Индивидуално трудово правоотношение

ИТПО е легално понятие - чл. 1(2) КТ. ИТПО е едно регулирано от ТП ПО

между Р/С и РД, по силата на което Р/С се задължава да предостави на РД

работната си сила, като изпълнява определена трудова функция и спазва

трудова дисциплина, а РД се задължава да плаща този труд според неговото

количество и качество и да осигури безопасни условия на труд. ИТПО носи

всички белези на правоотношението като се характеризира със своите

субекти и съдържание.

Страните - всяка от тях придобива права и поема задължения. Следователно

ТПО е двустранно, то е сложно, защото има повече от едно право и едно

задължение. Отделните права и задължения могат да бъдат обект на отделни

претенции. ИТПО е синалагматично /взаимно обусловено /- това означава,

че упражняването на права е обусловено от изпълнение на задължения. Тази

обусловеност не е пълна, а изключителна: ако работникът не е изпълнил

задълженията си, това не го лишава от правото му да изисква от РД да му

осигури безопасни условия на труд. ТПО е лично (intuitu personae). Р/С

се задължава да предостави своята работна сила, не чрез представител.

Правата и задълженията са незаместими, непрехвърлими, ненаследими. От

това следва подчинеността. ТПО е винаги възмездно - чл. 242 КТ, дори

когато страните постигнат съгласие за обратното. ТПО е едно продължаващо

ПО, не се прекратява при изпълнение, поражда се ново задължение за

изпълнение - гл. 16 КТ. Съществен белег е интересът - ТПО обслужва

интереса на Р/С и на РД.