ТД за УЧЕНИЧЕСТВО. Трудови договори за допълнителен труд

Трудови договори за допълнителен труд

ДОГОВОР ЗА УЧЕНИЧЕСТВО :

 Това е договор по чл.230–233 КТ. Целта му е да се усвои по-скоро

занаят! Особеното при този договор е неговият предмет: придобиване на

определена професия или занаят, уговорени в договора. От това следват

две насрещни задължения на всяка от страните: на работодателя – да обучи

ученика в процеса на работа, и на ученика – да усвои уговорената

професия или занаят. Характерът на ТД на договора за ученичество се

изразява в няколко насоки:

обучението и усвояването на професията се извършва в процеса на

работата;

ученикът предоставя работната си сила за труд и обучение, а

работодателят се задължава да му осигури обучение в процеса на работата

по уговорената професия и да му заплаща договореното ТВ, което не може

да бъде по-малко от 90 % от МРЗ за страната;

по неуредените в специалната уредба на договора за ученичество въпроси

се прилагат разпоредбите на действащото трудово законодателство – чл.

233 КТ.

Съдържанието на договора за ученичество обхваща П и З на страните,

съсредоточени около три основни елемента:

Обучението – усвояване на професията в процеса на труда. Той включва

определяне на формите, мястото и времетраенето на обучението (не повече

от 6 месеца) и произтичащите от него задължения на страните. Обучението

завършва с теоретико-практически изпит. С неговото успешно полагане

ученикът придобива определена професия, специалност или занаят;

Задължения след обучението. Те обхващат задълженията на работодателя да

осигури работа на успешно завършилия обучението си ученик съобразно

придобитата квалификация за срок до 3 години, а на ученика да работи при

работодателя по придобитата професия съобразно уговореното в договора за

ученичество;

Отговорност на страните при неизпълнение. Тази отговорност е

имуществена. За работодателя тя се състои в обезщетение от работодателя

за виновно неизпълнение на задължението да осигури на ученика

уговорената в договора работа. За ученика отговорността е за случаите,

когато той не е завършил обучението си по неуважителни причини, т.е.

виновно, или след като го е завършил успешно, не е постъпил на

осигурената му работа или ч е напуснал преди да е “отработил” уговорения

срок.

ДОГОВОРИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД :

      Това е отделна група от особени ТД. общото между тях, което позволява

обособяването им в отделна група е, че те предпоставят съществуването на

друг вид ТД, или изобщо на друго трудово правоотношение за основната

работа. Това друго – основно ПО, поема основните трудови усилия на Р/С и

му осигурява по-голяма част от ТВ. Тези договори по своята правна

природа са трудови. Тяхното съдържание се определя с оглед на

изискванията на чл. 66 КТ. По въпроси, по които липсват специални

разпоредби за тези договори, се прилагат общите разпоредби на ТД,

установени в действащото право. 

Тези договори съдържат и редица особености:

Относно продължителността на РВ – тя заедно с работното време по

основното трудово правоотношение тя не може да надвишава и нарушава

установената с чл. 152 КТ минимална междудневна почивка от 12 часа,

както и установената с чл. 153 КТ минимална междуседмична почивка от 24

часа. Важно е неговото разпределение по дни, в седмицата, по седмици и в

месеца и т.н.

Договорите за допълнителен труд са следните ВИДОВЕ :

1) ТД  ЗА ДОПЪЛН.ТРУД ПРИ СЪЩИЯ РД (вътрешно съвместителство) – чл.110.

Предпоставки:

съществуване на ТПО между същите страни за изпълнението на определена

трудова функция;

ТД за допълнителен труд се сключва от Р/С със същия работодател, с

когото той се намира в основно ТПО;

този ТД се сключва за извършване на работа, която е извън трудовите

задължения на Р/С по основното му ТПО;

уговорената работа по чл. 110 КТ трябва да се извършва извън

установеното РВ по основното трудово правоотношение със съответния Р/С.

И то трябва да бъде изрично уговорено между страните.

2) ТД  ЗА РАБОТА ПРИ ДРУГ РД (външно съвмест.) – чл.111. Този договор се

сключва между Р/С (който вече работи на основна работа при определен РД)

и друг РД– при когото той работи наред с работата, която изпълнява по

основното си трудово правоотношение.

Мястото и характерът на работата, за която се сключва този договор, се

уговарят на общо основание между страните. Трудовите задължения по този

втори ТД се изпълняват от Р/С извън установеното за него работно време

по основното ТПО.

Постъпването на работа се извършва въз основа на сключен от Р/С ТД,

“освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му ТД по основното му

ТПО” – чл. 111 КТ. Това придава диспозитивен характер на чл. 111 КТ, щом

като законът допуска възможността в ТД по основното трудово

правоотношение да се предвижда клауза, която ограничава свободата на Р/С

сам суверенно да решава въпроса за постъпването на работа при друг

работодател. ТД за работа при друг работодател може да се сключва като

срочен и като безсрочен. Това е въпрос на договаряне между страните.

Действащото законодателство не съдържа ограничения в това отношение.