ИО на РАБОТОДАТЕЛЯ при увреждане здравето или смърт на Р/С
ИО на РАБОТОДАТЕЛЯ при увреждане здравето или смърт на Р/С
- понятие, правна характеристика, общи предпоставки
Понятие и видове ИО на РД :
ИО на работодателя към Р/С е отговорност за вреди, които той му е
причинил при изпълнение на задълженията си по ТПО.
Според характера на неизпълненото задължение, предпоставките, при
наличието на които възниква и обема й, ИО на РД по ТПО се дели на :
ИО при смърт или увреждане на здравето на Р/С;
ИО за нарушаване на трудовите права на Р/С по ТПО.
Общото между тези две групи от случаи е :
Субект на отговорността е все РД като страна по ТПО;
Отговорността на РД възниква към Р/С, с който е в ТПО
Основанието, от което възниква ИО на работодателя, е неизпълнено
задължение към Р/С.
ИО на РД при СМЪРТ ИЛИ УВРЕЖДАНЕ ЗДРАВЕТО на Р/С :
Тази отговорност на работодателя е уредена в чл.200-202. По правната си
същност обаче това не е ИО в традиционния смисъл на това понятие, защото
вината на работодателя, която е съществен елемент на ИО, не е необходима
предпоставка при възникването на отговорността по чл.200
(арг.чл.200,ал.1-2). При ИО сме изправени пред предвиденото в закона
възстановяване на вреди, породени от настъпването на два социални
професионални риска – ТЗ или ПБ. Особеното тук е, че обезвредата се
отнася само за вреди над тези, които обезщетява осигурителният орган по
ОПО между него и осигуреното лице – Р/С. Смисълът е чрез обезвредата по
чл.200 пострадалият Р/С да получи по-пълно възстановяване на
претърпените от него вреди в резултат на професионалните рискове:
трудова злополука и професионално заболяване. Обезвредата по КТ е
последица от неизпълнението от работодателя на неговото основно
задължение да осигури на Р/С здравословни и безопасни условия на труд
като част от обобщаващото му задължение да осигури на Р/С нормални
условия за изпълнение на работата по ТПО, за което се е уговорил.
Чл.212 предвижда, че за “неуредените въпроси по ИО на работодателя за
причиняване на смърт или увреждане на здравето на Р/С … се прилага
гражданският закон”. Приложимият граждански закон за ИО на работодателят
е законът, който установява деликтната гражданска отговорност по
чл.45-54 ЗЗД.
Основание за отговорността. Тази отговорност възниква при смърт или
увреждане на здравето на Р/С. Основанието за отговорността е увреждането
на Р/С като ФЛ. Това означава увреждане на неговия физически и/или
психически интегритет. Посегателството върху него тук засяга физическото
съществуване Р/С, а не неговите имуществени права. То се изразява в
смъртта на Р/С или в намаляване на неговата работоспособност, от което
той търпи имуществени вреди, пропуска имуществени ползи и понася морални
вреди, изразяващи се в страдания, болки и др. Имуществената вреда се
изразява в липсата изцяло на ТВ, което Р/С е получавал преди
увреждането, или в получаването на по-малки по размер плащания, които го
заместват – най-често обезщетения от общественото осигуряване – при ВН
или пенсия – при трайна неработоспособност. В последния случай
увреждането се изразява в разликата между възнаграждението, което Р/С е
получавал преди увреждането, и различните видове обезщетения, получени
от общественото осигуряване вместо ТВ;
Увреждането на личността, което причинява имуществени и неимуществени
вреди като основание за разглежданата отговорност на работодателя, се
изразява в смъртта на Р/С или в накърняване на неговата
работоспособност:
Смъртта слага край на физическото съществуване на Р/С и следователно
край на всякакъв трудов доход от прилагането на работната му сила.
