Правен режим на СДРУЖАВАНЕ на Р/С
Правен режим на СДРУЖАВАНЕ на Р/С
Общо събрание на Р/С :
Правното положение на ОС е уредено в чл.6-6а КТ. То е орган на трудовия
колектив на предприятието. ОС се състои от всички Р/С в едно
предприятие. В него не се включват лицата по договори за изработка и
други граждански договори, защото те не са негови Р/С по смисъла на КТ.
Без значение за включване в състава на ОС е служебното положение на Р/С
и характера на изпълняваната от него трудова функция. Няма значение и
синдикалната принадлежност на Р/С – в него участват както членуващите в
синдикални организации, така и тези, които не членуват в синдикални
организации.
ОС действа в пленарен състав, когато в него непосредствено участват
всички Р/С. В този състав то действа най-често, когато това е
практически възможно, т.е. когато е възможно едновременното събиране на
всички Р/С: броят на заетите Р/С в предприятието не е много голям,
работят на едно място, работното им време съвпада и т.н. То е израз на
пряката демокрация в ТПО. Когато обаче броят на Р/С е голям, работят в
териториално отдалечени негови поделения, цехове и др., което прави
практически невъзможно или трудно едновременното им събиране, вместо ОС
може да действа събрание на пълномощниците /СП/. То може да се създава и
всякога, когато Р/С решат, че това е практически целесъобразно. То се
състои от делегати – пълномощници, избрани от всички Р/С по бригади,
цехове и т.н. Законът не определя нормата на представителството. Не е
определен и начинът на избиране и мандатът на пълномощниците.
Поставя се въпросът: Не дублира ли ОС синдикалните организации в
предприятието? Такава опасност не съществува. Към ОС Р/С имат възможност
да прибягнат, когато в предприятието няма изобщо синдикална организация,
когато в него съществуват една или повече синдикални организации, в
които членуват незначителен брой Р/С, или когато при съществуващата
синдикална обстановка в предприятието общите интереси на Р/С остават без
необходимата защита. Редът за работа на ОС не е уреден в закона. Но
законът предвижда той да бъде определен от самото ОС.
СВИКВАНЕ ОС на Р/С – се свиква по инициатива на:
a. РД
b. ръководството на синдикалната организация, и
c. 1/10 от Р/С, съответно от пълномощниците в СП.
“РД”, за който тук става дума, е РД в съответното предприятие. Това е
неговият представител в лицето на съответния директор, управител и т.н.
ОС на Р/С може да бъде открито, да започне своята работа и да приеме
валидни решения, ако на него присъстват определен брой Р/С, т.е. когато
има кворум. Той е определен в закона (чл.6а, ал.2 КТ): повече от
половината от всички Р/С.
РЕШЕНИЯ на ОС – приема своите решения с определено мнозинство. Правилото
е: ОС приема решения си с обикновено мнозинство от присъстващите. Това
правило се прилага, “доколкото не е предвидено друго”(чл.6а, ал.4 КТ).
С обикновеното мнозинство, така както то е определено в чл.6а, ал.3, се
приемат решенията на ОС относно начина за използване на средствата за
социално-битовото и културно обслужване на Р/С и др.
Основни функции на ОС :
а) Избор на представители на Р/С.
б) Приемане на решения по въпроси от общ интерес за Р/С:
? приемане на проект за КТД, предложен от една или повече синдикални
организации, когато синдикалните организации в предприятието не са
постигнали съгласие за общ проект;
? определяне начина за използване на средствата за социално-битово и
културно обслужване на Р/С в предприятието;
? използване на социалните фондове и формите за социално обслужване на
Р/С и от семействата на Р/С;
? приемане на решение относно възможността за ползване на социалните
фондове и формите на социално-битово и културно обслужване на
предприятието и от пенсионери, които са работили преди пенсионирането им
при същия РД.
ПРЕДСТАВИТЕЛИ на Р/С (чл.7, ал.2 КТ) – те се избират от ОС на Р/С с
мнозинство повече от 2/3 от неговите членове. Избирателното тяло, което
ги излъчва, е възможно най-широкото: всички Р/С, а не присъстващите
повече от половината Р/С, от което се изчислява мнозинството, с което
поначало се приемат решенията на ОС. Броят на представителите на Р/С не
е фиксиран в закона. Той се определя от ОС в зависимост от числения
състав на ОС, обстановката в предприятието и т.н. Функции на
представителите на Р/С: да представляват общите интереси на Р/С по
въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред РД и пред ДО.
