ТРУДОВА КНИЖКА, ТРУДОВ СТАЖ
ТРУДОВА КНИЖКА, ТРУДОВ СТАЖ
Трудова книжка :
ТК е важен документ, който удостоверява данни, свързани с трудовата
дейност на Р/С по ТПО. Правната уредба на ТК се съдържа в КТ
(чл.347-350), в издадената от МС за нейното прилагане на основание
чл.356 Наредба за ТК и трудовия стаж от 1993г.
Същността на ТК е определена в легалната дефиниция на ТК, която се
съдържа в чл.347 : “ТК е официален удостоверителен документ за вписаните
в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на Р/С”. От тази
дефиниция се извличат основните правни белези на ТК:
а) Тя е преди всичко официален документ. Като “документ” тя съдържа
изразено в писмени знаци изявление на своя издател. Те определят нейното
съдържание. Като официален документ тя се издава от изрично овластено за
това от закона лице. То може да бъде РД или ИТ.
б) ТК е официален удостоверителен документ. Тя е от категорията на
свидетелстващите официални документи, които удостоверяват съществуването
на определени ЮФ – възникването, съществуването и прекратяването на
ИТПО.
в) Като официален удостоверителен документ ТК има материална
доказателствена сила. Тя е “доказателство” за изявленията, които се
съдържат в нея. Както всеки официален документ и ТК установява
авторството на издаването му – от съответния РД или държавен орган
(инспекцията по труда), а като свидетелстващ официален документ –
удостоверените в него факти се смятат за верни, отговарящи на
действителното фактическо положение, което удостоверяват.
г) Тя удостоверява факти, “свързани с трудовата дейност на Р/С”.
Доказателствената сила на ТК като официален документ за удостоверяваните
в нея факти обвързва съдилищата, другите държавни органи и длъжностни
лица да зачитат и приемат за верни удостоверените в ТК факти. ТК се
издава от:
а) РД, когато Р/С постъпва за първи път на работа (чл.348, ал.2).
постъпването за първи път на работа означава, че лицето за първи път
установява ТПО. ТК се издава от РД в 5-дневен срок от началото на
изпълнението на ТПО. Това е негово задължение като страна по ТПО.
Неизпълнението на това задължение от РД е административно правонарушение
за неспазване на трудовото законодателство по чл.414, ал.1 КТ.
Издаването на ТК означава попълване на данните в нея.
б) Съответната ИТ в случаите, когато първоначално издадената ТК е
изгубена (чл.350, ал.2 и 3). “Изгубването” на ТК включва освен нейното
изгубване в същинския смисъл на това понятие още и нейното унищожаване
при обществени или природни бедствия, открадването й и т.н. Меродавен е
следователно фактът, че ТК вече я няма и не съществува. Законът
различава изгубване на ТК по вина на РД (чл.350, ал.2) и по вина на Р/С
(чл.350, ал.3).
В тези случаи ТК се издава от ИТ по местоживеене на Р/С, чиято ТК е
изгубена. Тя се издава, след като бъдат представени удостоверения за
данните, свързани с ТК, които удостоверяват миналата трудова дейност на
Р/С при други РД, за да бъдат отразени в новоиздадената ТК. Новата ТК се
издава в 1-месечен срок от поискването.
Съхраняване на ТД - съгласно чл.348, ал.3, ТК се съхранява от Р/С. Той
е длъжен да я представи на РД при учредяване на ТПО, който вписва в нея
данните по новоучреденото ТПО и я връща на Р/С. При поискване от РД той
е длъжен да му я представи за вписване в нея на новите обстоятелства от
трудовата му дейност. Съдържание на ТК – съдържа точно определени данни,
изчерпателно изброени в чл.349, ал.1, т.1-11. Според съдържанието им
данните в ТК могат да бъдат разделени на две групи:
а) Данни, свързани с личността на Р/С като ФЛ (чл.349, ал.1, т.1-4) –
име, дата и място на раждане, домашен адрес, ЕГН, специалност, професия,
образование и др.
б) Данни, които характеризират Р/С като страна по конкретното ТПО
(чл.349, ал.1, т.5-11) – това са данните относно организационното звено,
в което работи, уговореното трудово възнаграждение, датата на постъпване
на работа, датата и основанието за ПТД и т.н.
Уговореното ТВ е това, което страните са уговорили при сключването на
трудовия договор по чл.66, ал.1 или в споразумението по чл.107 – при
ТПО, възникнало от избор или конкурс. То включва преди всичко основното
трудово възнаграждение.
Датата на постъпване на работа е датата, на която започва изпълнението
на ТПО.
