ТРУДОВ ДОГОВОР – понятие, правна х-ка
Трудовият договор (ТД) е типичното и най-често използвано на практика
основание за възникване на ИТПО. Широката му приложимост се дължи на
големите възможности, които предоставя за изява на свободата на волята
на страните при учредяване и определяне на съдържанието на трудовото
правоотношение. Правната му уредба е най-пълна – чл. 61 – 76, 110 – 115
КТ.
КТ не дава легално определение на ТД, а урежда въпросите на ТД, които
смята за практически важни: страни, форма, съдържание, начало на
изпълнението, времетраене, договорите за допълнителен труд. Понятието
“трудов договор” има двояк смисъл:
ТД като правопораждащ ЮФ и правна сделка. Той изразява възникването на
ИТПО;
ТД като правоотношение, което се създава от ТД, т.е. като
трудоводоговорно правоотношение.
Страни по ТД са работникът или служителят и работодателят.
Работникът или служителят е страната, която отдава под наем и предоставя
работната си сила за ползване от другата страна. Работодателят е
страната, която наема работната сила на работника или служителя за
ползване.
Предмет на ТД е предоставянето и използването на работната сила.
Работникът или служителят трябва пръв да задължението си. Това е така,
защото поради естеството на престацията, която дължи, той пръв трябва да
я извърши, за да започне изпълнението на трудовото правоотношение. Но
работодателят трябва да създаде условия за изпълнение на възложената
работа. Това означава: предоставяне на уговорената работа за реално
изпълнение и на условия, при които се извършва работата; определяне на
работното място, осигуряване на материали и суровини и др. Ако
работодателят не създаде тези условия, не може да започне реалното
изпълнение на ТД. Все пак можем да дадем следното определение за ТД:
О. ТД – съглашение между Р/С и р-ля, с което Р/С се задължава да
предостави работната си сила за ползване от р-ля, като изпълнява
определена работа и се подчинява на установените от р-ля ред и условия
за това, а р-лят – да създаде необходимите нормални условия за
използване на работната сила и да заплати на работника или служителя
уговоренотоТВ.
Правна характеристика на ТД :
ТД е двустранен договор. За всяка от страните възникват насрещни права и
задължения. ТД е възмезден. Срещу престацията на работна сила на
работника или служителя работодателят му дължи трудово възнаграждение,
уговорено между тях по размер и платимо в определени срокове и
периодичност. ТД е синалагматичен. На задълженията на едната страна
съответстват задължения на другата. ТД е личен договор – intuitu
personae. Този характер на договора е с оглед личността на работника или
служителя. Той се определя от естеството на престацията на работната
сила – предмет на договора, която се съдържа в личността на работника
или служителя. ТД съдържа и редица имуществени елементи. Те изразяват
възмездния характер на трудовото правоотношение – задължение на
работодателя да изплаща трудово възнаграждение и други обезщетения на
работника или служителя; имуществена отговорност на работника или
служителя към работодателя, на работодателя към работника и служителя и
др. ТД съдържа и елементи на лична подчиненост и зависимост на работника
и служителя от работодателя, произтичащи от прилагането на наемния труд
под управлението и контрола на работодателя. ТД поражда едно
продължаващо правно отношение. Правата и задълженията по трудовото
правоотношение се осъществяват чрез многократно, постоянно и трайно
повтаряне във времето. ТД е консенсуален договор. Той се смята за
сключен в момента на постигане на съгласие между страните, изразено в
писмена форма, а не от момента на неговото реално изпълнение.