“Представителството на интересите” се изразява в поставяне на определени
искания на Р/С по въпроси на трудовите и осигурителните отношения,
тяхното обосноваване, изразяване на становище по тях и настояване за
тяхното удовлетворяване. Измененията в КТ от 2001г. предвидиха в редица
конкретни случаи задължително уведомяване, консултиране или съгласуване
с представителите на Р/С при решаване на въпроси на трудовите и
осигурителните отношения. Например: чл.136, ал.1 предвижда, че РД
въвежда удължено работно време след предварителни консултации с
представителите на Р/С.
УЧАСТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО на предприятието от Р/С – чл.7,ал.1 - Р/С
участват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на
управлението на предприятието само в предвидените в закона случаи.
Приложното поле на това участие е управлението на предприятието. То
включва организиране и насочване на дейност на предприятието: на труда
на Р/С, които е наело, на осъществяването на неговия предмет на дейност,
на използването и разпореждането с неговото имущество и т.н. Осъществява
се чрез волеизявления на неговите органи – актове, разпореждания,
решения. Представители за участие – Р/С участват в управлението на
предприятието със свой представител. Следва да се приеме, че този
представител на Р/С се определя от ОС по чл.7,ал.2, т.е. избира се с
мнозинство повече от 2/3 от членовете на ОС. В зависимост от естеството
на въпросите, това могат да бъдат един или повече представители.
Формите за участие са две:
1) Участие в обсъждането има консултативен характер. То се свежда до
даване на мнение, изразяване на становище, което допринася за по-пълното
и задълбочено изясняване на въпроса и приемане на по-правилно решение по
него. Но то не е задължително за органа, който приема решението.
Окончателното приемане на решение си остава в компетентността на
съответния орган. Само че преди неговото приемане този орган е длъжен да
вземе мнението на представител на Р/С;
2) Участие в решаването означава участие в приемането на решения по
въпросите на управлението на предприятието, изразяване на воля за или
против това решение.
Най-важните случаи на участие в управлението чрез участие в обсъждането
са:
? Участие при обсъждането на решения по трудови и социални въпроси на
търговското ООД. ОС на съдружниците, като орган за управление на
търговското ООД, взема решения по трудови и социални въпроси след
изслушване на представителя на персонала. Изслушването на представителя
тук е задължително, т.к. решение по тези въпроси без предварително
изслушване е недействително;
? Участие на представители на Р/С със съвещателен глас в ОС на
съдружниците на търговските ООД. Право на такова участие с представители
е предоставено в ООД – с повече от 50 наемни Р/С. “Участието тук се
изразява в присъствие на събранието на съдружниците, във вземане на
становище и изразяване на мнение и позиция по обсъжданите въпроси,, но
не и в гласуването при приемането на решения.
СИНДИКАЛНО СДРУЖАВАНЕ на Р/С :
Правото на синдикално сдружаване на Р/С е проява на общото и основно
право на сдружаване на гражданите, закрепено в чл.12 КРБ. Общото право
на сдружаване на гражданите се състои в предоставената им и гарантирана
от КРБ възможност да се обединяват и създават организации за изразяване,
отстояване и защита на техни общи интереси. Синдикалното сдружаване е
едно от големите постижения на човешката цивилизация. Израз е на
осъзнатия стремеж на наемните Р/С да се сдружават, за да обединят своите
сили в борбата им за извоюване на социални права.
Признаването на правото на синдикално сдружаване в Европа датира от
средата на 19 век. Първите синдикални организации в РБ възникват в края
на 19 век: на печатарите – 1891г., на текстилните работници – 1896г. и
т.н. Правото на синдикално сдружаване се ползва с широко международно
признание – чл.23, ал.4 от ВДПЧовека от 1948г.; чл.8 от Международния
пакт за икономически, социални и културни права и др.
Правото на синдикално сдружаване по вътрешното българско право е уредено
в:
? КРБ – чл.12, 44, 49, ал.1;
? КТ – чл.4, 33, 37, 42, 45, 46 и 49.
Субекти на синдикално сдружаване. По изричния текст на чл.49, ал.1 КРБ и
чл.4, ал.1 КТ това право е предоставено на Р/С, т.е. на лицата, които
работят по ТПО. Съдържание на правото на синдикално сдружаване :
а) Свободно и по избор образуване на синдикални организации. Това значи
право на съответните лица да създават синдикални организации, когато те
решат това. Този елемент е юридическата основа на синдикалния
плурализъм, т.е. на съществуването на повече от една синдикална
организация.
б) Да не изискват от никого предварително разрешение за образуването на
замисляната и избрана от тях синдикална организация. Това значи, че те
не са длъжни да искат разрешение за това от който и да е държавен –
административен, съдебен и др. под. орган, от обществен орган,
включително и от органи на съществуващи към този момент синдикални
организации.
