Недействителност на основанието за възникване на ИТПО

Основанието за възникване трябва да отговаря на определени законови

изисквания, за да породи ИТПО, към което е насочено. Отклонението от тях

означава, че основанието страда от пороци. Те не му позволяват да

произведе желаните от страните и от правния ред последици и го правят

недействително.  КТ не възприема гражданскоправното деление на

недействителността на договорите на нищожност и унищожаемост, а борави

само с родово понятие за недействителност, защото в областта на

трудовото право последиците от нищожността и унищожаемостта на ТД са

еднакви.

Правната уредба на недействителността на основанието за възникване на

ИТПО е дадена чрез уредбата на недействителността на ТД (чл. 74 – 75

КТ), а за недействителността на другите две основания – конкурса и

избора, чл. 76 предвижда, че се прилагат съответно правилата за

недействителността на ТД.

Чл. 74 (1) КТ определя следните основания за недействителността на ТД:

а) Противоречие със закона – то е налице, когато индивидуалният ТД

противоречи на императивни разпоредби на закона: сключване на ТД с лице,

ненавършило минимална възраст за приемане на работа (чл. 301 КТ, тук Нд

се обябява от Исп.труда); с лице, което при сключване на ТД не притежава

изискваното в нормативните актове образование или правоспособност и т.н.

Това основание визира противоречието на ТД не само с разпоредбите на КТ,

но и с императивни разпоредби на други закони и на подзаконови

нормативни актове, издадени за прилагането им.

б) Противоречие с колективния ТД – то е налице, когато индивидуалният ТД

съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни от установените с колективния

ТД. Това разрешение е продължение на чл. 66 (2) КТ, който предвижда, че

с индивидуалния ТД могат да се предвиждат клаузи, които са

по-благоприятни от условията на труда, установени с колективния ТД. Това

основание ще бъде налице, когато с индивидуалния ТД е договорен по-нисък

размер на трудовото възнаграждение и т.н.

в) Заобикаляне на закона – то е налице, когато ТД се постига по

заобиколен път забранен от закона резултат, без изрично да се нарушава

законовата забрана, като се използват празноти в закона или като на

няколко етапа се постига забраненият резултат. Например – за да се

“преодолее” забраната за приемане на работа на лица от 16 до 18-годишна

възраст на тежки и вредни или опасни работи, ТД се сключва за работа,

която не е в списъка по чл. 304 КТ, а такава работа се възлага на

непълнолетния.

г) Заобикаляне на колективния ТД – то е налице, когато с колективния ТД

е установен определен размер на допълнителен годишен отпуск за

ненормиран работен ден по чл. 156, т.2 и чл. 156а КТ, а работодателят,

за да избегне това, променя длъжностното наименование на трудовата

функция, без да променя трудовите задължения на Р/С.

Основанията за недействителност на ТД, изброени в чл. 74 (1) КТ,

поставят един принципен въпрос: изчерпателно или примерно е изброяването

им, и ако е примерно, трябва ли към тях да бъдат прибавени и другите

основания за недействителност, които установяват чл. 26 – 33 ЗЗД, като

например: противоречие с добрите нрави, грешка, измама, заплашване,

насилие и др.?

Изброяването на основанията за недействителност в чл. 74 (1) КТ е

примерно и обхваща само някои от основанията за недействителност на

правните сделки. Ето защо основанията за недействителност на договорите,

които установяват чл.26–33 ЗЗД, следва да намерят субсидиарно приложение

и за недействителността на ТД.

ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА :

Недействителността на ТД, за да произведе действието си, е необходимо да

бъде обявена. Обявяването на Нд означава нейното установяване и

провъзгласяване, превръщането й в общо достояние. По този начин тя бива

узнавана. От този момент насетне страните и третите лица могат да се

позовават на нея и на нейните последици. Компетентният орган за

обявяване на Нд на ТД е съдът, а редът за разглеждането на трудовите

спорове по гл. 18 КТ. Това може да стане както в самостоятелен исков

трудов спор, така и да бъде повдигнат инцидентно в рамките на висящ

исков процес, включително и чрез възражение – в рамките на спора за

незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, обезщетения и др.

Най-сетне, съдът е длъжен да обявява Нд на ТД и служебно – когато я

констатира в рамките на разглеждан от него правен спор, даже и без да е

сезиран за това от страните.

Искът за установяване на Нд  на ТД е конститутивен, защото с него се

цели внасяне на правна промяна в ТПО. Съдебното решение, с което се

уважава искът, прогласява Нд на ТД и има действие спрямо страните по ТД.

Те могат да се позовават на Нд едва след като съдебното решение, което я

провъзгласява, влезе в сила и бъде съобщено на страните.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Когато основанието за Нд на ТД е нарушение на императивното

изискване за минимална възраст за приемане на работа, недействителността

на ТД в тези случаи се констатира и обявява от ИТруда с постановление.

Според обхвата си недействителността на ТД бива:

# Пълна – когато недостатъкът засяга самото съществуване на ТД. Например

– ТД е сключен в нарушение на допустимата възраст за приемане на работа,

без необходимото образование и правоспособност. В този случай е

наложително обявяването на ТД изцяло за недействителен.

# Частична – в тези случаи се касае за недействителност на определени

клаузи на ТД. такива могат да бъдат клаузи относно размера на ТВ, на

отпуска и др.

Недействителността на ТД не се обявява, когато:

а) Недостатъкът отпадне -  Например: лицето не е било навършило

необходимата минимална възраст за приемане на работа, но при

констатиране на този недостатък то вече я е навършило;

б) Недостатъкът бъде отстранен - Например: поиска се предварително

разрешение на инспекцията по труда за постъпване на работа по чл. 303

(3) КТ;

в) Недостатъкът може да бъде отстранен отРД - такива ще бъдат случаите

на изключване от ТД на уговорки, които противоречат на закона или на

предвиденото в колективния ТД.

ОБЯВЯВАНЕ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА :

Обявяването на Нд на ТД има действие за в бъдеще (чл. 75 КТ) и напомня

прекратяването на ТПО. Въпреки това разликата между тях е съществена:

прекратяването на ТПО е дело на страните по него. При недействителността

положението е съществено различно: ТД преустановява действието си,

защото е непоносим за правния ред поради недостатъците, които носи

неговото сключване или съдържание. Страните могат да се позоват на

недействителността на ТД от момента, в който е влязло в сила решение за

обявяването й и то е съобщено на страните. Поставя се въпросът: каква е

съдбата на ТД от момента, в който е възникнала неговата Нд, до

обявяването й от съда и влизането в сила и съобщаването на съдебното

решение за това на страните?   Като отчита, че през това време  ТПО е

съществувало и пораждало П и З, чл. 75, ал.1  предвижда тези права да се

уреждат както при действителен ТД, ако Р/С е действал добросъвестно при

сключването му. Т.е. Р/С не е знаел за порока на ТД, който поражда

неговата Нд, той самият съзнателно не го е създал или участвал в

създаването му. Добросъвестността ще бъде налице, когато например Р/С не

е знаел, че за заеманата длъжност се изисква определена професионална

квалификация. Тъй като добросъвестността се предполага,

недобросъвестността следва да бъде доказана от страната, която се

позовава на нея.

Съгласно чл. 76, правилата за недействителността на ТД се прилагат

съответно и при другите основания за възникване на ТПО, т.е. за конкурса

и избора.