Имуществена отговорност на РАБОТНИКА
Имуществена отговорност на РАБОТНИКА
- понятие, правна х-ка, общи предпоставки, видове
Понятие и видове ИО на Р/С :
ИО на Р/С получи самостоятелна законова уредба с КТ от 1951г.
Действащата правна уредба се съдържа в чл.203-212. Тя е законова и
изчерпва цялата трудовоправна уредба на ИО на Р/С. За нея не е
предвидено издаването на подзаконови нормативни актове.
ИО на Р/С се характеризира с няколко основни общи черти:
Тя е отговорност на Р/С като страна по ТПО. Прилага се само за Р/С, а не
и за други лица и други ПО;
Тя е отговорност за причинени вреди от Р/С на РД при и по повод
изпълнение на неговите трудови задължения;
Тя е отговорност за виновно неизпълнение на задължението на Р/С да пази
имуществото на работодателя, с което той е в досег при и по повод
изпълнение на възложената му работа – чл.126, т.8. То възниква с
учредяването на ТПО и съществува, докато ТПО съществува. Част е от
законовото съдържание на ТПО.
ИО на Р/С по правната си природа е гражданска отговорност за причинени
вреди и тяхното възстановяване – чл.212 “за неуредени в тази глава
въпроси … по ИО на Р/С към работодателя се прилага гражданският закон”.
Има се предвид ЗЗД.
ИО се кумулира с всички други видове юрид.отговорности: ДО, АНО и НО
(чл.203, ал.3). За това е необходимо деянието, с което е причинена
вредата на работодателя, да има наред с гражданско правонарушение още и
друг характер – на ДНар, АНар или престъпление.
ИО на Р/С е вид гражд.отговорност, тя винаги е договорна, защото
произтича от ТПО, а не е деликтна отговорсост! Субекти на задължението
за обезвреда е самия Р/С причинил вредата. Отговорността е само лична.
РД тук е страна, която търси обезвреда. Окнованието за обезвреда е ЮФ –
вредоносно нарушение на труд.задължения. ФС на ИО се състои от :
Обективна страна – противоправно действие/бездействие + наличие на вреда
(а не пропусната полза) + причинна връзка м/у действието и вредата;
Субективна страна – наличие на вина.
ВИДОВЕ ИО :
Основното деление на ИО на Р/С, което има практически важно значение, е
с оглед на размера на отговорността, която понася Р/С, съпоставена с
размера на причинената вреда. В зависимост от този критерий ИО на Р/С се
дели на два основни вида:
Ограничена и
Пълна.
Ограничена ИО – когато Р/С отговаря имуществено в по-малък размер от
размера на причинената от него вреда. В тези случаи неговата отговорност
се ограничава до определен в закона размер. Този вид ИО е основният,
най-често прилаганият и специфичният за ТП вид ИО на Р/С.
Пълна ИО – имаме когато Р/С дължи пълно възстановяване на причинените от
него вреди на работодателя. Р/С отговаря имуществено в пълен размер на
причинената вреда на работодателя в определени случаи, посочени изрично
в закон (чл.203, ал.2). Те са:
а) Умишлено причиняване на вредата – когато Р/С е искал и съзнателно се
е стремял към увреждането на имуществото на работодателя;
б) Причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление. В тези
случаи вредата, причинена на работодателя е елемент от извършено
престъпление;
в) Причинени вреди от Р/С не при или по повод на изпълнението на
трудовите задължения – това са случаите, при които Р/С причинява вреда
на работодателя вън от трудовите му задължения; не при и по повод на
работата, която му е възложена.
Деликтната отговорност се урежда от гражданския закон (чл.203, ал.2).
Това е ЗЗД и неговите правила относно непозволеното увреждане –
чл.45-54. Вредите, които се възстановяват при деликтната отговорност на
Р/С по чл.203, ал.2, са определени в чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Техният
обем е поначало по-голям от обема на вредите, които подлежат на
възстановяване при договорната отговорност. Тези вреди включват:
а) имуществени вреди, причинени на работодателя. Това са всички преки и
непосредствени вреди, породени от неправомерното поведение на Р/С;
б) неимуществени вреди.
Деликтната отговорност на Р/С за вреди, причинени на работодателя, се
осъществява по съдебен ред – чл.211, изр.1. А това е редът на
осъдителното исково производство по чл.79-255 ГПК.