в) Доброволно встъпване и излизане от синдикалната организация. То се
отнася до случаи, когато синдикалната организация е вече образувана и
Р/С я преднамира.
г) Единственото ограничение на субектите на това право е да се
съобразяват с устава на съответната синдикална организация. Това се
отнася както до реда на встъпване в нея, така и за поведението, към
което трябва да се придържат, докато членуват в съответната синдикална
организация.
Правото на синдикално сдружаване се упражнява чрез образуване на
синдикални организации или встъпване в тях. “Образуването” е
първоначалното създаване на синдикални организации на Р/С. Те са нейни
учредители и стават нейни членове. Втората форма е последващо встъпване
във вече създадена и съществуваща синдикална организация. Общото между
двете форми на упражняване на правото на синдикално сдружаване е, че и в
единия, и в другия случай Р/С упражнява правото си на синдикално
сдружаване. Но между тези две форми съществуват и някои различия:
Първоначалното образуване може да бъде упражнявано само съвместно с
други Р/С: толкова на брой, колкото е необходимо според устава за
създаването на една синдикална организация.
Правото на синдикално сдружаване има определено социално и правно
съдържание и предназначение :
? социално предназначение е да създаде у Р/С съзнанието за организирана
сила, чрез която отстояват пред РД и държавата своите искания за
подобряване на условията на труд и живот;
? правното предназначение на правото на сдружаване е в
представителството на интересите на Р/С, което създадените в резултат на
упражняването на правото на сдружаване синдикални организации
осъществяват. Представителството на интересите се изразява в това, че
синдикалната организация изразява тези интереси, прави ги достояние на
РД и компетентните ДО, отстоява и защитава тяхното удовлетворяване. Тези
интереси се отнасят до ТПО и ОПО и жизненото равнище.
Правото на синдикално сдружаване е субективно публично право на Р/С. То
е право, защото предоставя на Р/С определено социално благо със
значителна ценност: възможността да се сдружават в организации, да се
отстояват и защитават своите общи социално-икономически интереси. То е
субективно, защото неговото реализиране е гарантирано от държавата и от
правото. А е публично, защото е насочено към държавата. Правото на
синдикално сдружаване е едновременно “индивидуално” (защото е
предоставено на отделния Р/С като ФЛ) и “колективно” (защото
упражняването му води до създаването на и участието в колективни
образувания – синдикалните организации).
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ :
Синдикалните организации като правни субекти са сдружения с нестопанска
цел. Идеалната цел, за която са създадени и на която те служат, е
защитата на икономическите и социалните интереси на Р/С. Синдикалните
организации придобиват качеството на ЮЛ с вписването им по решение на ОС
в регистъра по седалището на организацията. Вписването се извършва по
реда, установен за вписване на сдружения с нестопанска цел. В регистъра
се вписват: видът, наименованието, седалището, предметът на дейност на
организацията, органите и лицата, които я представляват, както и
промените в тези обстоятелства.
Права на синдикалните организации :
а) Участие в подготовката на вътрешните актове на предприятието (чл.37).
Същността на това право е в участие в подготовката на всички вътрешни
правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения и
обсъждането на проектите за тях.
б) Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси (чл.42).
в) Представителство пред съда (чл.45).
Синдикалното процесуално представителство е допустимо по въпроси на ТПО
и възникнали трудови спорове. Това са индивидуалните трудови спорове по
чл.357, колективни трудови спорове за установяване на незаконността на
стачката по чл.17 ЗУКТС и др. Синдикалното процесуално представителство
се осъществява от синдикалните организации и техните поделения.
? “Синдикална организация” тук е обобщаващо понятие и е употребено в
смисъл на синдикална централа – като КНСБ, КТ ”Подкрепа”;
? “Поделение” на синдикалната организация обхваща организационните
образувания, които членуват в съответната синдикална централа: отраслови
синдикални съюзи, отделните низови синдикални организации в предприятия
и т.н.
Синдикалното процесуално представителство се извършва по искане на Р/С.
Искането трябва да бъде направено пред синдикалния орган на синдикалната
организация или нейно поделение, което ще го представлява. Синдикалното
процесуално представителство е представителство пред съда и за съдебното
разглеждане на трудовия спор. Без значение е степента на съда – районен,
окръжен, апелативен, ВКС. Синдикалният процесуален представител може да
извършва вместо Р/С и от негово име и да приема извършването спрямо него
на процесуални действия, като уведоми съда, че е процесуален
представител и участва в процеса от чуждо име.