ИЗБОРЪТ като основание за възникване на ИТПО
Значение - Изборът (И) като основание за възникване на ИТПО се използва
в случаите, когато е особено важно лицето, на което се възлага
изпълнението на определена работа, да притежава освен професионални, още
и политически и нравствени качества. И още нещо: когато определени
длъжности имат подчертано обществено значение и изискват лицата, които
ги изпълняват, да се ползват с обществено доверие при изпълнение на
задълженията, които съдържа съответната длъжност.
В осъществяването на избора като основание за възникване на ТПО решаващо
участие взема един орган, наречен избирателно тяло, който стои вън от
ТПО. Но от неговата воля се създава ТПО. А след това той се “оттегля” и
не участва в ТПО при предоставянето на работната сила, а като РД по него
се явява съответното учреждение.
В И. участват определен кръг лица – избиратели, членове на избирателното
тяло. Често пъти с И. се възлага изпълнението не само на определена
трудова функция – както при всяко ТПО, но и упражняването на политическа
и държавна власт, което не е характерно за другите ТПО. И. като
основание за възникване на ИТПО получи за пръв път обща правна уредба с
КТ от 1986г. И. е само най-общо уреден в КТ (чл. 83 – 88 КТ). Неговата
уредба се прилага субсидиарно – само доколкото в закон, акт на МС или
устав на обществена организация не е предвидено друго.
И. като основание за възникване на ТПО се прилага за платена изборна
работа във висшите и местните държавни органи – народни представители,
министри, кметове, както и платени ръководни изборни служители в
обществени организации, кооперации и т.н. И. е изключително основание за
възникване на ИТПО. Това означава, че то може да бъде използвано и
прилагано само когато е изрично предвидено в закон, акт на МС или в
устав на обществена организация – чл. 83 (1) КТ.
И. се осъществява като производство, т.е. като поредица от
последователно настъпващи и наслагващи се едно към друго правни
действия.
Има 4 етапа в произвеждането на избора :
Насрочването на избора е обявяване на неговото произвеждане и определяне
на датата и мястото, където ще се произведе. Това се прави по решение на
компетентния орган, според съответния специален закон, акт на МС или
устав. Компетентният орган може да направи това, когато: изборната
длъжност е свободна, предстои да бъде освободена или при продължително
отсъствие на лицето, което я заема – чл. 83 (2) КТ. КТ установява срок
за изборното ТПО до 5 години. Той се прилага, доколкото в отделен закон
не е предвидена друга продължителност – по-кратка (например 4 години е
мандатът на кмета) или по-дълга (9-годишен мендат на конституционните
съдии). Длъжността, за която се произвежда И, трябва да бъде платена,
щатна длъжност. Тя трябва да бъде обособена трудова функция за трайна и
постоянна – обикновено целодневна, заетост срещу съответно ТВ;
Поставянето на кандидатурите за изборна длъжност (чл. 84 КТ) означава
заявяването на името на лицето или лицата, които желаят да участват в
избора. Органите и лицата, които са оправомощени да издигат
кандидатурите на лицата, които ще участват в И, се определят в
съответния закон, акт на МС или устав на обществена организация.
Кандидатът може и сам да постави кандидатурата си за заемане на изборна
длъжност, доколкото в закон, акт на МС или устав на обществена
организация не е предвидено, че кандидатури за изборна длъжност могат да
поставят само определени органи и лица, което изключва възможността
кандидатът сам да постави кандидатурата си. Участието в И се извършва
само със съгласието на кандидата. При това юридическо значение има
писменото съгласие на кандидата да бъде издигната неговата кандидатура.
