ОТПУСКИ – понятие, правна х-ка, видове
Отпуск – временно освобождаване на Р/С от изпълнение на трудовите си
задължения.
О.е подчинен на разрешителен режим, но лицето, което разрешава О.не
винаги е РД, може да е и лекар или лекар.комисия. В ед.ч.се казва
“отпуск”, а в мн.ч. – “отпуски”!
Правото на отпуск (О) е въздигнато в основно право на Р/С в чл. 48(5)
КТ. Неговата законова правна уредба се съдържа в глава VIII – чл.155–
78. Правни разпоредби относно О се съдържат и в някои специални закони
(например ЗМСМА) и в подзаконовите нормативни актове (НРВПО). От
наличната правна уредба могат да извлекат признаците на правното понятие
на О:
О е период от време, през който Р/С е освободен от задължението да
изпълнява трудовата си функция и произтичащите от нея трудови
задължения;
О води до съществена промяна във функционирането на ТПО: то
преустановява своето активно и пълноценно съществуване;
През времето на О ТПО на Р/С продължава да съществува между страните;
Работодателят дължи надлежно поведение към Р/С, който е в О. Той запазва
работното му място. Когато О е субективно право на Р/С, работодателят е
длъжен да осигури реалното му ползване. Когато О е правна възможност на
Р/С – да прецени дали да му го разреши или не, когато го е поискал, и да
го уведоми за своето решение;
Предназначението е разнообразно - то зависи от вида на О и може да бъде
както време за почивка и отдих от натрупаната умора, така и време, през
което лицето е неспособно да се труди поради временна
неработоспособност, причинена от заболяване, трудова злополука и т.н. Но
то може да бъде и време за изпълнение и удовлетворяване на негови лични,
професионални и обществени задължения.
В редица случаи правото на О е въздигнато в субективно право. Това е
най-високата степен за правно признаване и утвърждаване на О като
социално благо, обградено със солидна правна защита. В други случаи на О
е отредена по-ниска степен на правно утвърждаване. Той е уреден само
като правна възможност на Р/С. Предоставянето и ползването му в тези
случаи зависи от преценката на работодателя. Тази форма на правна защита
се използва най-често при неплатените О.
РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ОТПУСКЪТ ОТ ДРУГИ ИНСТИТУТИ :
Разграничение от ПОЧИВКАТА. Между О и почивките има известна близост:
както О, така и почивките са време за отдих, през което Р/С е освободен
от задължението да изпълнява трудовата си функция по ТПО. Но различията
между тях са повече отколкото приликите:
* Почивката е време за краткотраен отдих на Р/С и за освобождаване от
изпълнението на трудовата му функция в рамките на непрекъснато
протичащото астрономическо време и интервалите на неговите периодично
сменящи се мерни единици – денонощие и седмица. А О е поначало време за
по-продължителен отдих и възстановяване.
* Почивката се предоставя в рамките на денонощието и седмицата. А
правото на О възниква периодично или инцидентно при наличието на
специални предпоставки. О е преди всичко освобождаване на Р/С от
задължението за изпълнение на трудовата функция през работни дни, т.е.
през време, което е работно за останалите Р/С.
* Правото на О възниква при наличието на строго и точно определени
предпоставки, които са специфични за различните видове О. А почивките не
познават такава детайлна уредба.
* Различно е и предназначението им. Почивката се дава винаги и само за
отдих и възстановяване. О има много по-богати и разнообразни функции и
предназначение.
Разграничение от ПРЕСТОЯ. Престоят е спиране на работата. При него Р/С е
в състояние на бездействие, на неизпълнение на трудовите задължения. И
по това той напомня О. Но различията между тях са съществени:
При престоя бездействието е последица от спирането на работата поради
липса на необходимите организационни-технически условия за изпълнение на
трудовата дейност. Той е ненормално, инцидентно и нежелано явление и за
Р/С, и за работодателя. Срещу него работодателят има различни средства
за противодействие, които му предоставя законът, включително и като даде
платения годишен О на Р/С без негово съгласие по време на продължителен
престой – чл.173(4) КТ. А правото на О е благо за Р/С. Разрешава се по
искане на Р/С. Неговото ползване е част от нормалното протичане и
използване на работната сила. При престоя Р/С е длъжен да бъде на
работното си място и работодателят “разполага” с него. А при О Р/С е
свободен от задължението си по трудовата функция.
О служи за задоволяване на интересите на Р/С. В това е голямото му
социално значение.
ВИДОВЕ ОТПУСК:
Те могат да бъдат обхванати в две основни класификации: според
заплащането и според предназначението.
“Заплащането” тук означава дали Р/С получава или не определена парична
сума, съразмерна с неговото ТВ за времето, през което е в О. Според този
заплащането, О. се делят на две големи групи – платени и неплатени:
Платен О. – през тях Р/С получава определено плащане в пари. То се
съразмерява с получаваното от Р/С ТВ през времето, когато ефективно е
работил по ТПО. Платени са и О, по които се изплаща обезщетение по
обществено осигуряване: при ВНераб.(чл.162 КТ), по майчинство (чл.163,
164 КТ) и др. Плащането в тези случаи е от името и за сметка на
осигурителния орган със средствата на общественото осигуряване, защото
по силата на закона върху него е прехвърлен рискът от непредоставянето
на работната сила от осигурения Р/С;
Неплатен О. – при тях Р/С не получава ТВ или друго плащане, което
замества липсващото ТВ граждение. Правното благо, което Р/С получава в
този случай, е преди всичко запазване на ТПО, а в някои случаи и
признаване на съответното време или част от него за трудов стаж. Към
тези О се отнасят: отпуските за отглеждане на малко дете до 2 г.;
неплатени отпуски на учащите се и т.н.
Втората класификация - според предназначението си О. могат да бъдат
разделени на следните видове:
1. Платени годишни О;
2. Учебни О;
3. Служебни О;
4. Творчески О;
5. О за изпълнение на граждански и обществени задължения;
6. О за временна неработоспособност;
7. О за майчинство.