ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ при незаконно уволнение
ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ при незаконно уволнение
ИСК ЗА ПОПРАВЯНЕ НА ОСНОВАНИЕТО за прекратяване на ТПО
ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ :
Иск за обезщетение за времето, през което Р/С е останал без работа
поради незаконно уволнение – чл.344, ал.1, т.3. това е иск за вредите и
загубите, които незаконно уволненият Р/С е претърпял с оставането си без
работа. Те се изразяват в брутното му ТВ за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6
месеца. Максималният срок е установен на не повече от 6 месеца по две
съображения:
1) от една страна,, защото се очаква, че за 6 месеца ще приключи
съдебният спор за незаконно уволнение и ще се внесе яснота в правното
положение;
2) от друга – защото се очаква, че за 6 месеца Р/С ще си намери друга
подходяща работа.
Вредите и загубите на Р/С се изразяват в липсата на ТВ. Затова
обезщетението се дължи за времето, през което той е останал без работа
поради незаконното уволнение. Правното основание за това се съдържа в
чл.225, ал.1 и 2, изр.1.
Този иск е осъдителен. С него ищецът – уволненият Р/С, иска да бъде
осъден ответникът – РД, който го е уволнил, да му заплати обезщетението
по чл.225, ал.1 и 2, изр.1 за вредите, които е претърпял от оставането
му без работа поради незаконното уволнение. Тежестта на доказване по
този иск е възложена на ищеца: той трябва да докаже оставането си без
работа, претърпените вреди и техния размер.
Този иск предпоставя незаконно уволнение. Следователно:
? уволнението трябва да е признато за незаконно; и
? заповедта за уволнение отменена като незаконна, за да бъде уважен.
Тази предпоставка за уважаването на иска се придружава от още една – Р/С
да е останал без работа поради незаконното уволнение; да е започнал
по-ниско платена работа; или да е бил незаконно преместен на др.по-ниско
платена работа!, т.е. трябва да съществува причинна връзка между
оставането без работа или по-ниското ТВ, обезщетението и др., и брутното
ТВ, което Р/С е получавал от предишната работа през месец, предхождащ
незаконното уволнение.
Искът за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 и 2,
изр. 1 може да се съединява и най-често се съединява обективно с
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и/или 2. Но ако незаконно уволненият Р/С е
пропуснал да предяви заедно исковете си, няма законна пречка той да
предяви този иск и самостоятелно в отделно съдебно производство в срока
по чл.358, ал.1, т.3 – в 3-годишен срок от датата на уволнението. Във
всеки случай, за да се присъди обезщетение по чл.225, ал.1 за времето,
през което незаконно уволненият Р/С е останал без работа поради
незаконното уволнение, той трябва да е предявил иска по чл.344, ал.1,
т.3. Това означава в исковата молба да е направено изрично искане.
Предявяване само на иска за отмяна на уволнението или за възстановяване
на работа и неговото уважаване не води до присъждане и на обезщетение за
времето, през което лицето е останало на работа. Това следва от
диспозитивното начало в гражданския процес: съдът се произнася само по
исканията, с които е сезиран.
ИСК ЗА ПОПРАВКА НА ОСНОВАНИЕТО ЗА УВОЛНЕНИЕ,
вписано в тр.книжка или в други документи. Основанието за уволнение се
съдържа в съответния член, алинея, точка или буква на закона, в която е
формулирано (чл.325, 326, 327, 328 и т.н.). Основанието за уволнение се
вписва в заповедта за уволнение и в трудовата книжка (арг. чл.349, ал.1,
т.8). то може да бъде отбелязано и в други документи, които РД издава на
Р/С – служебно или по негово искане. В тр.книжка и в другите документи
основанието за ПТД трябва да бъде пълно и точно вписано. Това има
значение при постъпване на друга работа, обезщетение от РД и т.н.
Искането, което се предявява с този иск, е за поправка на основанието за
ПТД. С него се твърди, че то е неправилно или неточно вписано и се иска
вписването на правилното, точното основание. Това е субективно
преобразуващо право на Р/С, защото с него се иска промяна в правните
отношения – чрез поправка на вписването в тр.книжка или в другите
документи. Този иск е конститутивен, защото с него се цели да се
предизвика правна промяна. Този иск се предявява от уволнения Р/С. Той е
ищец по него и активно легитимиран в процеса. Искът е насочен срещу РД,
който е извършил прекратяването на ТПО.
Тежестта на доказване лежи върху РД, защото негово е задължението за
точното вписване в трудовата книжка и в другите документи на основанието
за уволнение. Решението, с което се уважава този иск, със СПН
постановява промяната: то предписва вписването на новото точно и
правилно основание за уволнение. Решението, с което искът се отхвърля,
има декларативно значение: то потвърждава правилността и точността на
вписаното основание за прекратяване на ТПО в трудовата книжка.
В съдебната практика се приема и провежда на общо основание обективното
съединяване на иска за:
1) признаване на уволнението за незаконно; и
2) неговата отмяна (чл.344, ал.1, т.1 – признав.увол.за незаконно и
отмяна); или още по-често с
3) иска за възстановяване на предишната работа (чл.344, а.1, т.2); и
4) иск за обезщетение (по чл.344, ал.1, т.3).
От процесуална гледна точка сме изправени пред евентуално съединяване на
исковете по чл.103, ал.1 ГПК. Обективното съединяване на исковете тук е
евентуално, защото искът за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна или искът за възстановяване на предишната работа има
спрямо иска за обезщетение положението на главен иск. От неговия изход
се обуславя и решението по евентуалния иск – за обезщетението.
Отмененото незаконно уволнение при уважаване на искове по чл.344, ал.1,
т.1 и 2 (признаване уволн.за незаконно и неговата отмяна, и
възстановяване...) , както и промененото основание за уволнение при
уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.4 (поправка на основанието за
уволнение) трябва да бъде вписано в трудовата книжка, за да може Р/С
постоянно и без затруднения да се ползва от него. Вписването се извършва
от РД. Ако той откаже да впише настъпилата промяна, вписването се
извършва по искане на Р/С от ИТ по седалището на РД, в чието предприятие
е работил по ТПО съответният Р/С – чл.346, ал.2.