективни права и задължения по ТПО. Те са правни спорове,

т.е. спорове относно субективни П и З, предвидени в разпоредби на

действащото трудово право. Това са спорове за нарушени или за застрашени

от нарушаване субективни права и за неизпълнени трудови задължения.  Към

тези спорове следва да се отнесат и споровете по изпълнението на КТД.

Това са спорове за субективни трудови права, които се предвиждат КТД и

се отнасят за съответните Р/С. Идеята е: т.к. КТД създават субективни

права за Р/С, към които се прилагат, тяхното нарушаване и неизпълнение

се защитава по общия ред, по който се защитават и техните субективни

права.

Трудовите спорове са граждански дела по смисъла на чл.6, ал.1 ГПК,

защото ТПО, от които произхождат, се регулират с метода на

равнопоставяне на техните субекти. Не са трудови споровете по чл.357 КТ,

а са граждански спорове тези за прекратяване на договорите за управление

на ТДруж., защото тези договори са гражданскоправни по своя характер. 

РАЗГРАНИЧЕНИЕ на индивидуалните тр.спорове от колективните тр.спорове :

КТСпорове са уредени в ЗУКТС.  ИТСпорове се различават съществено от тях

по няколко линии:

По спорещите страни – при ИТС това са отделният Р/С и РД, с когото той е

в ТПО, а при колективните – това са група Р/С, които най-често са

представлявани от синдикална организация, но могат да бъдат

представлявани и от избрани от тях Р/С, и отделен РД или работодателска

организация. Важно е, че едната страна при КТС е колективно образувание

и това придава колективен характер на спора.

По спорното право – при ИТС то е субективното право на отделния Р/С, а

при колективните най-често става въпрос за спорове за бъдещи права в

рамките на колективното преговаряне или извън него. От друга страна, при

ИТС в основата на спора е личният интерес на отделния Р/С, а при КТС  –

колективните, общите права и интереси.

Ред на решаването им – при ИТС това е съдебното исково производство, а

при колективните – това са непосредствените преговори, доброволният

арбитраж и като крайно средство – стачката.

РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ИТС  ОТ НЕИСКОВИТЕ  ИТСпорове :

ИТС са спорове за субективни трудови права. А при неискови (неправни)

ИТС спорът не е за съществуващо субективно право, а за бъдещо право, за

неговото бъдещо установяване. И страните спорят не какво е правото,

както е при индивидуалните правни трудови спорове, а какво да бъде

правото, защото то още не съществува. Те се уреждат чрез преговори между

страните и завършват със споразумение между тях. Ако страните не могат

да се споразумеят, ТПО не възниква.

Видове трудови спорове :

Правните ИТС могат да бъдат класифицирани според техния предмет на

трудови спорове за трудово  възнаграждение, отпуск, уволнение и др.,

т.е. в зависимост от естеството на спорното право.