ОГРАНИЧЕНА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ на Р/С

ОГРАНИЧЕНА ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ на Р/С

 – понятие, предпоставки, размер

Материалноправната уредба на тази отговорност се съдържа в КТ:

чл.203(1,3) и чл.204-209.   ОИО е призвана да изпълнява важни обществени

функции:

а) Възстановителна. Тя е присъща на всяка ИО. Предназначението й е да

възстанови причинените вреди на увреденото лице, като върне е неговия

патримониум излязлото от него в резултат на повреждане, разпиляване и

др. под. имущество.

б) Социално закрилна функция. Тя е специфична за ОИО. Тъй като за

наемния Р/С трудовото възнаграждение е основният, а често пъти и

единственият източник на средства за неговата и на семейството му

издръжка, законодателят установява определени рамки и ограничения за

тази отговорност, за да запази трудовото възнаграждение на Р/С.

Интересни въпроси поставя правната природа на тази отговорност. Въпросът

е: договорна или деликтна е тази отговорност. Преобладава становището за

договорния характер на ОИО.

ВЪЗНИКВАНЕ на ОИО – предпоставки :

Неизпълнение на трудовите задължения – това са задължения, които той има

по съществуващото между него и работодателя ТПО. Това негово задължение

е формулирано в чл.126,т.8 “да пази грижливо имуществото на

работодателя, което му е поверено…”. Неизпълнението на това задължение е

дисциплинарно нарушение, което е изрично посочено в примерното

изброяване на дисциплинарните нарушения в чл.187, т.9;

Виновно неизпълнение – неизпълнението на трудови задължения за опазване

на имуществото на работодателя трябва да бъде извършено виновно.

Особеното е, че не всяка форма на вината, а само НЕБРЕЖНОСТ, която е

релевантна. Небрежното изпълнение означава неизпълнение на задължението,

което се дължи на немарливост, невнимание и т.н. обхваща се както

съзнаваната, така и несъзнаваната форма на небрежността. Това е така,

защото ако имаме умисъл при вината, то отговорността няма да е

ограничена, а само пълна – и ще се реализира еденствено по ЗЗД, на

основание чл.203, ал.2 от КТ!

Наличието на вреда – тук става дума за материални вреди, а не за

моралните вреди. Това са вреди, които намаляват имуществото на

работодателя. Но не всички имуществени вреди, а само претърпените загуби

от работодателя са тези, за които Р/С отговаря имуществено. Претърпяната

загуба се състои в намаляване на наличното, на съществуващото имущество

на работодателя.

        В подлежащите на възстановяване имуществени вреди не се включват

пропуснатите ползи!  Това разпорежда изрично чл. 205, ал.1. От обхвата

на вредите, за които Р/С отговаря имуществено, са изключени и вредите,

резултат на нормален производствено-стопански риск (чл.204). Той включва

три съставни елемента: наличието на риск; производствено-стопански

характер на риска; производствено-стопанският риск трябва да бъде

нормален, а нормален е обичайният за дадена производствено-стопанска

дейност риск, който неизменно съпътства осъществяването й.

4. Наличието на причинна връзка м/у неизпълнение на трудовото задължение

(да пази имуществото на РД) и вредата. 

ОБЕМ на ОИО. Най-вече в обема на отговорността проличава нейният

характер на ограничена отговорност. Тази квалификация е легално

установена – чл.210. Обемът на ИО е въпрос за размера на  вредите, за

които Р/С отговаря и за които дължи обезвреда. Обемът на ОИО е

диференциран по категории Р/С:

Обикновените Р/С (чл.206,ал.1) – Р/С от тази категория отговарят в

пълния обем на причинената вреда, когато тя е до размера на уговореното

едномесечно ТВ;

Ръководители и непосредствени ръководители (чл.206,ал.2) – отговорността

на ръководителите, макар и ограничена, е завишена в сравнение с

отговорността на Р/С. Те отговарят в размера на причинената от тях вреда

при или по повод на упражняване на ръководните им функции. Размерът на

отговорността на ръководителя е до размера на причинената от него вреда

при упражняване на ръководните му функции, когато вредата е до

трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.

Оправданието за увеличаване на размера на ОИО на ръководителите е в

повишените изисквания за заемане на ръководни длъжности и за тяхното

упражняване по начин, който не причинява вреди на РД;

ИО на отчетниците (чл.207). Субекти на отговорността са отчетниците.

Това са Р/С по смисъла на КТ, които имат специфично трудово задължение и

трудова функция. Нейното съдържание е легално определено в чл.207:

събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични или материални

ценности. КТ изисква това трудово задължение да бъде “възложено” на Р/С.

Изпълнението на това задължения може да бъде както временно, така и

постоянно. Обемът на отчетническата ИО е поначало по-голям и

отговорността по-строга, отколкото е ИО на обикновените Р/С. Той е

диференциран в зависимост от характера на причинената вреда:

а) Когато вредата е причинена от Р/С-отчетник при или по повод на

изпълнението на трудови задължения да събира, съхранява, разходва и

отчита паричните или материални ценности, отговорността е в размера на

вредата, но не-повече от трикратния размер на уговореното месечно ТВ –

чл.207, ал.1;

б) Липса (чл.207, ал.1, т.2) – това е вредата, произходът на която не

може да бъде установен. Тя се изразява в недоимък в касата, в склада и

т.н. Отговорността за липса е в пълен размер на липсата.

Тясно свързана с отчетническата отговорност е и т.нар. бригадна

отговорност. Всъщност това не е самостоятелен вид ИО на Р/С, а само

способ за разпределение на пълната имуществена отчетническа отговорност

за липси, причинени от неколцина. При бригадната отговорност целият

размер на вредата във формата на липса се разпределя между Р/С, които

общо или на смени извършват отчетническа дейност. Предпоставки:

а) Невъзможност да се разграничи личният принос на отделните Р/С за

настъпването на липсата;

б) Наличие на писмени договори с работодателя – с него Р/С поемат

задължение, че при липса ще отговарят в пълния й размер по правилата на

бригадната отговорност.

ПОНАСЯНЕ на ИО :

ИО се понася от Р/С, който виновно е причинил вредата. Когато тя е

причинена от един Р/С, той е материално отговорният за възстановяването

й. Това е първата група от случаи.

Втората група случаи са, когато вредата е причинена от няколко Р/С.

Тогава отговорността се разпределя между тях. Тези въпроси са уредени в

чл.208. Прилагат се два способа за разпределяне на отговорността в

зависимост от вида на отговорността :

Когато отговорността е ограничена, всеки от причинителите й отговаря

съобразно личното си участие в причиняването й. Това означава, че трябва

да бъдат установени “степента” и “делът” на съпричиняване. Този въпрос е

фактически и се решава от работодателя или в рамките на производството

за реализиране на отговорността. Ако това не може да бъде установено,

отговорността се поделя и понася от всички причинили я Р/С –

пропорционално на уговореното им месечно ТВ. Ограничението все пак е:

сборът на дължимите обезщетения не може да надхвърли размера на вредите,

за да не се допусне обогатяване на работодателя;

Когато отговорността е пълна, се възприема принципът на солидарността.

Това означава, че  РД може да поиска от всеки от имуществено отговорните

Р/С възстановяването на вредата в пълния й размер, след което Р/С, който

е платил обезщетението, да иска от останалите солидарни съдлъжници

разпределение на отговорността. Прилагат правилата на чл.121-127 ЗЗД.