РЕД И ГАРАНЦИИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СТАЧКА, ЛОКАУТ

РЕД И ГАРАНЦИИ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА СТАЧКА

ЛОКАУТ,  ПП от участието в законна и незаконна стачка

Стачката не е еднократен акт, а ПРОЦЕС, в който се реализира правото на

стачка. В него се открояват три последователни фази: 1)обявяване,

2)протичане, и  3)прекратяване.

ОБЯВЯВАНЕ на стачка - нейната начална фаза :

 Обявяването създава яснота относно предстоящата стачка, фиксира я във

времето и дава възможност на страните да се подготвят за нейното

протичане.  Обявяването на се прави при наличието на определени от

закона предварителни условия. Те са установени в чл.11, ал.1 ЗУКТС:

непостигнато споразумение между страните при водене на непосредствени

преговори по ЗУКТС;

неизпълнение на поети от РД задължения към Р/С.

Тези две условия са алтернативни - те се изискват и при обявяването на

предупредителна стачка. Това е, защото и при нея настъпва временно

преустановяване на изпълнението на трудовите задължения на Р/С.

При СТАЧКА ОТ СОЛИДАРНОСТ – положението е по-различно. С тази стачка Р/С

не предявяват свои искания и затова не са необходими посочените

предварителни условия. Обявяването на стачката се състои във вземането

на решение за нейното провеждане и определяне на началото и

продължителността й. То се изисква за всеки вид стачка независимо от

предназначението й: основна, предупредителна стачка и стачка от

солидарност.

РЕШЕНИЕ за стачка - необходимо е решението да се вземе с обикновено

мнозинство от Р/С в съответното предприятие. Обикновеното мнозинство се

изчислява от всички Р/С в предприятието. “Всички работници” са лицата,

които са в ТПО с РД независимо от основанието за възникването му,

включително и Р/С, които в момента на вземането на решението отсъстват.

Това решение се приема чрез гласуване на ОС на Р/С, а при многобройни

трудови колективи, при работа на смени и др. под., гласуването може да

се извърши и на събрание на пълномощниците. Няма пречка решението за

обявяване на стачка да се приеме и чрез “подписка” от Р/С.

УВЕДОМЯВАНЕ на РД - следващата стъпка в процедурата за обявяване на

стачката е писменото уведомяване на РД за решението по чл.11, ал.3

ЗУКТС. Уведомяването е съобщаване на решението на Р/С за обявяване на

стачката. То трябва да бъде извършено най-малко 7 календарни дни преди

началото на стачката. Предназначението на този срок е да извести РД и да

му даде възможност:

да се подготви за стачката;

да проведе преговори за постигане на споразумение за определяне на

минималните дейности по чл.14 ЗУКТС.

Предварителното уведомяване трябва да съдържа и някои допълнителни

елементи:

а) посочване на началния момент за започване на стачката – деня и часа;

б) посочване продължителността на стачката. Става дума за

приблизителната й продължителност, защото законът не установява

максимална продължителност на стачката;

в) органът, който ще ръководи стачката. Това може да бъде съответният

синдикален или стачен комитет – избран за целта. Това е необходимо, за

да знае РД с кого да преговаря по време на стачката, с кого да установи

и поддържа контакти и т.н.

Действащото право обаче не предвижда в писменото уведомяване на РД

посочване на исканията, за удовлетворяването на които се обявява

стачката. Това е празнота на закона (според проф. Мръчков).

Уведомяването се извършва и при обявяването на стачка от солидарност.

Предварителното уведомяване обаче е изключено при предупредителната

стачка (чл.11, ал.5 ЗУКТС). То е обусловено от кратката продължителност

на тази стачка: тя не може да продължи повече от 1 час (според проф.

Мръчков би трябвало да се предвиди, че при предупредителната стачка РД

следва да бъде уведомен примерно най-малко 24 часа преди нейното

начало).

ПРОТИЧАНЕ НА СТАЧКАТА – това е Втората Фаза на стачката:

Участието на Р/С в стачката е доброволно. Това значи, че всеки Р/С

решава за себе си дали да участва или не в стачката. Забранена е

принудата – физическа или психическа, за участие или против участието в

стачката.

След като стачката е обявена, основните усилия на страните следва да

бъдат насочени към постигане на споразумение за т.нар. “минимални

дейности” (чл.14 ЗУКТС). Неговото предназначение е да ограничи вредните

последици от стачката и да осигури, въпреки стачката, функционирането на

един минимум от дейности в предприятието, които имат важно значение за

обслужването на гражданите, опазването на общественото имущество и

имуществото на РД. Споразумението за минималните дейности защитава

общите интереси и интересите на граждани. Това са дейности в ограничен

обем, в намалени мащаби. От друга страна, има ефективни стачки в

предприятия, при които изобщо не се налага определянето на минимални

дейности, защото преустановяването на осъществяваната от тях дейност по

време на стачка не уврежда обществения интерес и не създава затруднения

за широк кръг граждани. Затова чл.14 изброява изрично и изчерпателно

минималните дейности, по които трябва да се постигне споразумение. Те

са:

1) Дейности за комунално-битово обслужване на населението. Това са

дейности, свързани с обществената хигиена и почистване и т.н.

