ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

 

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

 

– видове, критерии за определянето им, ред за налагане на

дисципл.наказания

 

ДО се реализира чрез дисциплинарните наказания (ДН). Те са изброени

изчерпателно в чл.188 и включват: забележка, предупреждение за

уволнение и уволнение. И трите наказания са юридически: налагат се за

правонарушения от оправомощено за това лице в упражняване на

предоставената му от закона дисциплинарна власт. Две от тези три

наказания – забележката и предупреждението за уволнение, имат морално

значение в смисъл, че са насочени да въздействат върху поведението на

Р/С в продължаващото да съществува негово ТПО.

 

Забележката е най-лекото ДН. То се състои в отправен изричен укор от

работодателя за извършеното от Р/С нарушение на трудовата дисциплина.

Чрез него работодателят официално привлича вниманието на Р/С върху

извършеното от него нарушение и му посочва, че то е отклонение от

дължимото правосъобразно поведение.

 

Предупреждението за уволнение се състои в обръщане н внимание, че ако

Р/С продължава да върши нарушения на трудовата дисциплина, може да

последва едностранно прекратяване на ТПО от работодателя – уволнение.

 

Уволнението е най-тежкото ДН. То има двояко значение:

 

а) изразява дисциплинарната власт на работодателя и дава израз на

острото му недоволство от поведението на Р/С;

 

б) прекратява едностранно, внезапно и изведнъж ТПО с Р/С.

 

Посочените ДН са общи за всички Р/С. Наред с това действащото право

познава и някои специални режими на дисциплинарно наказване. Така

чл.9(2) от Указа за работа на ръководния и изпълнителския състав на

железопътния транспорт, установява за ръководния и изпълнителски състав

в железопътния транспорт следните ДН: забележка, предупреждение за

уволнение, понижение в звание и уволнение.

 

ДН трябва да бъдат отграничавани от временното отстраняване от работа.

То представлява забрана за Р/С в рамките на съществуващото ТПО да

продължи да изпълнява определената му работа. Това временно отстраняване

от работа може да бъде :

 

Отстраняване от работодателя или непосредствен ръководител, когато Р/С

се явява на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява

трудовите задължения, или употребява през работното време алкохол или

друго силно упойващо средство (чл.199). То продължава докато Р/С

възстанови годността си да изпълнява определената му работа;

 

Отстраняване от работа на Р/С, който не е запознат с правилата за ЗБ

условия на труда или не притежава необходимата правоспособност (чл.404,

ал.1,т.5). То се прилага от Главната инспекция по труда и от нейните

органи;

 

Отстраняване от работа на заразоносители и носители на паразити, които

са опасни за здравето на околните, от органите на държавния санитарен

контрол (чл.21, т.6 ЗНЗ);

 

Отстраняване на обвиняемия от длъжност (чл.69,ал.1 НПК). То се прилага

от съда, който разглежда делото, когато престъплението е извършено във

връзка с работата и има достатъчно основание да се счита, че служебното

положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и

пълно изясняване на обстоятелствата по делото. То се отменя, когато

отпадне нуждата от тази мярка.

 

Тези 4 случая на временно отстраняване от работа по действащото право

налагат две общи бележки. Първата е, че това е временно и ненормално

състояние на ТПО, при което е спряно неговото изпълнение по заповед на

оправомощеното от закона лице (РД) или държавен орган (съд). Забраната е

наложена против волята на Р/С в защита на публични интерес. Докато трае

временното отстраняване, Р/С не изпълнява трудовата си функция, поради

което не получава дължимата контрапрестация за това – трудовото

възнаграждение. Втората бележка е от общотеоретичен характер. Временното

отстраняване по чл.199 дава основание да се заключи за наличието на една

нова правна фигура в трудовото право – принудителни дисциплинарни мерки

(мерки за дисциплинарна принуда).

 

ДИСЦИПЛИНАРНО ПРОИЗВОДСТВО :

 

Въпросите, които поставя ДП, могат да бъдат разделени на две групи: а)

Предварителни общи въпроси на ДП;          б) Фази, през които протича

ДП.

