ИСК за признаване на уволнението за НЕЗАКОННО И ОТМЯНАТА МУ

ИСК за признаване на уволнението за НЕЗАКОННО И ОТМЯНАТА МУ

Съдебна искова защита срещу незаконно уволнение :

Най-силната част от правната защита срещу незаконното уволнение на Р/С е

съдебната искова защита. Тя се състои в предоставеното от закона на

уволнения Р/С субективно процесуално право на иск, т.е. право да оспори

пред съда законността на уволнението и да поска неговата намеса за

установяване на незаконността на уволнението и ако я установи – да го

отмени и да отстрани другите последици от незаконното уволнение.

Р/С може да предяви 4 иска. Те са изчерпателно изброени в чл.344, ал.1,

т.1-4 :

1)    Иск за признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна –

чл.344, ал.1, т.1. Този иск съдържа две тясно свързани искания: 1)

искане да се признае уволнението за незаконно; и 2) искане за неговата

отмяна. Те не могат да бъдат отделно предявени ! Това е така, защото

правният ред не може да търпи признати от него за незаконни актове, а

съдът не може да отменя актове, ако те са законни. Но ако Р/С е предявил

в исковата си молба само искането за признаване на уволнението за

незаконно, трябва от това искане на основание чл.344, ал.1, т.1 да се

разбира, че то включва и искането за неговата отмяна. Вярно е и

обратното: ако Р/С е поискал само отмяната на заповедта за уволнение,

трябва да се подразбира, че в него е включено и искането за признаването

му за незаконно.

Ищец по този трудов спор е уволненият Р/С, а ответник по него е РД,

законността на чиято заповед за уволнение се  оспорва в процеса.

Този иск може да се предяви самостоятелно, когато уволненият Р/С се

стреми да установи незаконността на уволнението и неговата отмяна, а не

иска завръщането си на предишната работа, било защото междувременно си е

намерил друга подходяща работа, било защото по съображения, които той

сам преценява, не желае да се върне на предишната работа. Поради

самостоятелният характер на този иск, при неговото предявяване съдът не

може въз основа само на него да постановява възстановяване на работа,

присъждане на обезщетения и др., ако искане за това не е направено,

защото съдът се произнася само по въпроси, с които е сезиран !

Тежестта за доказване в съдебния процес за незаконно уволнение лежи

върху РД. Твърдението на Р/С, че уволнението е незаконно, се основава на

упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на

това право – РД, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.

Неговите възможности и  това отношение са и по-големи, защото най-често

уволнението се основава на обстоятелства, които засягат дейността на

работодателя.

Този иск е конститутивен. Материалното право, което се предявява с него,

е субективно преобразуващо право. С него се иска правна промяна:

признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Решението, с

което искът се уважава, има преобразуващо  действие и със СПН произвежда

исканата правна промяна: признава уволнението за незаконно и го отменя.

А решението, с което искът се отхвърля, има декларативно действие и със

СПН нещо потвърждава законността на уволнението. Съдът може само да

отменя или потвърждава заповедта за уволнение, но той не може да заменя

едно основание за уволнение с друго.