2) Дейности за транспортно обслужване на населението. Тук се включват

всички видове транспорт. Р/С и РД са длъжни да осигурят задоволително

транспортно обслужване на населението, но не по-малко от 50 % от обема

на превозите преди предприемането на тези действия. Но тази разпоредба е

задължителна само за стачни действия в железопътния транспорт.

3) Дейности, свързани с телевизионните предавания и радиопредаванията.

Идеята на закона е да не се допусне пълното спиране както на техните

предавания, така и на необходимите за функционирането им технически и

обслужващи ги дейности.

4) Дейности, свързани с опазването на общественото и личното имущество.

5) Дейности, чието спиране може да нанесе непоправими вреди на

природната среда: свързана с дейността на пречиствателните инсталации,

съоръженията за отпадъчни технологии и др.

6) Дейности, чието спиране или неизпълнение може да създаде опасност за

обществения ред. Това са дейности, които изпълняват органите за

вътрешния ред в страната, контрола върху движението по улиците и

пътищата и т.н.

Определянето на минималните дейности в споразумението означава тяхното

индивидуализиране и изброяване заедно с Р/С, които са необходими за

поддържането и функционирането им. Това споразумение трябва да се сключи

най-малко 3 дни преди началото на стачката, за да позволи ма РД да

подготви и приспособи съответните дейности към предстоящата стачка. Ако

страните не постигнат съгласие за определяне на минималните дейности,

тяхното определяне се извършва по пътя на задължителния трудов арбитраж.

      ПРОМЕНИ В ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА Р/С при стачка :

а) През времето, докато трае стачката, Р/С е свободен от задължението да

изпълнява трудовата си функция и свързаните с нея трудови задължения.

б) През време на стачката Р/С е длъжен да бъде в предприятието през

установеното за него работно време.

в) През времето, докато трае стачката, стачкуващият Р/С е длъжен да не

предприема действия, които пречат или създават допълнителни затруднения

за нормалното протичане на другите дейности в предприятието, както и да

създава пречки и затруднения на Р/С, които не стачкуват, да изпълняват

трудовите си задължения.

г) За времето, през което Р/С поради участие в стачката е преустановил

изпълнението на трудовите си задължения, не получава трудово

възнаграждение.

д) През време на участието си в стачка Р/С могат да получават

“обезщетение за сметка на специален обособен стачен фонд”. Такива

фондове могат да създават и са създадени от големите синдикални централи

– КНСБ, КТ “Подкрепа”.

По време на стачката страните полагат усилия за окончателно уреждане на

спора чрез непосредствени преговори, посредничество или по друг подходящ

начин. Усилията за доброволно уреждане на КТС трябва да се полагат през

цялото време на стачката: от приемането на решението за нейното

обявяване и уведомяването на РД, през цялото време на нейното протичане

до приключването й.

ПРЕКРАТЯВАНЕ на СТАЧКАТА – третата фаза от стачката :

Стачката се прекратява, когато се удовлетворят исканията на Р/С. В тези

случаи се подписва писмено споразумение между спорещите страни.

На практика обаче стачката най-често се прекратява, когато страните

постигнат споразумение като израз на компромисно решение между тях. То е

плод на взаимни отстъпки. И в тези случаи страните сключват и подписват

писмено споразумение за постигнатото съгласие между тях и прекратяването

на стачката. Това се отнася за прекратяването на основната стачка.

Стачката от солидарност се прекратява след изтичане на срока, за който е

обявена. Това са случаите, когато тя е обявена за определен срок. Но

когато е обявена за срока, за който е обявена и основната стачка, тя се

прекратява с прекратяването на основната стачка. Предупредителната

стачка има кратка продължителност – не повече от 1 час. Тя се прекратява

с изтичане на времето, за което е обявена – ако то е по-кратко от 1 час

или след изтичане на нейната максимална едночасова продължителност.

НЕЗАКОННА СТАЧКА :

Нарушаването на правната уредба на стачката, установена в КРБ и ЗУКТС,

прави стачката незаконна. Стачката може да бъде призната за незаконна

само при наличието на определени в закона основания, които са

изчерпателно изброени в чл.16,т.1-7 ЗУКТС.

Основанията за обявяване на стачката за незаконна, могат да бъдат

систематизирани в четири групи.

І – ГРУПА - Предявяване на недопустими искания :

а) Предявените искания са недопустими, когато противоречат на КРБ.

б) Забранени са и стачките, с които се предявяват политически искания.

