Източници на ТП. Видове ТПН

Източник на ТП са особени правила за поведение, облечени в правни норми

(ПН), санкционирани от държавата и регулиращи обществените отношения.

Това са трудово-правните норми (ТПН) – белези:

характеризират се със своята множественост на нормативните актове;

многостепенност – съдържат се в цялата йерархия на нормативните актове –

от Конституцията до актове на министри;

особена група актове са недържавните актове, издавани от недържавни

органи;

обхващат не само норми на вътрешното законодателство, но и актове, по

които България е страна;

Има две големи групи източници: вътрешноправни и международни –

обнародвани и влезли в сила. Според Решение № 7 на КС– те се намират

след КРБ, но преди законите от вътрешното законодателство. Източници:

КРБ;

ратифицирани, обнародвани и влезли в сила международни актове;

закони;

актове на МС (постановления, правилници и наредби);

актове на отделни министри (наредби);

 актове на недържавни органи;

КРБ (12.07.1991) – нормите за регулиране на трудовите отношения:

чл. 16 – Принцип на закрила на труда, което става със закон;

субективни права, установени в чл. 48, 49, 50 – право на труд, право на

възнаграждение, свободен избор на професия и място на работа, забрана за

принудителен труд, право на почивки, право на сдружаване, право на

стачка. Те не могат да се отменят или изменят със закон. Законодателят е

отредил, че трудовите права са сред основните и могат да се защитават

пред съд.

Международни актове – България е страна-участник в редица международни

организации. Такива актове са универсални и специални:

универсални – Всеобща декларация за правата на човека;

двата пакта на ООН от 1966г.: Международен пакт за граждански и

политически права и Международен пакт за икономически, социални и

културни права. За България са влезли в сила от 1976г.; 

Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи,

ратифицирана от България през 1992г.;

Европейска социална харта;

специални – уреждат и закрепват само трудови права – препоръките на МОТ

(България е член от 1920г.). Тези актове се отнасят само до отделни

институти на ТП като: труд на непълнолетни, минимална възраст за работа

и др.

Законите – делим ги на:

      - актове, които установяват обща уредба на ТО и се отнасят за всички

Р/С – КТ, ЗУКТС, ЗЗБУТ, ЗНЗ (Закона за насърчаване на заетостта). КТ

дава уредба по същество на ТО – чл. 3, 4, 9, 15, 16, 18 – няма нужда от

подзаконови актове. КТ урежда минимално необходимите условия, под които

не може да се слиза. КТ дава простор на ТО чрез КТД. ЗЗБУТ е устройствен

закон, който урежда органите и условията, при които се осъществяват ТО.

ЗУКТС урежда отношенията при конфликт между Р/С и РД. Урежда два способа

за уреждане на конфликта: 1. доброволни – от преговори до арбитраж и 2.

силови – стачка;

      - специални: Закон за народната просвета, Закон за висшето образование,

Закон за съдебната власт, Закон за железниците – при тях се прилага КТ,

само доколкото специални норми не го дерогират. Тук стоят и указите на

бившия Държавен съвет (имат сила на закон) – Указ 10/74 от 1974г. за

ограничаване заемането на материално-отчетнически длъжности от осъдени

лица.

Подзаконови нормативни катове:

Актове на МС: актове, които се приемат с постановления + наредби +

правилници и актове, които се приемат само с постановления. Към актове

на МС спадат например: Наредба за намаленото работно време, Наредба за

трудовата книжка и трудовия стаж и т.н.;

Актове на отделни министри – наредби от министъра на труда и социалната

политика и от министъра на здравеопазването. Чл. 333(1)т. 3 КТ – Наредба

№ 5 – при исхемия, диабет, нервни болести и онкологични.

Недържавни източници – имат регулативен ефект:

.КТД;

Правилник за вътрешния трудов ред – чл. 187, т.10 КТ;

Решения на общото събрание по въпросите за социално-битовите условия;

Съдебна практика – няма единодушно становище дали е източник или не.

Тълкувателните решения на Върховните съдилища са източник на правото.

Задължителни са за изпълнителната и съдебната власт – В. Таджер, М.

Павлова, Ат. Василев;

Съдебната практика не е източник, защото тя е държавно-властническа

дейност по разрешаване на правни спорове. Различава се от

нормотворческата дейност, по това, че не се създават нови правни норми.

(Белезите на Нормативните актове са: издавани от съответен компетентен

орган, неперсонифицирани, с перманентно действие).

ВИДОВЕ  ТРУДОВОПРАВНИ НОРМИ (ТПН) :

Адресати са Р/С, РД, техните сдружения;

Предмет на регулиране са ТО, отнасящи се до възникването, изпълнението и

прекратяването на трудовите отношения;

Начин на създаване – от държавни и недържавни органи;

Структура – от една част – съдържа само хипотеза и диспозиция.

Санкционните норми – при неправомерно и противоправно поведение.

ТПН се делят на:

      1.Според ранга на нормативния акт, в който се съдържат и органът, който

ги е създал: ТПН от КРБ, ТПН, съдържащи се в законите и подзаконовите

нормативни актове, ТПН от недържавни органи;

      2. Според приложното поле: за всички Р/С или само за отделни категории

Р/С;

      3.Според съдържанието: задължаващи, оправомощаващи, заповядващи;

      4.Според свободата на действие на страните: императивни и диспозитивни

и ограничено императивни (определят минимална или максимална свобода на

действие);

      5.Според това дали установяват права и задължения или реда за тяхната

защита: материални и процесуални. Материалните норми действие само за

напред. Процесуалните – обратно действие;

      6.Фикции и презумпции: законодателят съзнателно се отклонява от реално

съществуващото и приема за съществуващо нещо, което не съществува.

Презумпциите съдържат предположения, направени от един известен за друг

неизвестен факт. Те биват: човешки или законови, оборими (чл. 8/2/ КТ;

чл. 69/1/ КТ) или необорими;