 

Предварителните общи въпроси на ДП се отнасят до: а) органите, които

налагат ДН и б) сроковете за налагане на ДН.

 

Органите, които налагат ДН са работодателят или друг орган, оправомощен

за това от закона. В преобладаващия брой случаи ДН се налагат от РД.

Освен него дисциплинарно наказващ орган при определени условия може да

бъде още:

 

@ Определено от работодателя лице. Това е ръководител на поделение в

предприятието или непосредствен ръководител, в тези случаи  РД трябва

изрично с нарочен акт – заповед, разпореждане, да определи това лице. В

оправомощителния акт трябва да бъде посочен и обемът на предоставената

дисциплинарна власт;

 

@ Друг орган, оправомощен от закон. Оправомощаването трябва да стане със

закон, а не с друг нормативен акт – например подзаконов.

 

Срокове за налагане -  ДН могат да бъдат налагани в определен срок след

извършване на дисциплинарните нарушения (чл.194). Това е част от общия

въпрос за давността при наказване за извършени правонарушения. За ДН са

установени два срока:

 

+  2 месеца от откриване на нарушението; и

 

+  не по-късно от 1 година от извършването му.

 

         2-месечният срок от откриването се включва в 1-годишния срок от

извършването на нарушението. Тези срокове са преклузивни. С тяхното

изтичане дисциплинарната власт се погасява и дисциплинарнонаказващият

орган не може да я упражнява.

 

Особености съществуват относно сроковете за налагане на ДН за

дисциплинарни нарушения, които освен нарушения на трудовата дисциплина

са и престъпления или административни нарушения, свързани с възложената

работа. За тях 2-месечният срок от откриването и 1-годишният срок от

извършването по чл. 194(1) започват да текат от влизането в сила на

осъдителната присъда или наказателното постановление, с което е

установено и наказано съответното престъпление или административно

нарушение. 

 

СПИРАНЕ на дисциплинарното производство :

 

Действащото право установява специфични правила и за спирането на

сроковете за налагане на ДН (чл.194,ал.3). Това е допустимо в два

случая:

 

Първият е, когато подлежащият на ДН Р/С е в законоустановен отпуск.

Спирането трае, докато продължава отпускът;

 

Вторият е, докато стачката не бъде призната за незаконна, в която Р/С е

участвал по реда на чл. 17 ЗУКТС.

 

ФАЗИ на ДПроизводство :

 

Дисциплинарното производство обхваща 4 основни въпроса, които могат да

бъдат определени и като фази на неговото протичане.

 

1. Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя.

Това означава той да установи извършването на определено по ФС конкретно

нарушение на трудовата дисциплина от Р/С. За да се установи фактът на

дисциплинарното нарушение,  РД е длъжен да събере необходимите за това

доказателства, които го потвърждават: разпит на други лица, събиране на

писмени и веществени доказателства и т.н. В тази фаза от развитието на

ДП РД е длъжен да изслуша Р/С или да приеме писмените му обяснения

(чл.193, ал.1).

 

Работодателят трябва да изпълни това свое задължение преди налагането на

дисциплинарното наказание в рамките на ДП. РД се освобождава от това

задължение само ако обясненията на Р/С не са били изслушани или дадени

“по вина на Р/С” (чл.193, ал.3). Обстоятелството, че Р/С се е отказал да

даде обяснения, трябва да се установи във всеки случай. Законът придава

важно прано значение на задължението на работодателя да изслуша или да

поиска  обясненията на Р/С. Ако работодателят не изпълни това свое

задължение, “съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда

спора по същество”.

