ДИСПИЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Дисциплинарната отговорност (ДО) е самостоятелен вид юридическа
отговорност. Както всяка юридическа отговорност и ДО се изразява в
налагането на определени неблагоприятни ПП и лишения на лицето заради
извършено от него нарушения.
Спецификата на ДО като самостоятелен вид юридическа отговорност се
изразява в няколко насоки:
Характерът на неблагоприятните последици, които се налагат на лицето. Те
се изразяват в налаганите му дисциплинарни наказания. Всички те засягат
правата на Р/С. ДО се прилага спрямо ФЛ – Р/С, за разлика от
гражданската отговорност, която е правовъзстановяваща и може да бъде
търсена и от правоприемници на задълженото лице;
Правонарушението, за което се налага ДО, е нарушение на ТД;
ДО се налага от работодателя. Той е дисциплинарнонаказващият орган. Той
не е и не действа като държавен орган, а като страна по ТПО. Съществена
особеност на ДО е, че при нея дисциплинарното наказване се осъществява
от една от страните по ТПО – от изправната, спрямо другата –
неизправната страна по ТПО;
ДО се реализира в ПО, което се създава при нейното налагане. То
възниква, функционира и се прекратява при налагането й. Характеризира се
със специалния правопораждащ го ЮФ – правонарушението
ДО се реализира в рамките на определено дисциплинарно производство.
О. Диспицлинарно производство - съвкупност от последователно извършвани
правни действия за установяване на правонарушението, определяне и
налагане на дисциплинарното наказание.
ДО възниква при нарушение на ТДис. То е необходимата и
достатъчна предпоставка - основанието, за търсене на ДО. Неговата правна
същност се извлича от чл.186, изр. 1, който съдържа неговата легална
дефиниция.
Нарушението на ТДис е вид правонарушение. Като правонарушение то се
характеризира с три основни общи белега:
* То е човешко деяние – действие или бездействие.
* То е противоправно деяние, т.е. противно на установените правни
норми.
* От субективна страна правонарушението се характеризира с наличието на
вина при извършването му. Поведението на дееца – извършител на
правонарушението, е умишлено или непредпазливо.
Състав на нарушението – има 2 елемента:
От обективна страна: необходимо е да имаме човешко ДЕЙСТВИЕ
(бездействие), което по своята същност е противоправно;;
От субективна страна – извършителя на действието следва да има
КАЧЕСТВОТО Р/С и наличие на ВИНА.
Субект на нарушението на ТДис може да бъде само Р/С, т.е. ФЛ, което
предоставя работната си сила по ТПО. Без значение е основанието, от
което е възникнало ТПО: трудов договор, конкурс, избор.
Обект на нарушението е ТДис, като съвкупност от трудовите задълж.на Р/С
по ТПО.
Чл.187 обхваща съставите на основните нарушения на ТДис – закъснение,
преждевременно напускане на работа, неизпълнение на възложената работа и
др. Изброяването на чл.187 е примерно. Затова и т.10 на чл.187 обявява
за нарушения на ТДис и “неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред или определени при възникване на ТПО”.
Някои от нарушенията на ТДис са формални, а други – резултатни:
Формални са нарушенията, при които е достатъчно само неизпълнението на
трудовите задължения, без да се изисква настъпване на определен резултат
– вреда и др. Такива нарушения са: неизпълнение на законните нареждания
на работодателя, неспазване на техническите и технологичните правила и
др.;
Резултатни са нарушенията, част от състава на които е и настъпването на
определен противоправен резултат (вреда), както и наличието на причинна
връзка между деянието на Р/С и този правнорелевантен за съответното
нарушение резултат. Такива нарушения на ТДис са: произвеждане на
некачествена продукция, увреждане на имуществото на работодателя и др.
(чл.187, т.4 и 9).