Основанието за прекратяване на ТПО означава да се посочи членът,
алинеята, точката и буквата от КТ, където е формулирано съответното
основание, на което се прекратява ТПО. Времето, което се признава за
трудов стаж, е времето, през което Р/С е работил по ТПО, както и
времето, през което той не е работил, но се признава за трудов стаж
(чл.352) и времето, през което не е съществувало ТПО, но се признава за
трудов стаж (чл.354). В ТК се вписва и времето, което, макар че ТПО е
съществувало, не се признава за трудов стаж – неплатен отпуск по чл.160,
ал.2 КТ.
Вписват се и обезщетения, които се изплащат при прекратяване на ТПО: за
неспазено предизвестие (чл.220); за прекратяване на ТПО без предизвестие
(чл.221); при уволнение на някои други основания (чл.222 КТ); за
неизползван платен годишен отпуск (чл.224). ТК се вписват и запорните
съобщения по чл.395, ал.4 ГПК за вземания на държавата, стопанските и
други организации и за издръжка.
Вписванията в ТК се извършват от РД или от оправомощено от него лице.
Те трябва точно, пълно и вярно да отразяват данните. Тези вписвания
трябва да бъдат извършвани в най-скоро време след като фактите, които
отразяват са настъпили. Задължение на РД е да вписва в ТК и настъпилите
впоследствие промени в данните, които подлежат на вписване – например
промените в професията и образованието, в заеманата длъжност на Р/С, в
организационното звено, в което работи и т.н.
ТРУДОВ СТАЖ :
Правната уредба на ТС се съдържа в:
? КТ (чл.351-356);
? Наредба за ТК и ТС от 1993г. и др.
Понятието за ТС е легално определено в чл.351: “ТС по смисъла на този
кодекс е времето, през което Р/С е работил по ТПО, доколкото друго не е
предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което
лицето е работило като държавен служител”. От тази легална дефиниция се
извличат и основните елементи на ТС:
а) ТС е поначало физическо време, в което протича животът на човека.
Това определя и неговото измерване с единици за измерване на времето –
дни, месеци, години.
б) ТС е част от физическото време. Това е онази част от него, през която
е съществувало ТПО.
в) Необходимо е през времето на съществуване на ТПО Р/С да е работил по
него.
Посочените три признака трябва да съществуват кумулативно, за да е
налице ТС.
По правната си природа ТС е юридически факт. Той е от категорията на
юридическите действия, защото неговото съдържание е време, наситено с
труд – с изпълнение на трудови задължения и упражняване на трудови
права. ТС има и някои особености като юридически факт. Той не е
еднократен юридически акт, а се състои от повтарящи се, наслагващи се и
протичащи във времето многократни юридически действия. ТС е от
категорията на правопораждащите юридически действия.
ТС показва известна близост с работното време, тъй като и ТС, и
работното време са все време, през което ТПО е съществувало. Но те се и
различават съществено. Работното време е време, през което Р/С
непосредствено и пряко изпълнява трудовите си задължения в рамките на
едно календарно денонощие или седмица, измерено в часове, а ТС изразява
това по-обобщено, като време, през което Р/С е работил по ТПО (чл.351).
Затова и ТС се измерва в по-различни мерни единици – дни, месеци,
години.
Отклонения на ТС от ТПО – те са в три различни посоки:
а) за ТС се признава и време, през което не е съществувало ТПО;
б) за ТС се признава и време, през което е съществувало ТПО, но Р/С не е
работил по него;
в) за ТС не се признава време, през което ТПО е съществувало и Р/С е
работил по него.
За ТС се признава време, през което не е съществувало ТПО – чл.354.
Случаите, в които е допустимо това отклонение, са изчерпателно изброени
в чл.354, те представляват юридически фикции, при които определени
правни състояния на Р/С са приравнени към съществуването и изпълнението
на ТПО, по което Р/С е работил. Тези случаи са:
а) Когато Р/С е бил уволнен и уволнението е признато за незаконно – за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение – от
датата на уволнението до признаване на уволнението за незаконно (чл.354,
т.1);
б) Уволнението, извършено поради задържане от властите в рамките на
предварителното или съдебното наказателно производство, което е било
прекратено или лицето е било оправдано (чл.354, т.2);
в) Време, през което неоснователно лицето е изтърпявало наказание ЛС,
което впоследствие е признато по ред, предвиден в НПК, за неоснователно
наложено (чл.354, т.3);
г) Когато ТПО на трудоустроен Р/С е било прекратено, т.к. РД не му е
предоставил подходяща работа съобразно предписанията на здравните органи
(чл.354, т.4 КТ). За ТС се признава времето, през което поради
посочената причина ТПО с Р/С не е било създадено и той е бил без работа;
д) Когато ТПО не е било създадено с Р/С, защото РД е задържал незаконно
тр.книжка (чл.354, т.5). За ТС се признава цялото време, през което Р/С
е бил без работа по ТПО поради тази причина;
е) Когато майката/осиновителката или бащата/осиновителят се грижи за
отглеждане на малко дете до навършване на 3-годишна възраст (чл.354,
т.6);
ж) Време, през което Р/С е бил без работа поради уволнението му не по
негова вина и е получавал обезщетение за безработица или е бил включен в
курсове за преквалификация (чл.354, т.7).
