ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ на ТП

Понятието “Основен принцип” на правото означава основно, ръководно

начало за изграждане на правна система. Основните принципи могат да са

закрепени в правни норми или да се извеждат от правни норми. Служат за

основа на конкретни правни институти и при изменение на трудово-правната

уредба трябва да се съобразят с основните принципи на ТП. Служат за

тълкуване при празноти в трудово-правната уредба. Основните принципи са

относително трайни и по-бавно изменящи се. Промяната на основните

принципи води до множество промени в отделните правни институти и това

става рядко. 

Делят се на две части:

      1. Основни принципи за целия правен отрасъл;

      2. Основни принципи за отделни правни институти  - принцип за спазване

на трудовата дисциплина, законоустановеност на основанията за

прекратяване на ТПО;

Правото на труд е субективно право и основен принцип (Между основен

принцип и субективно право има различия. Всяко субективно право, съдържа

благото, предоставено на неговия носител за задоволяване на неговите

нужди. Основният принцип е с по-голяма дълготрайност).

Основни принципи на ТП:

      1. Свобода на труда – КРБ – всеки един гражданин на РБ може да

упражнява трудовата си дейност както и където намери за добре, без да е

ограничаван от законови норми в широк смисъл. Юридически гаранции –

влизането в ТПО може да стане чрез свободно и доброволно изявена воля на

лицето; ако служителят не желае да изпълнява задълженията си следва

невъзникване на трудово-правна връзка (чл. 63, чл. 86 КТ), с

предизвестие за едностранно прекратяване на трудово-правната връзка (чл.

336 КТ); забрана за принудителен труд (РБ е ратифицирала конвенциите за

забрана на принудителния труд);

      2.  Принцип на закрила на труда – установен в цялото ни трудово

законодателство. Осъществява се чрез установяване на минимум условия,

които не могат да бъдат преодолени дори при съгласие и на двете страни

(минимален размер на отпуската, майчинство, междудневна и междуседмична

почивка, минимален размер на заплащането, минимален размер на

допустимото трудово възнаграждение, основания за уволнение, възможност

за защита чрез искове при незаконосъобразно уволнение), (чл.16 КРБ –

трудът се закриля със закон);

      3. Принцип на равенство пред закона и забрана за дискриминация – КРБ,

КТ – означава всички да имат еднаква възможност и средства за влизане в

ТПО. Забрана да се използва състояние на лицето или полова

принадлежност, семейно, обществено, материално положение. Чл. 8(3) КТ

изрично изброява принципите на дискриминацията. Те са свързани или с

привилегии или с ограничения. Дискриминацията може да бъде пряка или

непряка (чл. 8/3/;параграф1, т. 7 ДРКТ дава определение за непряка

дискриминация);

      4. Личен характер на трудовите права и задължения – работната сила не

може да бъде отделена от човешката личност. Придобитите права и

задължения са непрехвърлими, незаместими, ненаследими. Установяват се

институти като “трудова дисциплина”, “отпуски”, “почивки”;

      5. Добросъвестност при изпълнение на трудовите задължения  - чл. 8(1)

КТ – РД трябва да докаже недобросъвестността на Р/С – легална

презумпция;

      6. Принцип на социалния диалог – нов принцип от 1992. Има няколко

аспекта:

      - тристранно сътрудничество в ТПО - преди издаване на съответния акт,

държавата трябва да вземе мнението на синдикалните и трудовите

организации – чл. 3 до чл. 3е КТ;

      - двустранно сътрудничество - РД и синдикални организации (СО)

преговарят за условията;

      - участие на Р/С в управлението на предприятието (най-слабо застъпена

страна);

      7. Реалност и гарантираност на трудовите права – не се споделя

единодушно в теорията и този принцип е спорен, защото не само трябва да

са създадени юридически гаранции, а и те да работят;