ИСК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА
ИСК ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА
Искът за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на работа е по чл.344, ал.1, т.2.
Той е най-същественото и най-важното правно средство за защита срещу
незаконното уволнение. Чрез неговото упражняване уволненият Р/С иска
“връщането” на най-важното, което неправомерно е загубил – работата,
която е изпълнявал. С него се предявява правото на уволнения Р/С да бъде
възстановен на предишната работа, т.е. на същата работа, която е
изпълнявал преди уволнението. По своята правна природа това е субективно
преобразуващо право. От тук се извежда и конститутивният характер на
иска, с който се предявява:
Да се възстанови съществуването на прекратеното ТПО между него и РД !
Това право на Р/С възниква от незаконното уволнение. Ето защо то
предпоставя признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Ищец по спора е уволненият Р/С, а ответник – РД, който го е уволнил.
Тежестта за доказване лежи върху РД.
Решението на съда, с което искът се уважава, има преобразуващо действие:
със СПН то възстановява прекратеното ТПО. Това е ТПО, което е
съществувало между страните преди незаконното уволнение – за същата
работа, трудово възнаграждение, условия на труда и т.н. Решението на
съда, с което съдът отхвърля иска, има декларативно действие: със
силата на пресъдено нещо се установява, че Р/С няма субективно
преобразуващо право на възстановяване на работа и исканата от него
правна защита за възстановяване на работа не му се дължи.
Искът за възстановяване на работа следва да се уважи, щом се установи
неговата допустимост и основателност и в случаите, когато междувременно
предприятието или част от него е закрито или съответната длъжност е
съкратена. При закриване на предприятието ще се окаже невъзможно
реалното връщане на Р/С на предишната работа. Но и при това положение за
него настъпват някои благоприятни последици: ново уволнение с
предизвестие или обезщетение за това по чл.220 и 221, ал.1.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЯ Р/С на предишната работа се
извършва с постановено и влязло в сила съдебно решение. Но това може да
бъде и по решение на РД, с което той “по свой почин” признава
уволнението за незаконно, сам отменя заповедта за уволнение и разпорежда
възстановяването на незаконно уволнения Р/С на предишната му работа. В
този случай заповедта на РД влиза в сила от деня на издаването й.
При тази обстановка ТПО на Р/С се възстановява, ако той се “яви да я
заеме”. “Явяването” да я заеме означава, че Р/С се явява при РД в
предприятието на мястото на работата и изразява готовност да започне
изпълнението на трудовите си задължения, поставя се на негово
разпореждане и в негово разположение в изпълнение на възложената му
предишна работа. Това той трябва да направи в 2-седмичен срок. Този срок
започва да тече от следващия ден на деня, в който е получил съобщението
за възстановяване на работа – влязло в сила съдебно решение или
заповедта на РД, издадена по негов почин. Този срок е установен, за да
даде възможност на възстановения Р/С да се подготви за връщането на
работа: да прекрати ТПО, което е възможно междувременно да е създал, да
уреди свои лични въпроси и т.н. Във всеки работен ден от този 2-седмичен
срок той може да се яви да заеме предишната си работа, на която е
възстановен. РД е длъжен да го допусне на работа по силата на
задължителността на съдебното решение (чл.220, ал.1 ГПК) или на
собствената си заповед.
Решението за възстановяване на работа не задължава възстановения Р/С да
се върне и да заеме предишната си работа. Той има само право да стори
това. Ако той реши да заеме работата, на която е възстановен, трябва да
се яви да я заеме в 2-седмичен срок, освен ако не може да се яви в този
срок по “уважителни причини”. Законът не дава определение на това
понятие, нито изброява примерно кои причини са уважителни по смисъла на
чл.345, ал.1. Това са такива причини, които са попречили, затруднили или
направили невъзможно явяването на Р/С да заеме предишната си работа.
Например: продължително отсъствие на Р/С от постоянното му
местопребиваване, заболяване и т.н. Преценката на “уважителния” характер
на тези причини във всеки отделен случай трябва да се извърши конкретно
според обстоятелствата. Преценката се прави от РД, а при спор подлежи
на съдебен контрол.
Предвиденият в чл.345, ал.1 2-седмичен срок започва да тече от
“получаването на съобщението за възстановяване”. Получаването обаче
предпоставя и съдържа в себе си като законово изискването за изпращането
на съобщение за възстановяване, защото може да бъде получено само
съобщение, което е изпратено. А изпращането на такова съобщение е
задължение на съда, който е постановил влязлото в сила решение за
възстановяване, защото негов е актът, въз основа на който се извършва
възстановяването. Съдът е длъжен да изпрати това съобщение на страните
по спора за незаконното уволнение – на възстановения Р/С и на РД.
Срокът за завръщане на работа - 14-дневният срок по чл.345, ал.1 се
изчислява в календарни дни. Той започва да тече от деня, следва деня, в
който е получено съобщението за възстановяване на работа, а не от деня
на влизане в сила на съдебното решение за възстановяване на работа или
от вписването му в срочната книга.
Възстановяването на работа на Р/С, уволнен поради задържане от властите
за изпълнение на влязла в сила осъдителна присъда за извършено
престъпление, представлява една специална хипотеза. Ако след уволнението
на този Р/С последва оправдателна присъда, той се възстановява на
предишната работа. Възстановяването на предишната работа се извършва по
реда на чл.345, ал.1.