ПРАВНА ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ
ПРАВНА ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ
______________– понятие, правна х-ка, способи_______________
Общественото и правното предназначение на защитата срещу незаконно
уволнение е да осигури защитата на Р/С, след като ТПО е прекратено.
Защитата срещу незаконното уволнение е изградена върху две ключови
понятия: незаконно уволнение; правна защита.
1) Незаконното уволнение е несъобразено със закона прекратяване от РД на
ТПО, възникнало от ТД или от конкурс. “Уволнението” тук включва както
ПТД по едностранно волеизявление на РД – уволнение в точния юридически
смисъл на това понятие (чл.328, 330, 334), така и всяко ПТД, което макар
и да е извършено на други основания (чл.325, 326 и 327), по същество е
проведено от РД без съгласието и против волята на Р/С. Ето защо
уволнение по смисъла на този раздел ще бъде налице и когато ТД е
прекратен по взаимно съгласие, но Р/С оспорва наличието на свободно
дадено от него съгласие или когато срочният ТД е прекратен на някое от
специфичните за него основания (чл.325, т.3-5), а Р/С твърди, че срокът
по договора не е изтекъл и т.н.
При незаконно уволнение РД, на който КТ е предоставил правото на
уволнение, го е упражнил в нарушение на закона. Незаконността на
уволнението се изразява в:
а) уволнение, извършено на несъществуващо в закона основание – например
уволнение “по целесъобразност”;
б) уволнение, извършено в нарушение на установената в закона забрана:
например уволнение на общински съветници в нарушение на забраната,
установена в чл.35 ЗМСМА;
в) уволнение на материалноправно основание, предвидено в закона,
елементите от състава на което, така както са установени в закона, не
съществуват в конкретния случай. Например: прекратяването на ТД е
извършено по взаимно съгласие, но такова съгласие не е постигнато;
г) нарушаване на основни процедурни правила, установени за извършване
на дисциплинарното уволнение – РД не е изслушал обясненията или не е
поискал писмените обяснения на провинилия се Р/С, не е оценил правилно
тежестта на нарушението;
д) неспазване на предварителнтаа закрила при уволнение (чл.333 във вр.с
чл.334, ал.3) или на други изисквания за упражняване на правото на
уволнение.
Действащото право установява ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА ЗАКОННОСТ НА УВОЛНЕНИЕТО!
Тази презумпция е оборима. Тя може да бъде опровергана само като се
проведе една успешна правна защита на уволнения Р/С. Незаконността е
обективно качество на уволнението. Достатъчно е само то да е извършено в
нарушение на закона, за да бъде незаконно. Без значение е дали РД е
съзнавал или не незаконността на уволнението.
2) ПРАВНА ЗАЩИТА срещу незаконното уволнение – съвкупност от правни
средства, които законът предоставя на уволнения Р/С, за да се установи
незаконността на уволнението. Основно място сред правната защита срещу
незаконното уволнение заема съдебната искова защита (чл.344). Приложното
поле на правната защита срещу незаконно уволнение е ПТД и на ТПО,
възникнали от конкурс. Тя е неприложима при прекратяване на изборното
ТПО. Правната защита срещу незаконното уволнение при изборните ТПО се
осъществява пред органите, които са го извършили или по друг ред,
доколкото това е предвидено в отделни закони. Правната защита срещу
незаконно уволнение се осъществява като:
а) правна защита пред РД, който е извършил уволнението;
б) съдебна искова защита срещу незаконно уволнение.
Оспорване на законността на уволнението пред РД :
Оспорването на законността на уволнението в тези случаи означава право
на уволнения Р/С да отнесе пред РД въпроса за извършеното от него
уволнение и да предизвика преразглеждането му. Въпросите, по които
уволненият Р/С може да поиска преразглеждане на уволнението, са:
признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна,
възстановяването му на предишната работа, изплащане на обезщетение за
времето, през което Р/С е останал без работа поради уволнението, но не
повече от 6 месеца, и поправка на основанието за уволнение. Това са
същите въпроси, по които Р/С може да потърси и съдебна искова защита.
Оспорването на законността на уволнението пред РД се изразява в
твърдението на Р/С, че смята уволнението си за незаконно. Той излага и
съответните мотиви за това, както и искането си РД да разгледа молбата,
да отмени уволнението и да премахне неблагоприятните последици, които е
причинил.
Законът не определя формата, в която оспорването може да бъде направено.
То може да бъде направено както устно, така и писмено. Все пак за
предпочитане е писмената форма и то с излагане на доводи, които
подкрепят оспорването. РД обаче не е длъжен да разгледа отправената към
него молба от Р/С. Той не само може да я отклони, като откаже изрично на
Р/С да уважи неговите искания, просто защото ги смята за неоснователни,
но и да я отмине с мълчание и да не се произнесе по нея (чл.344, ал.1).
Законът допуска на общо основание и отмяната на заповедта за уволнение
по почин на РД, който я е издал (чл.344, ал.2). Без значение е дали за
това той е бил сигнализиран от трето лице или орган (например
синдикален), или сам е установил и е преценил, че издадената от него
заповед е незаконна и я отменя с всички произтичащи от това последици.
Но тук има едно ограничение: РД може по свой почин да отмени заповедта
за уволнение до предявяване на иск от Р/С пред съда – чл.344, ал.2 in
fine. Тази алинея трябва да се тълкува разширително, а именно: По почин
на работодателя може и да се възстановява Р/С, заповедта за уволнение на
когото е отменена като незаконна, да му се заплаща обезщетение за
времето, през което Р/С е останал без работа поради уволнението и т.н. С
други думи, работодателят може по свой почин да удовлетвори всички
искания на Р/С, които той може да отнесе пред работодателя, като оспори
законността на уволнението пред съда.
Правната защита срещу незаконно уволнение, която е предоставена на Р/С
пред работодателя, е негова възможност, която е създадена, за да го
улесни в защитата му срещу незаконното уволнение. Нейното използване
зависи единствено и само от Р/С и от работодателя. Правната защита срещу
незаконното уволнение, осъществявана пред РД, има още едно важно
предимство, което я поставя и пред съдебната искова защита. То се състои
в нейната бързина и икономичност. Отношенията между страните се уреждат,
без да се проточват във времето и в съдебните инстанции. Спестява на
страните време, усилия и нерви. И не на последно място – запазва или
по-точно възстановява техните добри взаимоотношения, които за ТПО имат
особено важно значение.