СЪДЪРЖАНИЕ на ИТПО

Съдържанието на ИТПО е съвкупността от П и З на страните по ТПО. В

основата му лежи отдаването под наем на работната сила на работника или

служителя и нейното производително ползване от работодателя под негово

разпореждане и контрол. По този начин се осъществява подчинеността на

работника или служителя на работодателя в трудовото правоотношение. Тя

се основава на неговата юридически свободна воля на работника или

служителя да встъпи в трудово правоотношение. Със своята лична воля той

се задължава да встъпи в ИТПО, като се подчинява на работодателя.

Свободната воля на работника или служителя обхваща  задължението да се

подчини на работодателя и на установения от него ред, на неговите

указания, проверка и контрол. Правата и задълженията на страните по ИТПО

се структурират по специфичен начин. От една страна, се установяват

правните задължения на страните. От всяко от тези задължения се извеждат

правата на насрещната страна. Основните задължения и права тук

означават: най-важните за съдържанието на ТПО и общите за всички

работници, служители и работодатели П и З по ИТПО.

Основните задължения на Р/С по ИТПО са: да изпълнява възложената работа,

да се подчинява на законните разпореждания на работодателя, да има

коректно и лоялно поведение към него и към другите работници и служители

в предприятието и др. – чл. 124 и 126 КТ. А основните задължения на

работодателя по ИТПО са: да осигури нормални условия на работника или

служителя за изпълнение на възложената работа, да изплаща редовно

уговореното трудово възнаграждение на работника или служителя, да го

осигурява за всички осигурителни социални рискове и др. – чл. 124,

127-130а КТ.

Съдържанието на ИТПО е законово и договорно. В законовото съдържание се

включват всички императивни и диспозитивни разпоредби, които не са

дерогирани по силата на колективното трудово договаряне. В договорното

съдържание има две части – необходимо и факултативно. Факултативното се

състои от елементи, по които законът изисква страните да постигнат

съгласие – къде и какво ще работи работникът или служителят, какъв ще

бъде размерът на възнаграждението му и т.н.   П и З , които са свързани

с възможни уговорки и не бъдат уговорени, не правят трудовото

правоотношение недействително.