РАБОТНИКЪТ като субект на индивидуалното трудово правоотношение

Изискванията за придобиване на качеството работник или служител обхваща

общите изисквания, на които трябва да отговарят лицата, за да станат

работници или служители, и специалните изисквания, на които трябва да

отговарят лицата за заемането на конкретна работа или длъжност във всеки

отделен случай – професионална квалификация, общ и специален трудов стаж

и др.

Общо изискване за придобиването на качеството на работник или служител е

трудовата дееспособност на лицето. Тя е специална спрямо общата

гражданска дееспособност, която възниква с навършването на 18-годишна

възраст (чл.2 ЗЛС). Общото между гражданската и трудовата дееспособност

е, че и двете са признати и уредени от закона (чл.2 ЗЛС и чл.301-302 КТ)

способност на ФЛ с лични действия да придобиват П и да поемат З. Тя не

може да бъде предмет на уговаряне, разширяване или ограничаване между

страните или налагана с едностранни действия. Не е допустим и отказ от

нея.  Както гражданската, така и трудовата дееспособност се състои в

способността да се извършват правомерни юридически действия.

Дееспособността е израз на свободата на гражданите.

Трудовата дееспособност има и особености. Тя е признатата от КТ

способност на ФЛ да придобиват права и да поемат задължения, свързани с

отдаването под наем на работната сила за ползване от друго лице –

работодателя. Трудовата дееспособност има за свой предмет участието в

труда. Като функция на работна сила, която се съдържа само в личността

на ФЛ, трудът се състои само в конкретни лични действия, които не могат

да бъдат извършвани от другиго чрез представителство.  Трудовата

дееспособност възниква с навършването на определена възраст. Тя се

нарича още минимална възраст за постъпване на работа. По българското

трудово право тя е навършването на 16 години – чл. 301(1) КТ.

Съображенията за това произтичат от необходимостта да се осигури

нормалното развитие и съзряване на децата и юношите и тяхната закрила.

Степента на зрялост и възрастта, на която тя се достига, се определя

като обща минимална възрастова граница. По изключение трудовата

дееспособност може да възникне и преди навършване на 16-годишна възраст.

Трудовата дееспособност в тези случаи е ограничена. Тя може да бъде

разделена в три групи:

а) лицата от 15 до 16-годишна възраст. Тяхната трудова дееспособност

възниква само за определена група работи, които са “леки и не са опасни

или вредни”. “Леки” са работите, които не са свързани предимно с

физическо и умствено натоварване и напрежение. “Опасни” са работите,

които съдържат възможност от увреждане на живота, здравето и

работоспособността, както и тези, които могат да се отразят

неблагоприятно върху бъдещото развитие на тези лица. А “вредни” са

работите, които чрез химическото, биохимическото и физиологичното

въздействие на извършваните трудови дейности или на условията, при които

се извършват, могат да предизвикат отрицателно въздействие.

Законодателството установява в специален списък, утвърден от министъра

на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, видовете

работи, които не са леки и са опасни и/или вредни, поради което са

забранени, защото се отразяват отрицателно върху нормалното физическо,

умствено и нравствено развитие на лицата от 15 до 16-годишна възраст.

б) лица под 15-годишна възраст. Това са лицата от 13 до 15-годишна

възраст. Те могат да бъдат приемани само на определени видове работи –

на ученически длъжности в цирковете: момчета, навършили 13-годишна

възраст, и момичета – 14-годишна възраст.

в) третата група са деца за участие в епизодични дейности: участие в

снимане на филми, театрални, оперни и други подобни представления,

концерти и др. те предпоставят еднократни и във всеки случай

по-краткотрайни трудови дейности и са наложени от сценария на самите

драматургични произведения. Долната възрастова граница на тези лица не е

фиксирана.

Трудовата дееспособност възниква с навършването на 16-годишна възраст !