Това са стачките, с които се предявяват искания за промяна на държавната

власт и органите, които я осъществяват, на формата на управление на

страната – от република в монархия, за дейността на политическите партии

и др.под.

в) Стачки за решаване на ИТСпорове. Тази забрана има своето оправдание в

различието между индивидуалните и колективните трудови спорове. Като

установява тази  забрана, ЗУКТС възприема разбирането, че е обществено

неоправдано по повод на индивидуални трудови спорове, които ежедневно

възникват, да се обявяват и провеждат стачки, в които участват голям

брой Р/С и предизвикват социално напрежение.

      ІІ – ГРУПА – Нарушаване процедурата са уреждане на КТСпорове :

а) Нарушаването на изискванията за водене на непосредствените преговори

по чл.3 и 14 ЗУКТС. Това са императивни изисквания, които законът

установява като етапи, предхождащи стачката в развитието на КТС. Не може

при всеки възникнал КТС изведнъж и направо да се преминава към обявяване

на стачка, без да се положат усилия за неговото доброволно уреждане чрез

непосредствени преговори или без да са уредени въпросите за определяне

на минималните дейности.

б) Нарушаване на реда за обявяване на стачка. Това са изискванията за

обявяване на стачка в решение, прието с мнозинство от Р/С в съответното

предприятие или негово поделение и за писмено уведомяване на РД

най-малко 7 календарни дни преди началото на стачката с посочване на

нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката.

в) Обявяване и провеждане на стачка в нарушение на постигнато

споразумение между страните в хода на непосредствените преговори по чл.3

и 4 ЗУКТС, сключен КТД или арбитражно решение. В тези случаи е налице

постигнато съгласие между страните за уреждане на КТС и РД изпълнява

поетите от него задължения.

      ІІІ – ГРУПА – Забрана за стачка по време на природно бедствие, при

спасителни и възстановителни работи :

      Природни бедствия са: земетресение, наводнение, снежни бури и т.н.

Това са непредвидими и непреодолими от волята и силата на човека сили на

природата, които имат значението на непреодолима сила. Характерът им на

бедствие се дължи на разрушителното и унищожително действие, което

засяга голям брой хора. Законът въздига в забрана стачка по време не

само на събитието, което в отделни случаи може да има кратковременно или

даже мигновено действие – например земетресение, наводнение и др.

Забраната продължава и след това: през времето, необходимо за

ликвидиране  на последиците от природното бедствие, като посочва, че

нейното действие се разпростира и върху “свързаните с него неотложни

спасителни и възстановителни работи”.

      ІV – ГРУПА – Забрана за стачка в определени отрасли и дейности :

а) Отрасъл “Електростопанство” - дейности, свързани с производството,

разпределението и снабдяването с електроенергия от всички видове

централи – водни, термични, атомни.

б) Отрасъл “Съобщения”.

в) Здравеопазване –здравното обслужване на населението – медицинско,

стоматологично, фармацевтично и заведенията, в които то се осъществява –

болници, поликлиники, аптеки.

г) Система на Министерство на отбраната.

д) Системата на МВР.

е) Следствието.

ж) Съдебните органи.

Незаконността на стачката се установява по реда на съдебното исково

производство. То се поставя в ход с предявяването на иск за установяване

на незаконността на стачката. Правото на иск се установява в чл.17, ал.1

ЗУКТС, съгласно който:  РД, както и работниците, които не стачкуват,

могат да предявят иск за установяване на незаконността на обявена,

започнала или завършила стачка.  ЗУКТС не установява срок след

приключване на стачката, в който искът може да бъде предявен. При липса

на такъв срок следва да се прилага общият 3 годишен давностен срок за

предявяване на искове по ТПО.

Исковете за установяване на незаконността на стачките са подсъдни на

окръжните съдилища. Искът по чл.17 се предявява пред ОС по седалището

или местожителството на РД, който най-често е и ищец в процеса, а не по

местожителството на ответника, както предвижда правилото на чл.81 ГПК.

ПП от признаване стачката за незаконна от съда – обществените последици

се изразяват преди всичко в накърняване на доверието в организаторите на

стачката – в съответния стачен или синдикален комитет. А това се

отразява и върху престижа на съответната синдикална организация, която е

организирала стачката.   ПП са неблагоприятни и се понасят от Р/С,

участвали в незаконната стачка. Тези последици са:

а) Дисциплинарна отговорност на Р/С, участвал в незаконна стачка.

Необходимо е да се установи и виновното поведение на съответния Р/С при

участието му в незаконната стачка.

б) Времето, през което Р/С е участвал в незаконна стачка, не се признава

за трудов стаж.

в) За времето, през което Р/С е участвал в незаконна стачка, няма право

на обезщетение за временна неработоспособност отДОО. През това време той

не е обществено осигурен. Той може да получава обезщетение само от

доброволното осигуряване – ако е бил доброволно осигурен.