 

2. Определянето на вида на ДН е следващият етап на ДП. Той започва, след

като РД събере всички доказателства. В този етап РД преценява събраните

доказателства и прави извода дали те потвърждават или опровергават

извършеното ДНар. Когато събраните доказателства потвърждават

извършването на дисциплинарното нарушение, работодателят може, т.е. има

право да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание. Това е така,

защото налагането на дисциплинарно наказание и право на работодателя,

което той може да упражни или да не упражни. Когато работодателят реши

да наложи дисциплинарно наказание, той трябва да направи своя избор

измежду дисциплинарните наказания по чл.188 КТ: забележка,

предупреждение за уволнение и уволнение. Това е оценъчна дейност, при

която работодателят е длъжен да се ръководи от няколко критерия и да

спазва една забрана, установена в закона.

 

Критериите са установени в чл.189, 1 :

 

@ Тежестта на нарушението – това означава да се посочи конкретното

нарушение и се оценят размерът, обемът и видът на неизпълнението на

трудовото задължение, вредите, причинени на работодателя и т.н.

 

@ Обстоятелствата, при които е извършено нарушението – това означава да

се оценят обстановката, в която е извършено нарушението, общият климат в

предприятието или в съответното негово звено, моментът, в който е

извършено нарушението и т.н.

 

@ Поведението на Р/С – дали провинилият се Р/С осъзнава неправомерността

на извършеното нарушение, неговите неблагоприятни последици, мотивите,

които са го тласкали към извършването му и т.н.

 

Забрана: За едно и също нарушение на ТДис не може да се налага два пъти

ДНак.

 

3. Издаване на заповедта за дисциплинарно наказание. Заповедта за

дисциплинарно наказание е волеизявление на работодателя за дисциплинарно

наказание. Тя се издава в писмена форма. Писмената форма е форма за

действителността на волеизявлението на работодателя. Следователно устно

наложеното наказание е недействително.

 

Елементи съдържани в заповедтта за ДНак :

 

* Посочване на името на нарушителя – това е името на дисциплинарно

наказвания Р/С.

 

* Нарушението, за което се налага ДН – то се изразява в кратко описание

на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и неговото подвеждане

под състава на дисциплинарно нарушение по чл.187 КТ.

 

* Времето на извършването му.

 

* Мотиви на заповедта – трябва да излагат съображенията, поради които

работодателят е решил да накаже съответния Р/С.

 

* Видът на наказанието – посочват се едно от трите наказания по чл.188

КТ.

 

* Законният текст, въз основа на който се налага дисциплинарното

наказание -– номера на члена, алинеята.

 

Не е изрично посочено, но е подразбиращо се, изискването за подписване

на заповедта.

 

4. Заповедта за ДН се връчва на наказания Р/С. Ако това е невъзможно,

независимо от причините, които са породили тази невъзможност – заповедта

за дисциплинарно наказание се изпраща с препоръчано писмо с обратна

разписка на наказания Р/С. В този случай заповедта се смята за връчена в

деня на получаване от Р/С на препоръчаното писмо, посочен в обратната

разписка.  Връчването на заповедта за ДН на Р/С има няколко ПП – от този

ден насетне се счита:

 

Р/С се смята за дисциплинарно наказан;

 

започват да текат и се изчисляват и сроковете за обжалването й по

чл.358;

 

се изчисляват сроковете за заличаването на ДН.

 

Заличаване на ДН. Това означава отпадане на дисциплинарната наказаност

на Р/С. Заличаването има действие само за в бъдеще. Заличаването се

отнася за ДН забележка и предупреждение за уволнение. Има две форми на

заличаване:

 

Заличаване по закон – то настъпва по силата на закона с изтичането на 1

година от налагането му. За това заличаване не е необходимо никакво

изрично действие на Р/С или от работодателя;

 

Заличаване от работодателя (чл.198 КТ). То се извършва преди изтичане на

1-годишния срок от действието на наложеното дисциплинарно наказание.

Предпоставката за неговото извършване е отрицателна: Р/С да не е

извършил през времето, докато тече срокът на неговата дисциплинарна

наказаност, друго или други нарушения на трудовата дисциплина.

Заличаването се извършва по преценка на работодателя и с негова

мотивирана писмена заповед.