Време, през което ТПО е съществувало, но Р/С не е работил по него
(чл.352). Тези случаи могат да бъдат разделени на 3 групи:
а) Първата включва случаи, когато Р/С ползва други свои права,
предоставени му от закона, които са несъвместими с изпълнението на
работата му по ТПО и той е освободен от това задължение. Например: Р/С
ползва празнични и почивни дни, платени и неплатени отпуски, които се
признават за ТС и т.н. (чл.352, т.1-6);
б) Втората група случаи са, когато Р/С е бил възпрепятстван от
независещи от него причини да работи по ТПО: когато неправилно не е бил
допуснат на работа, когато е бил неправилно временно отстранен от работа
на основания, съществуващи в отмененото законодателство и т.н. (чл.352,
т.6-8);
в) Третата група от случаи са установени от МС (чл.359, т.9).
За ТС не се признава време, през което ТПО е съществувало и Р/С е
работил по него. Тук е налице изрична правна дисквалификация на времето
на работа по ТПО като ТС. Случаите са два:
а) Единият се извлича по аргумент за противното от чл.353: когато ТПО
бъде признато за недействително и при учредяването му Р/С е действал
недобросъвестно. Това отклонение има санкционен характер и цели да
санкционира недобросъвестното поведение на Р/С. Заличаването на
характера на ТС на времето, през което лицето е работило по това обявено
за недействително ТПО, се извършва въз основа на съдебното решение, с
което е провъзгласена недействителността на ТПО и е призната
недобросъвестността на Р/С при учредяването му (чл.74 КТ);
б) Другият случай е, когато Р/С работи по ТПО в изпълнение на наложеното
му наказание “поправителен труд без ЛС” по чл.37, ал.1, т.2 НК. Съгласно
чл.43, ал.3 НК времето, през което се изтърпява това наказание, не се
признава за ТС.
Установяване и изчисляване на ТС - установяването на ТС означава
определяне на неговото полагане, продължителност и удостоверяването му
по определен ред. ТС се установява по два начина:
а) Чрез вписването и удостоверяването му от РД – в тр.книжка на Р/С и
чрез удостоверение – образец УП-30;
б) От съда по съдебен ред.
Нормално и най-често ТС се установява чрез вписването му от РД в ТК !
Извършва се на основание чл.349,ал.1,т.9 и е задължение на РД. То
обхваща вписване на продължителността на времето, което се признава за
ТС, заеманата длъжност и организационното звено, в което работи Р/С,
дата на постъпване на работа, уговореното ТВ, дата и основание за
прекратяване на ТПО. Удостоверяването на ТС може да стане и чрез нарочно
удостоверение – УП-30, което се издава от РД, когато ТС на Р/С не е
вписан в ТК, непълно са изразени данните за неговата продължителност или
други негови елементи. То се издава от РД по искане на Р/С въз основа на
първична финансово-счетоводна документация: РПВ, по които е изплащано
трудовото възнаграждение, списъци, партидни книги и др.
Съдебният ред е редът е редът на установителното съдебно исково
производство. То има своето основание в чл.97, ал.3, изр.2 ГПК:
установяване на съществуването на факт с правно значение. Прибягването
до този ред е допустимо, ако се представи на съда удостоверение от РД,
че книжата, ведомостите и документите са загубени или унищожени – при
пожар, наводнение или друго природно бедствие. По процесуалното си
естество искът е положителен установителен иск за факт с правно значение
за случай, изрично предвиден в закона. Искът се предявява от
заинтересувания Р/С пред РС по местожителството на ищеца. В исковата
молба се посочва претендираният като ТС период от време от ищеца при
посочения от него РД. За допустимостта на иска е необходимо да са налице
и писмени доказателства – например заповеди за назначение, уволнение,
командировки и др.
Решението на съда, когато уважава исковата молба, се ползва със СПН и
установява ТС, т.е. времето, през което лицето е работило по ТПО при
съответния РД, както и длъжността, която е изпълнявало при него.
Изчисляването на ТС означава да се определи неговата продължителност в
установени от закона мерни единици. За ТС те са: дни, месеци, години
(чл.355). Особености:
а) За 1 ден ТС се признава времето, през което Р/С е работил най-малко
половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно
или няколко ТПО. Законоустановено е работното време, което е нормално
установено по чл.136 - от 8 часа, т.е. най-малко 4 часа, а когато е от 7
часа - 3,5 часа и т.н.;
б) За 1 месец ТС се признава месецът, през който са изработени най-малко
21 работни дни при 5-дневна работна седмица;
в) За една година ТС се признават 12 месеца ТС.