ДИСПИЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

 

Дисциплинарната отговорност (ДО) е самостоятелен вид юридическа

отговорност. Както всяка юридическа отговорност и ДО се изразява в

налагането на определени неблагоприятни ПП и лишения на лицето заради

извършено от него нарушения.

 

Спецификата на ДО като самостоятелен вид юридическа отговорност се

изразява в няколко насоки:

 

Характерът на неблагоприятните последици, които се налагат на лицето. Те

се изразяват в налаганите му дисциплинарни наказания. Всички те засягат

правата на Р/С. ДО се прилага спрямо ФЛ – Р/С, за разлика от

гражданската отговорност, която е правовъзстановяваща и може да бъде

търсена и от правоприемници на задълженото лице;

 

Правонарушението, за което се налага ДО, е нарушение на ТД;

 

ДО се налага от работодателя. Той е дисциплинарнонаказващият орган. Той

не е и не действа като държавен орган, а като страна по ТПО. Съществена

особеност на ДО е, че при нея дисциплинарното наказване се осъществява

от една от страните по ТПО – от изправната, спрямо другата –

неизправната страна по ТПО;

 

ДО се реализира в ПО, което се създава при нейното налагане. То

възниква, функционира и се прекратява при налагането й. Характеризира се

със специалния правопораждащ го ЮФ – правонарушението

 

ДО се реализира в рамките на определено дисциплинарно производство.

 

О. Диспицлинарно производство - съвкупност от последователно извършвани

правни действия за установяване на правонарушението, определяне и

налагане на дисциплинарното наказание.

 

        ДО възниква при нарушение на ТДис. То е необходимата и

достатъчна предпоставка - основанието, за търсене на ДО. Неговата правна

същност се извлича от чл.186, изр. 1, който съдържа неговата легална

дефиниция.

 

Нарушението на ТДис е вид правонарушение. Като правонарушение то се

характеризира с три основни общи белега:

 

* То е човешко деяние – действие или бездействие.

 

* То е противоправно деяние,  т.е. противно на установените правни

норми.

 

* От субективна страна правонарушението се характеризира с наличието на

вина при извършването му. Поведението на дееца – извършител на

правонарушението, е умишлено или непредпазливо.

 

      Състав на нарушението – има 2 елемента:

 

От обективна страна: необходимо е да имаме човешко ДЕЙСТВИЕ

(бездействие), което по своята същност е противоправно;;

 

От субективна страна – извършителя на действието следва да има

КАЧЕСТВОТО Р/С и наличие на ВИНА.

 

Субект на нарушението на ТДис може да бъде само Р/С, т.е. ФЛ, което

предоставя работната си сила по ТПО. Без значение е основанието, от

което е възникнало ТПО: трудов договор, конкурс, избор.

 

Обект на нарушението е ТДис, като съвкупност от трудовите задълж.на Р/С

по ТПО.

 

Чл.187 обхваща съставите на основните нарушения на ТДис – закъснение,

преждевременно напускане на работа, неизпълнение на възложената работа и

др. Изброяването на чл.187 е примерно. Затова и т.10 на чл.187 обявява

за нарушения на ТДис и “неизпълнение на други трудови задължения,

предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния

трудов ред или определени при възникване на ТПО”.

 

Някои от нарушенията на ТДис са формални, а други – резултатни:

 

Формални са нарушенията, при които е достатъчно само неизпълнението на

трудовите задължения, без да се изисква настъпване на определен резултат

– вреда и др. Такива нарушения са: неизпълнение на законните нареждания

на работодателя, неспазване на техническите и технологичните правила и

др.;

 

Резултатни са нарушенията, част от състава на които е и настъпването на

определен противоправен резултат (вреда), както и наличието на причинна

връзка между деянието на Р/С и този правнорелевантен за съответното

нарушение резултат. Такива нарушения на ТДис са: произвеждане на

некачествена продукция, увреждане на имуществото на работодателя и др.

(чл.187, т.4 и 9).

