ИО на РД при НАРУШАВАНЕ ПРАВАТА на Р/С по ТПО
ИО на РД при НАРУШАВАНЕ ПРАВАТА на Р/С по ТПО
Основанието за тази отговорност е правонарушението, което РД е извършил.
То има специфичен обект на посегателство – трудовите права на Р/С по
ТПО, произтичащи от предоставянето на работна сила на работодателя. Но
това правонарушение разкрива и виновно поведение на РД: умишлено и
най-често небрежност.
Наличието на правонарушение, което по дефиниция включва в състава си и
вината на извършителя, прави отговорността на РД имуществена. Тук имаме
договорна отговорност, защото се основава на съществуващото между
страните конкретно ТПО. Това е отговорност за възстановяване на вредите,
които РД с извършеното от него правонарушение причинява на Р/С.
Такава ИО на РД е предвидена в 5 случая:
незаконно недопускане от работодателя на Р/С на работа – чл.213;
временно незаконно отстраняване от работа на Р/С от работодателя –
чл.214;
неиздаване на необходимите документи на Р/С – чл.226, ал.1, т.1;
вписване на неверни данни в издаваните на Р/С документи – чл.226, ал.1,
т.2 ;
незаконно задържане на трудовата книжка на Р/С от работодателя – чл.226,
ал.2.
НЕЗАКОННО НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА :
Недопускането на работа е уредено в две форми:
след като ТПО е учредено. Това е непосредствено след възникването на ТПО
недопускане на Р/С да започне да работи и да изпълнява трудовите си
задължения. Недопускането може да се изразява в отказ на достъп на Р/С
до мястото на работа или до работното място, отказ да му се създадат
необходимите условия на работа и т.н. Важното е от това поведение на
работодателя или действащите от негово име длъжностни лица да се направи
извод за невъзможност на Р/С да започне да работи поради създадените
пречки за това от работодателя;
докато трае съществуването и изпълнението на ТПО. При него ТПО е
започнало да се изпълнява и се е изпълнявало нормално, но в един
по-късен момент РД или оправомощените от него лица предприемат действия,
с които създават пречки на Р/С и не го допускат на работа.
Недопускането на работа е незаконно. Това означава, че е нарушение на
основното задължение на работодателя да осигури на Р/С нормални условия
за изпълнение на работата по ТПО – чл.127(1). Поведението на
работодателя е виновно. То е неизпълнение на неговото основно задължение
по чл.127, ал.1 т.1. Вредата, която се причинява на Р/С, се измерва с
дължимото трудово възнаграждение за времето, през което трае
недопускането. Това е брутното трудово възнаграждение, което Р/С би
получавал, ако беше допускан до работа и реално е работел.
ВРЕМЕННО ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА :
Има се предвид временно отстраняване от работа по чл.199 (Р/С се явява
на работа в състояние, което не му позволява да си изпълни
тр.задължения, употреби в РВ алкохол или др.силно упойващо в-во).
Основанието за отговорността е незаконно временно отстраняване. Това е
отстраняването, което работодателят е извършил, без да са налице
необходимите законни основания за това. Неговото незаконосъобразно
поведение е причинило на Р/С вреди – неполучаване на ТВ през времето,
докато е траело оказалото се незаконно отстраняване. Без значение е дали
РД е действал умишлено или по небрежност – като не е обърнал достатъчно
внимание на необходимите предпоставки, при които може да се извърши
правомерно временно отстраняване. Той е длъжен и има право да отстранява
временно Р/С само при наличието на предвидените в закона предпоставки.
Като не ги е спазил, той е действал не само неправомерно, но и виновно.
Размерът на ИО на РД и тук се измерва чрез причинената на Р/С вреда –
липсващото му брутно ТВ за времето, докато е траело временното
отстраняване.
Обезщетението се дължи солидарно от РД и виновните длъжностни лица.
НЕИЗДАВАНЕ НА НЕОБХОДИМИТЕ ДОКУМЕНТИ :
РД дължи издаването на редица документи на Р/С, в които се удостоверяват
факти, свързани с ТПО и то своевременно! Такива документи са: за ТВ,
трудовия стаж и т.н. Най-често тези документи се издават от РД при
поискване от Р/С и те са му необходими, за да ги представи в определен
срок. Правонарушението, за което РД носи отговорност, обхваща както
неговия неправомерен отказ да издаде такъв документ, така и забавянето
при издаването му от момента на поискването и с оглед на необходимостта
този документ да бъде представен в определен срок. Неиздаването или
несвоевременното издаване на необходимите документи е израз на виновно
поведение на работодателя, защото означава, че той съзнателно или по
небрежност е отказал или забавил издаването на документи, свързани с
ТПО, които Р/С е поискал. От неизпълнението на това задължение на
работодателя за Р/С произтичат определени вреди. Те могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. А имуществените могат да бъдат както
претърпени загуби, така и пропуснати ползи.
ВПИСВАНЕ НА НЕВЕРНИ ДАННИ В ИЗДАДЕНИТЕ ДОКУМЕНТИ :
РД е длъжен не само своевременно да издава съответните документи на Р/С,
но той трябва да отразява в тях верни данни. Верни са данните, които
съответстват на действителността. Вписването в издадените документи на
данни, които са неверни – лъжливи, неточни, неистинни, е нарушение на
задължението на работодателя. Когато не е изпълнил това свое задължение,
той е действал съзнателно или небрежно, т.е. виновно. От неизпълнението
на това задължение на работодателя Р/С може да претърпи вреди –
имуществени или неимуществени – например не е класиран в проведения
конкурс по документи. Вредите могат да бъдат и морални: съдържащите се
неверни данни в издадените документи са уронили доброто име на Р/С.
Отговорността на РД обхваща всички имуществени (претърпяна загуба и
пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
НЕЗАКОННО ЗАДЪРЖАНЕ НА ТРУДОВАТА КНИЖКА :
При прекратяване на ТПО РД е длъжен да впише в трудовата книжка на Р/С
данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на Р/С
(чл.350, ал.1). РД има задължението да уведоми по подходящ начин Р/С, че
тр.книжка е оформена!
Основанието за разглежданата тук ИО се състои в неизпълнение на
задължението на РД да предаде незабавно след прекратяването на ТПО
трудовата книжка на Р/С. От задържането на трудовата книжка за Р/С могат
да настъпят и реално настъпват вреди. Те се изразяват в забавяне,
затрудняване или осуетяване на постъпването на Р/С на друга работа с
всички произтичащи от това неблагоприятни последици. Обезщетяването на
тези вреди и дължимото от РД обезщетение за тях се определя в размера на
брутното ТВ на съответния Р/С от деня на прекратяването на ТПО до
предаването на тр.книжка на Р/С. Р/С е освободен от задължението да
установява и доказва конкретния размер на вредите във всеки отделен
случай. Достатъчно е той само да установи задържането на трудовата
книжка и продължителността на времето на задържането й след прекратяване
на ТПО.
ИО на работодателя за нарушаване на трудовите права на Р/С се
осъществява по съдебен ред по пътя на осъдителното исково производство.
Ищец по тези спорове е Р/С, чиито трудови права са нарушени и е
претърпял вреди от това, а ответник – работодателят, който е нарушил
трудовите права на Р/С. Спорът е трудов, по смисъла на чл.357 и се
разглежда от съда по реда на ГПК и правилата, установени за разглеждане
на трудовите спорове по гл. XVIII от КТ.