Сключване, съдържание и форма на ТД
Сключване на ТД :
ТД се сключва лично между Р/С и работодателя или негов представител –
чл. 61(1) КТ. Всеки от тях може да поеме инициативата и да направи
предложението за сключването на ТД. На практика най-често предложението
се прави от лицето, което желае да стане работник или служител, като
отправя писмена “молба” за това до работодателя и посочва в нея
характера на работата, за изпълнението на която иска сключването на
трудовия договор. Към молбата се прилагат определени официални
документи. Те са изброени в Наредба № 4 (ДВ, бр. 44 от 1993г.) за
документите, които са необходими за сключване на трудов договор,
издадена от министъра на труда и социалната политика. Тези документи са:
л.к. или друг документ за самоличност, документ за образование,
специалност, квалификация, документ за медицински преглед при
първоначално постъпване на работа и др. Други документи при сключване на
трудовия договор работодателят не може да изисква, освен ако това е
предвидено в специален закон. Представянето на тези документи е
задължение на лицето, което кандидатства за съответната работа. То
предшества сключването на ТД. Тяхното правно значение е да дадат
информация на работодателя за личността на кандидата, неговото
здравословно състояние и професионална квалификация, което допринася за
формиране на неговата воля за сключване на ТД при воденето на преговори.
След като предложението е направено, започват преговорите за сключване
на ТД, ако страната, към която е отправено, проявява интерес към него.
КТ не урежда тяхното протичане. Те де водят в свободна форма, без
специални изисквания и процедура. От страна на работодателя в тези
преговори участва самият работодател или лицето(лицата), което го
представлява. По изключение ТД може да се сключи и от по-горестоящ
спрямо работодателя орган – чл. 61(2) КТ. Особености при сключването на
ТД:
Момент на сключване на ТД. Това е моментът, от който насетне между
страните е налице един завършен и сключен ТД. Субсидиарно се прилага чл.
14 (1) ЗЗД: “Договорът се смята сключен в момента, в който приемането
достигне у предложителя”. Т.е. ТД се смята за сключен от момента, в
който подписаният от работодателя и от Р/С ТД или издадената от
работодателя заповед за назначение бъде получена от Р/С;
Начало на изпълнение на ТД. Това е постъпването на работа на Р/С. От
този момент той започва реално да изпълнява задълженията си и да ползва
в пълен обем правата си по трудовото правоотношение. Страните имат на
разположение две възможности:
Да не уговарят нищо изрично относно началото на изпълнението на ТД –
тогава влиза в действие чл. 63 (1) КТ – Р/С е длъжен да постъпи на
работа в едноседмичен срок от момента на сключване на ТД.
Страните изрично да уговорят срок, в който след сключването на ТД Р/С ще
постъпи на работа.
Съдържание на ТД:
Съдържанието на ТД е съвкупността от правата и задълженията на страните
по него. То се разделя на две големи части: законово и договорно.
Законово е съдържанието на ТД, което следва пряко от закона и се включва
в договора по силата на закона – в ш.см. на това понятие. Съдържанието
на П и З, които образуват законовото съдържание на ТД, са установени
общо за всички работници и служители предимно в КТ. Но те се съдържат и
в други закони или в подзаконови нормативни актове. Със сключването на
ТД страните се присъединяват към законовите разпореждания, без да могат
да ги изменят или отменят. Тяхната воля за сключване на ТД включва и
волята им за възприемане на елементите от неговото законово съдържание.
Законова част от ТД са: дисциплинарната власт на работодателя,
задълженията му да осигурява безопасни и здравословни условия на труда,
правото на работника или служителя на нормални условия на труд, защита
срещу незаконно уволнения и др. Договорната част от съдържанието на ТД
се включва изрично в ТД и се определя от волята на страните и
постигнатото съгласие между тях. Те са предвидени в чл. 66 КТ. Тази част
от съдържанието на ТД от своя страна обхваща две групи елементи от
съдържанието на ТД: 1. Елементи от минималното необходимо договорно
съдържание на ТД; 2. Елементи от допълнителното и факултативното
договорно съдържание на ТД.