Особености съществуват за възникването на трудовата дееспособност на

лицата под 16-годишна възраст. За нея е установена специална процедура –

чл.302(1) КТ:

а) извършване на обстоен медицински преглед, който установява общото

здравно – физическо и психическо, състояние на лицето;

б) съставяне на медицинско заключение, което се основава на медицинския

преглед и данните от него;

в) разрешение на инспекция по труда по местонахождение на работата, на

която лицето желае да постъпи. То се издава въз основа на медицинското

заключение и след преценка на районната инспекция по труда.

След като възникне, трудовата дееспособност продължава да съществува

поначало до края на живота на лицето. Тя не е ограничена от определена

възрастова граница и се характеризира с едно продължаващо трайно

състояние на лицето. Обстоятелството, че след навършване на определена

възраст (пенсионна възраст),  когато при наличието и на други изисквания

лицето придобива право на пенсия и преустановява активната си трудова

дейност, не означава, че загубва трудовата си дееспособност или че тя

бива “погасена” от правото му на пенсия, а само че той престава да се

ползва от нея за редовна и системна работа по трудово правоотношение.

Отменянето на трудовата дееспособност е допустимо само при поставяне на

лицето под пълно запрещение по чл.5 (1) ЗЛС, когато непълнолетните или

пълнолетните страдат от слабоумие или от душевна болест, поради което не

могат да се грижат за своите работи.

По-многобройни са случаите на ограничаване на трудовата дееспособност.

Ограничаването на трудовата дееспособност е намаляване на обема й с

оглед на определени трудови дейности. Въвеждането на ограничения винаги

има частичен характер. Те са поначало временни: съществуват и действат

за определен период време или докато трае определено състояние.

Извършват се винаги въз основа на закона, посредством:

а) актове по трудовото ПО. Лица, осъдени за определени изчерпателно

изброени престъпления – против собствеността, документни престъпления и

др., не могат да бъдат назначавани и да заемат материалноотговорни

длъжности, както и длъжности, свързани с упражняването на контрол върху

лица, заемащи такива длъжности. Тези ограничения действат до

реабилитирането на тези лица по НК.

б) съдебен акт:

осъдителна присъда, с която е наложено наказание по чл. 37, ал.1, т.6 и

7 НК – лишаване от право да се заема определена държавна или обществена

длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или

дейност за престъпления, предвидени в особената част на НК;

съдебно решение за поставяне под ограничено запрещение.

в) наложено административно наказание. Ограничаването на трудовата

дееспособност в тези случаи е последица от административно наказание

“временно лишаване от право да се упражнява определена професия” (чл.13,

б.”а” ЗАНН). Това наказание се изразява във временна забрана за

нарушителя да упражнява професия или дейност, във връзка с която е

извършено нарушението.

Трудовата дееспособност и българското гражданство:

Българското законодателство не предвижда принципно ограничаване на

трудовата дееспособност в България на лица, които са чужденци или са без

гражданство.

а) За заемането на определени длъжности и изпълнението на определени

работи е установено изискването за българско гражданство – за лицата от

гражданския летателен състав, за корабния екипаж на българските кораби и

др.

б) Чужденците, които пребивават постоянно в страната, както и лицата, на

които е предоставено право на убежище или признат статут на бежанец,

могат да постъпват на работа по трудово правоотношение по реда,

установен за българските граждани.

в) Чужденци, които постъпват на работа в страната въз основа на

специално разрешение от Националната служба по заетостта, издадено по

искане на работодателя. То се издава при наличието на определени условия

и за срок до 1 година. Разрешението може да бъде продължено, ако са

налице условията за първоначалното му издаване.

Правни белези на работника или служителя:

Работникът или служителят е страна по ИТПО. Той е една от двете страни

по това правоотношение. И то тази, която е носител на работната сила,

предоставяна на другата страна – работодателя. Като страна по ИТПО той е

носител на права и задължения по него. Работникът или служителят е

винаги и само ФЛ. Работникът като страна по ТПО престира предимно

физически труд, т.е. мускулна и двигателна сила и енергия. А служителят

престира предимно умствена и нервнопсихическа енергия.