Без писмено съгласие И е порочен и неговата недействителност може да
бъде оспорена по чл. 76 във връзка с чл. 74 КТ. Броят на кандидатите,
които участват в И, е без правно значение за неговото законосъобразно
провеждане. И се провежда както при голям брой кандидати, така и когато
в него участва само един кандидат;
Сърцевината на И. е провеждането на гласуването от избирателното тяло,
което се състои от избиратели. Избирателите са тези, които участват в И
и чрез своята воля, изразена в гласуването, формират решението за или
против И на кандидата. Важно значение за провеждане на И има кворумът,
при наличието на който се провежда гласуването. Кворумът представлява
минимално необходимият брой от всички избиратели, които трябва да
присъстват и участват в гласуването. Този кворум е повече от половината
от лицата, които имат право да гласуват. Кворумът, при наличието на
който се провежда гласуването, се изчислява, като от избирателното тяло
се приспаднат лицата, които участват в И като кандидати за заемане на
съответната длъжност. Тези лица не участват в И. Гласуването може да
бъде както явно, така и тайно. Принципът е за явно гласуване. Но
избирателното тяло във всеки отделен случай може само да реши дали да
проведе явно или тайно гласуване. Тайното гласуване може изрично да бъде
предвидено в специален закон и в този случай избирателното тяло не може
да пререшава въпроса в полза на явното гласуване. Мнозинството при
избирането се изчислява от участвалите в гласуването. А броят на
участвалите в гласуването се предопределя от кворума. Мнозинството е
обикновено, доколкото в специален закон, акт на МС или устав не е
предвидено квалифицирано мнозинство. За избран се смята кандидатът,
който е получил най-много гласове, но не по-малко от половината от
участвалите в гласуването. Ако длъжността е една и за нея има повече от
един кандидат, за избран се смята кандидатът, който е получил най-много
гласове, но най-малко половината от участвалите в гласуването. За всяка
изборна длъжност се гласува отделно, включително и когато кандидатът е
един;
Заключителният етап на И е обявяването на резултата. Той се изразява в
оповестяване на данните за участието на избирателите в И, и кворума на
избирателното тяло, броя на участвалите в И кандидати, броя на
подадените гласове за всеки от тях и заключение за това дали е избран
някой от тях и ако е избран – се посочва името му.
Изборното ТПО възниква в момента на обявяването на кандидата за избран –
чл. 86 (1) КТ. За времето от приключване на И до обявяване на името на
избрания кандидат, ТПО още не е възникнало, защото името на кандидата не
е обявено. Обявяването на името на избрания кандидат може да стане чрез
публично огласяване на резултата от произведения И или чрез депозиране
на името на кандидата на определен от закона орган. Резултатът от
гласуването с името на избрания кандидат трябва да бъде съобщен на
лицето, което е избрано, и на останалите кандидати, които са участвали в
И.
Начало на изпълнение на изборното ТПО – чл. 86 (2) КТ. Р/С трябва да
постъпи на работа в 2 седмичен срок от получаване на съобщението, че е
избран. Този срок се удължава до 3 месеца при наличие на уважителни
причини. В 3 – месечния срок се включва и 2 – седмичният срок, който
следва получаването на съобщението за резултата от И. Началото на
изпълнението започва с постъпването на работа на избраното лице. Ако
изборният служител не постъпи на работа в 2 седмичния срок от
получаването на съобщението за резултата от И или в 3 месечния срок, ТПО
се смята за невъзникнало.
Спорове за незаконосъобразност на И – чл. 87 КТ. Оспорването се
извършва с искова молба на работодателят и всеки кандидат, участвал в И.
Компетентен е РС по местонахождение на организацията или учреждението, в
което е длъжността, за която се произвежда И. Исковата молба може да се
подаде в 2 седмичен срок от получаване на съобщението за резултата от И.
по естеството си този иск е конститутивен, защото с него се иска промяна
в правното положение, създадено от И. Исковата молба се разглежда по
реда на първоинстанционното съдебно исково производство по ГПК.
Решението на първоинстанционния съд подлежи на общо основание на
обжалване пред ОС и на касационно пред ВКС. Когато съдът отхвърли
исковата молба, той потвърждава законосъобразността на И. когато съдът
установи, че е произведен в нарушение на закона, той обявява неговата
незаконосъобразност.