Вината е съществен елемент на нарушението на ТДис. Голяма част от
нарушенията на ТДис се извършват и в двете форми на вина – умисъл и
небрежност (непредпазливост). На практика най-често нарушенията на ТДис
се извършват по небрежност: немарливост, невнимание и др. От друга
страна, има нарушения на ТДис, които могат да бъдат извършени само
умишлено: злоупотреба с доверието на работодателя, ощетяване на граждани
от Р/С в търговията чрез измама в цената, теглото и т.н.
Основните нарушения на ТДис, примерно изброени в чл.187, могат да бъдат
систематизирани в няколко групи според непосредствения им обект на
нарушение:
Нарушения на задълженията на Р/С относно РВ (чл.187, т.1). Те обхващат
следните отделни нарушения: закъснение за работа, преждевременно
напускане на работа, неявяване на работа (те се отнасят до неспазване на
установената продължителност на работното време) или неуплътняване на
работното време (това е неспазване на интензивността на труда през
работното време, т.е. на задължението на Р/С да “насища” работното време
с трудови усилия, да изпълнява само трудовите си задължения през цялото
продължение на работното време);
Явяване на Р/С на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
възложените задачи (чл.187, т.2). Р/С е длъжен да се явява на работа
отпочинал и трезв, в добро и равновесно психическо състояние, за да може
да изпълнява пълноценно възложената му работа;
Нарушения на ТД, свързани с неизпълнение на възложената работа (чл.187,
т.3-5 и 7). Това е най-голямата група нарушения на ТД и обхваща следните
нарушения:
* неизпълнение на възложената работа, т.е. на трудовите операции, които
включва съответната трудова функция;
* неспазване на техническите и технологичните правила, по които трябва
да се извършват трудовите операции;
* неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда;
* произвеждане на некачествена продукция;
* неизпълнение на законните нареждания на РД: неговите заповеди,
указания, разпореждания.
4) Нелоялно отношение към работодателя (чл.187, т.8). ТПО е
правоотношение intuitu personae. То изисква от Р/С да се отнася към
работодателя почтено, с уважение, да зачита неговите интереси и т.н. В
състава на групата на тези нарушения се отнасят следните дисциплинарни
нарушения:
@ Злоупотреба с доверието на работодателя. Това нарушение може да бъде
извършено само умишлено. То се свежда до умишлено използване от Р/С на
доверието на работодателя, за да извлече за себе си или за другиго
облага или да навреди на работодателя. Например: дребни кражби на
имущество, предоставяне на неточни сведения за потребителските качества
на неговата продукция и др.
@ Разпространяване на поверителни сведения за дейността на работодателя,
за неговото предприятие, технология и т.н. Това нарушение може да бъде
извършено както умишлено, така и по небрежност.
@ Уронване на доброто име на работодателя. То се изразява в
разпространяване на сведения и информация за него, които отблъскват
клиентелата, намаляват доверието в него и в потребителските качества на
произвежданата продукция. Без значение е дали тези сведения са верни
или са неверни. Това нарушение може да бъде извършено както умишлено,
така и по непредпазливост.
@ Нелоялно отношение към работодателя. Това е обобщаващо – “родово”
нарушение, което се извежда логически от задължението на Р/С за лоялно
отношение към работодателя по чл.126, т.9.
5) Увреждане на имуществото на работодателя (чл.187, т.9). То се
изразява в намаляване на имуществото на работодателя и неговото
разпиляване, похабяване на материали и други негови средства от
имуществото му. Това нарушение е в основата на имуществената отговорност
на Р/С по ТПО.
Кумулиране на ДО с др.видове юридически отговорности: имуществена, АНО и
наказателна. Това означава: когато правонарушението, за което се налага
дисциплинарната отговорност, освен белезите на нарушение на трудовата
дисциплина причинява и материална вреда на работодателя или съдържа
белезите на административно нарушение или на престъпление, на Р/С може
да се наложи съответно освен дисциплинарна още и имуществена, АНОтг. и
наказателна отговорност. ДО може да се кумулира:
а) поотделно с имуществената, с АНО или с наказателната отговорност;
б) заедно с имуществената и с наказателната отговорност;
в) заедно с имуществената и АНО.