Минималното необходимо договорно съдържание на ТД е определено в КТ. То
е минимално, защото ТД трябва да съдържа най-малко включените в него
елементи, за да се счита, че е сключен. А е “необходимо”, защото без
него няма сключен договор. Съобразно чл.66, ал.1, ТД трябва да съдържа
данни за страните и определя:
Мястото на работа;
Наименованието на длъжността и х-ра на работата;
Датата на сключването и началото на неговото изпълнение;
Времетраенето на ТД;
Р-ра на основния и удължения платен год.отпуск и на доп.платени годишни
отпуски;
Еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на ТД;
Основното и допълнителните ТВс постоян.х-р, както и периодичност на
плащането им;
Продължителността на работния ден и седмица.
ТВ включва определянето както на основното, така и на допълнителните
трудови възнаграждения. Тук са необходими три уточнения:
когато има сключен колективен ТД, с индивидуалния ТД може да се уговаря
само по-високо трудово възнаграждение, но не и по-ниско от уговореното с
колективния ТД;
второто уточнение се отнася до организациите на бюджетна издръжка – по
малки възможности за договаряне, т.к. средствата за работна заплата са
определени от бюджета по централистичен път;
всички допълнителни трудови възнаграждения, установени от МС, сега са в
минимални размери – чл. 244, т. 2 КТ, поради което могат на общо
основание да бъдат предмет на договаряне и в индивидуалния ТД.
Важно е, че ВИНАГИ ТД СЕ СКЛЮЧВА ПРЕДИ ПОСТЪПВАНЕ НА РАБОТА !
Допълнително и факултативно договорно съдържание на ТД. То обхваща
“други условия, свързани с предоставяне на работната сила” – чл. 66(2)
КТ. То е допълнително, защото се прибавя към и допълва минималното
необходимо договорно съдържание на ТД. А е и факултативно, т.е. възможно
незадължително, защото и без него ТД е сключен, щом като е постигнато
съгласие за неговото минимално необходимо договорно съдържание.
Договарянето – както колективно, така и индивидуално, не се допуска,
когато съответните въпроси са уредени с императивни законови разпоредби.
Изводът е: с ТД страните могат да се договарят по всички въпроси, които
изобщо не са уредени в закона, или ако са уредени в него, това е
направено не с повелителни, а с диспозитивни правни норми, позволяващи
страните да уговарят нещо различно от установеното в тях.
Форма на ТД. Формата е писмена, като условие за действителност. За
работодателя съществува задължение – чл. 62 (3) КТ – в 3-дневен срок от
сключване на ТД да изпрати уведомление до съответното поделение на НОИ –
Наредба № 5 от 02.01.2003г. – работодателят да уведоми НОИ, като
уведомлението трябва да съдържа данни за страните и съдържанието на ТД.
Уведомяването може да стане по три начина: интернет (електронен подпис);
на хартиен и на магнитен носител. Ако уведомлението е за повече от 5
работника едновременно – по интернет или на магнитен носител. Регистрира
се в нарочен регистър. Р/С трябва да се уведоми, че ТД е регистриран. От
този момент тече срокът за постъпване на работа. Ако работодателят
наруши разпоредбата на чл. 62 (3) КТ – чл.414 (3) КТ предвижда глоба в
размер на 1000 лв.
Чл. 63 (3) КТ предвижда едноседмичен срок за постъпване на работа, ако
не е уговорено друго. В рамките на този срок Р/С може да постъпи на
работа. Ако го пропусне трудовото ПО се смята за невъзникнало – чл. 63,
ал. 3, изр.2, КТ – освен ако това се дължи на независещи причини, за
които Р/С е уведомил работодателя до изтичане на срока. Независещите
причини се преценяват от работодателя. Ако Р/С е недоволен от преценката
на работодателя за независещите причини, може да предяви иск срещу
работодателя за обезщетение по чл. 213 (1) КТ.
Чл. 63 (4) КТ урежда начина, по който започва изпълнението на
задълженията по ТД. Този начин е постъпването на Р/С на работа. Законът
предвижда удостоверяване на началото на изпълнението – това става
писмено ! Това е важно, защото от този момент насетне за Р/С възникват
такива важни права като: правото на трудово възнаграждение, признаването
на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения и т.н. Удостоверяването е
писмено и може да стане по различен начин: чрез съставяне и подписване
на протокол или акт за встъпване в длъжност, писмено отбелязване върху
ТД на датата на постъпване на работа и т.н.