Увреждането, което тя причинява, е на лицето, което е починало, защото
то е престанало да съществува. Но последиците от това се поемат от
живите негови близки – неговите наследници. Това са лицата предвидени в
КСО. Вредите, които те търпят от причинената смърт на Р/С, са от двояко
естество: имуществени и морални. Имуществените вреди се изразяват в
загубата на средства за издръжка, които тези лица са получавали от
трудовото възнаграждение на починалия Р/С. Моралните вреди се изразяват
в преживяната мъка, страдания и т.н. по загубата на техния починал
близък;
Неработоспособността е следващата форма на увреждане на Р/С. При нея
вредите се понасят пряко и непосредствено от Р/С. Те засягат неговото
здраве. То е увредено. Увреждането му се изразява в пълна или частична,
временна или трайна липса на физически и/или психически сили за работа.
Това е и същността на неработоспособността.
ВЪЗМЕЗДЯВАНЕТО - възмездяват се само претърпените вреди, които се
състоят в разликата между причинените вреди и обезщетението, което
пострадалият Р/С е получил от общественото осигуряване. Имуществените
вреди са пропуснати ползи за пострадалия Р/С. Но те могат да обхванат и
претърпените от него загуби в резултат на увреждането: за лекарства,
протези и др.под. разходи за лечение, включително и след навършване на
пенсионна възраст.
Що се отнася до моралните вреди, понеже те изобщо не подлежат на
обезщетяване от общественото осигуряване, тяхната обезвреда се дължи
изцяло и само на РД в рамките на неговата имуществена отговорност при
смърт или увреждане на здравето на Р/С по чл.200 и съгласно общото
правило по чл.52 ЗЗД и се определят от съда по справедливост.
Вредите, чиято обезвреда работодателят дължи на Р/С, се състоят от:
а) имуществени вреди – представляващи разликата между претърпените
имуществени вреди и полученото обезщетение от ДОО за временна и/или
трайна неработоспособност;
б) претърпените морални вреди от пострадалия Р/С, а при смърт – от
неговите наследници.
ОСНОВАНИЕТО за ИО - неизпълнение на неговото основно задължение по ТПО.
Най-общо то е формулирано в чл.127,ал.1,т.3 като задължение за създаване
на нормални условия за изпълнение на възложената работа за Р/С, като му
осигури безопасни и здравословни условия на труда. Неизпълнението на
това задължение прави поведението на РД противоправно. То ангажира
неговата ИО. Законът не изисква неизпълнението на това основно
задължение на работодателя да бъде виновно, за да възникне неговата
отговорност. Чл.200, ал.1 КТ предвижда, че тази отговорност на
работодателя възниква “независимо от това дали негов орган или друг
негов Р/С има вина за това”.
ГРАНИЦИ на ИО – законът поставя известни граници, от които насетне
изключва или намалява имуществената отговорност на работодателя. Те са
очертани в чл.201 и са разположени на две нива:
на първото ниво законът изключва отговорността на работодателя. Това са
случаите, когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – при
самоубийство, опит за самоубийство или за умишлено самонараняване
(чл.201,ал.1). В тези случаи увреждането е желано и постигнато от
пострадалия. То не представлява трудова злополука;
второто ниво е намаляване на размера на отговорността (чл.201,ал.2). То
се отнася до случаите, когато пострадалият е допринесъл за ТЗ, като е
допуснал груба небрежност. В случая сме изправени пред съпричиняване на
вредоносния резултат. Тук намалява размера на дължимото обезщетение.
Размерът на това намаление се определя от съда.
РЕАЛИЗИРАНЕ на ИО – тя се реализира по общия исков ред пред съдилищата.
Ищци по тези трудови спорове са: при увреждане на здравето на Р/С,
довело до временна или трайна неработоспособност – пострадалият Р/С, а
при смърт на Р/С – неговите наследници. А ответник е РД. Работодател,
който е бил осъден и е изплатил на пострадалия или на неговите
наследници обезщетение по чл.200-201, има право на регресен иск срещу
виновните Р/С, които са причинили смъртта или увреждането на Р/С (чл.202
КТ). Размерът на тази регресна отговорност се определя по правилата на
ИО на Р/С за вреди, причинени на РД, установени в чл.203-212.