 

Вината е съществен елемент на нарушението на ТДис. Голяма част от

нарушенията на ТДис се извършват и в двете форми на вина – умисъл и

небрежност (непредпазливост). На практика най-често нарушенията на ТДис

се извършват по небрежност: немарливост, невнимание и др. От друга

страна, има нарушения на ТДис, които могат да бъдат извършени само

умишлено: злоупотреба с доверието на работодателя, ощетяване на граждани

от Р/С в търговията чрез измама в цената, теглото и т.н.

 

Основните нарушения на ТДис, примерно изброени в чл.187, могат да бъдат

систематизирани в няколко групи според непосредствения им обект на

нарушение:

 

Нарушения на задълженията на Р/С относно РВ (чл.187, т.1). Те обхващат

следните отделни нарушения: закъснение за работа, преждевременно

напускане на работа, неявяване на работа (те се отнасят до неспазване на

установената продължителност на работното време) или неуплътняване на

работното време (това е неспазване на интензивността на труда през

работното време, т.е. на задължението на Р/С да “насища” работното време

с трудови усилия, да изпълнява само трудовите си задължения през цялото

продължение на работното време);

 

Явяване на Р/С на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява

възложените задачи (чл.187, т.2). Р/С е длъжен да се явява на работа

отпочинал и трезв, в добро и равновесно психическо състояние, за да може

да изпълнява пълноценно възложената му работа;

 

Нарушения на ТД, свързани с неизпълнение на възложената работа (чл.187,

т.3-5 и 7). Това е най-голямата група нарушения на ТД и обхваща следните

нарушения:

 

* неизпълнение на възложената работа, т.е. на трудовите операции, които

включва съответната трудова функция;

 

* неспазване на техническите и технологичните правила, по които трябва

да се извършват трудовите операции;

 

* неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труда;

 

* произвеждане на некачествена продукция;

 

* неизпълнение на законните нареждания на РД: неговите заповеди,

указания, разпореждания.

 

4) Нелоялно отношение към работодателя (чл.187, т.8). ТПО е

правоотношение intuitu personae. То изисква от Р/С да се отнася към

работодателя почтено, с уважение, да зачита неговите интереси и т.н. В

състава на групата на тези нарушения се отнасят следните дисциплинарни

нарушения:

 

@ Злоупотреба с доверието на работодателя. Това нарушение може да бъде

извършено само умишлено. То се свежда до умишлено използване от Р/С на

доверието на работодателя, за да извлече за себе си или за другиго

облага или да навреди на работодателя. Например: дребни кражби на

имущество, предоставяне на неточни сведения за потребителските качества

на неговата продукция и др.

 

@ Разпространяване на поверителни сведения за дейността на работодателя,

за неговото предприятие, технология и т.н. Това нарушение може да бъде

извършено както умишлено, така и по небрежност.

 

@ Уронване на доброто име на работодателя. То се изразява в

разпространяване на сведения и информация за него, които отблъскват

клиентелата, намаляват доверието в него и в потребителските качества на

произвежданата  продукция. Без значение е дали тези сведения са верни

или са неверни. Това нарушение може да бъде извършено както умишлено,

така и по непредпазливост.

 

@ Нелоялно отношение към работодателя. Това е обобщаващо – “родово”

нарушение, което се извежда логически от задължението на Р/С за лоялно

отношение към работодателя по чл.126, т.9.

 

5) Увреждане на имуществото на работодателя (чл.187, т.9). То се

изразява в намаляване на имуществото на работодателя и неговото

разпиляване, похабяване на материали и други негови средства от

имуществото му. Това нарушение е в основата на имуществената отговорност

на Р/С по ТПО.

 

Кумулиране на ДО с др.видове юридически отговорности: имуществена, АНО и

наказателна. Това означава: когато правонарушението, за което се налага

дисциплинарната отговорност, освен белезите на нарушение на трудовата

дисциплина причинява и материална вреда на работодателя или съдържа

белезите на административно нарушение или на престъпление, на Р/С може

да се наложи съответно освен дисциплинарна още и имуществена, АНОтг. и

наказателна отговорност. ДО може да се кумулира:

 

а) поотделно с имуществената, с АНО или с наказателната отговорност;

 

б) заедно с имуществената и с наказателната отговорност;

 

в) заедно с имуществената и АНО.