Метод на правно регулиране на ТП

Метод на правно регулиране – съвкупност от специфични начини и способи

за регулиране на ОО от държавата и служат за въздействие върху

поведението на лицата. Методът на правно регулиране на ТП – господстващо

е становището, че то е съвкупност от начини и способи, които се

използват от законодателя и които са в различно съотношения помежду си в

отделни правни отрасли. Тези способи в ТП  се делят според:

Според положението на регулиращият орган в йерархичната структура на

държавните органи:

Централистично – от държавните органи;

Децентралистично – от местните органи;

Според положението на страните една спрямо друга:

Метод на равнопоставеност – в ТП се използва предимно този метод.

Подчинеността на работника или служителя (Р/С) е организационна, но не е

юридическа в смисъл на надмощие на работодателя (РД);

Метод на власт и подчинение;

Според свободата на страните само да определят поведението си:

Императивно регулиране – постига се с повелителни правни норми и не се

допуска отклонение от правната норма – когато се касае за закрилни

разпоредби: абсолютно и относително императивно регулиране (за работно

време през нощта, междудневна и междуседмична почивка, годишен платен

отпуск);

Диспозитивно регулиране – особено характерно за ТП – позволява на

страните да определят само своето поведение чрез споразумение или да

дерогират предписаното в закона – “..., освен, ако страните не са

уговорили друго”.

Според субекта, който осъществява регулирането:

Държавен   или    Недържавен;

Това деление е условно. В ТП има регулиране, което се осъществява от

недържавни субекти – от РД, Колективни трудови договори (КТД).

Законодателят е предоставил тази функция на тези органи, следователно

това е опосредено държавно регулиране. Държавното регулиране се

осъществява от нормативни актове на НС, МС, министри.